Как да си изберем мобилен телефон?

http://www.bnews.bg/article-7857

Потребителите традиционалисти на мобилни телефони все още представляват най-голям дял от пазара. Ето защо лесната употреба, размерът на клавишите и писането на съобщения остават най-важните характеристики на телефоните.

Какъв тип потребител на мобилни телефони сте? Едно проучване разделя три отделни потребителски профила: пионери, подражатели и традиционалисти.

„Мобилните пионери”, които съставляват около 15% от пазара на мобилни телефони, се възползват от смартфон технологиите и използват приложения като интернет, имейл и социални мрежи. „Подражателите”  (25% от пазара) използват някои от допълнителните приложения на телефоните и ще продължават да го правят.

Изненадващо, най-голяма е групата на „традиционалистите” (60% от пазара), които използват телефоните си, за да провеждат разговори и да пращат съобщения. Две трети от тях са на възраст над 35 години, пише „Таймс онлайн”.

Ако сте традиционалист, вероятно си мислите, че производителите на телефони са забравили, че за повечето хора основната роля на телефоните е да се провеждат разговори с тях. За традиционалистите лесната употреба, ясният екран и клавишите са от изключително значение.

И така, как да избираме телефон, когато се нуждаем от максимално опростен апарат? Размерът на клавишите е важен, както и лесното меню, което помага да пренаберем любимите си номера.

Текстовите съобщения стават все по-популярен метод за комуникация, особено сред тийнейджърите. Статистиката сочи, че само във Великобритания се изпращат около 4.1 млн. съобщения на всеки час. Всички телефони предлагат опцията за изпращане на съобщения, но много важно в случая е да изберем апарат с достатъчно разстояние между бутоните, което улеснява писането. Проверете също размера на текста и числата на екрана. Не на последно място, потърсете екран с добра резолюция. Повечето телефони днес са с 240х320 пиксела.

Независимо от вида на телефона, той трябва да е с издържлива батерия. Хората, които не ползват често своя апарат, е много по-вероятно да открият, че батерията му е паднала в момента, когато им потрябва. Редовните потребители просто имат навика да зареждат мобилните си апарати всеки ден.

Когато и да зареждаме апарата си, нека не забравяме своите вътрешни батерии. Пролет е - най-доброто време за презареждане...

По следите на Родовата памет и защо я загубихме

Ангел Стефанов

"-Чичо, дай пет пари! - каза детето и веднага засрамено си наведе и извъртя главата със захапан пръст.

Гавазинът обясни на консула, че детето иска пет пари.

- Защо ти са пет пари? - попита гавазинът по поръка на консула.

Но детето бе научено само да поиска пари, не бе му казала майката защо му са пари и затова вместо отговор то повтори:

- Чичо, дай пет пари! - и пак се засрами."

("Пази Боже сляпо да прогледа", Ал. Константинов)

Родовата памет

е избледняло, неясно и далечно понятие, останало някъде назад в учебниците по история и в патетичните речи произнасяни от самозабравили се, по време на честване на националните празници, политици. Родовата памет е единствената възможна спасителна нишка, която да ни преведе през лабиринта на обърканото ни сиво ежедневие, да ни държи здраво на земята във време на бурен и с променлива посока политически вятър, да ни помогне да останем на повърхността и да ни предпази от задушаване в морето на заливащата ни ненужна информация и масова "култура". Родовата памет е липсващото, но съществено звено между моята личност и семейство, от една страна, и моято отечество от друга. Без чиста и ясна родова памет не можем пълноценно да разберем и оценим понятия като държава, отечество, родина, България...

Ако познаваме своя род, нашите предци, тяхната история, техните силни и слаби страни, техните успехи и несполуки, ако знаем историята на родния си край, обичаите, традициите, поминъка, ще разберем и колко много време, усилия, кръв, пот и сълзи са вложили от себе си, хората преди нас, тези които сме наследили и които са ни създали като хора и личности. Ще осъзнаем, че трябва да сме им безкрайно благодарни за всичко материално и нематериално, което имаме, за това, което сме и което искаме да бъдем.

Така ще живеем по-добре и ще спим по-спокойно. Няма да се нуждаем да злоупотребяваме със средства, които да замъгляват съзнанието ни, като алкохол, тютюнев дим, наркотици, сапунени сериали, реалити формати и други такива, които лишават личността от уникалност и я правят лесно манипулируема. Тогава гласът на съвестта и собственото достойнство няма да ни позволят да изхвърляме боклук на улицата, да подминаваме биещи се деца, бързо да се отдалечаваме, ако станем свидетели на престъпление, да не протестираме, ако ни продадат некачествена стока или мрачно да се съгласяваме, когато чуем някой да се оплаква, колко е лошо тук, как никога няма да се оправим и т.н и т.н...

Някои се опитват чрез т.нар. обща култура да запълнят бездната между себе си и обществото в което живеят. Как да се решат проблемите на алиенацията, или на български език, на отчуждението, водещо до депресия и безпомощност, при едни, и до агресия и насилие, при други? Разширяването на общата култура, като самоцел не решава тези проблеми, а ги задълбочава. Защото разширяването на общата култура, в най-добрия случай, е насочено към по-високия стандарт, а не към по-ниския. Общата култура се разширява повече към силно развитите и с по-висок стандарт на живот Западна Европа и Северна Америка, а съвсем малко към далечните и по-слабо развити от нас части на света. Това засилва отчаянието ни и чувството за окаяност. В най-лошия случай, общата култура се развива към безсмислени неща, като слабо известни имена на градове и села от кръстословиците и друга ненужна информация. Рекламите и новините също ни обливат с дъжд от непотребна и вредна за психофизиологичното ни здраве информация, както и т.нар. популярна литература за себереализация, самоусъвършенстване или отслабване.

Родовата памет ни дава основата, посоката и мотивацията за нашето развитие. Тя е нашата изначална култура, нашата естествена жизнена среда в която ние чувстваме, живеем и се развиваме най-добре. Най-пълноценни и полезни сме, ако познаваме нашия род и пазим нашата родова памет. Чувстваме се по-уверени, когато сме свързани с корените на нашия произход, когато имаме самочувствието, че сме част от едно по-голямо цяло, което е допринесло блага на обществото. Осъзнаваме, че животът нито е започнал от нас, нито ще свърши с нас. Замисляме се, за истинската стойност на нещата с които се занимаваме и които ще оставим след себе си на нашите деца, внуци и правнуци.

От друга страна, такива хора, с ясна родова памет и самосъзнание, са ценни за обществото. Затова то ги търси, подкрепя и насърчава. И обратно, хора откъснати от своя произход и култура, нямат стойност за обществото. Те трудно намират своето място, чувстват се сякаш всички са против тях и искат да сменят държавата или мястото където живеят. Такива хора се живеят некомфортно в рамките на общността и са склонни да настояват за промяна на общоприетите правила, традиции и ценности, вместо да променят себе си и своите индивидуалистични или егоистични нагласи. Те считат, че са хора без късмет, че Бог или съдбата са ги изоставили. Започват да отхвърлят общоприетите ценности, загубват представа за истина, красота и добро.

Натрупаните вследствие на родовата култура и памет материални блага и ценности, лесно се разпиляват и разрушават, веднага щом чувството за родова принадлежност бъде загубено.

Обществените блага и ценности не могат да бъдат възстановени преди да бъде възстановена родовата памет. Именно загубата на тази памет беше причината в последните 20 години натрупаните материални и духовни ценности да бъдат разграбени, разпилени и разрушени, както и невъзможността да се създадат нови такива. В нашата история имаме редица примери за редуващи се периоди на възвръщане на родовите ценности и памет, последвани от натрупване на материални и духовни блага, последвани от напускане или отричане на родовата принадлежност и загуба на ценностите.

Ето защо е напълно погрешно да се смята, че парите могат да решат основните проблеми на семейството или държавата. Без възстановяване на загубената родова памет, поради която загуба сме стигнали до липса на пари, а и на духовни ценности, не може да се решат основните, дълбинни проблеми. Напротив, в случай на външно финансово стимулиране на такива семейства, общества или държави, вместо решаване на проблемите, ще бъдат загубени и тези средства, което само по себе си ще задълбочи кризата.

Типичен пример от преди две седмици, когато по една от националните телевизии беше показано семейство от мъж и жена, всеки с по едно доведено дете от предишен брак. Наложило им се е да изоставят децата си, защото не им достигали пари. И двамата са работещи, но взели ипотечен заем срещу жилището си за 30 000 лева. Запитани, какво е станало с тези пари, те заявиха, че са ги изхарчили за "лични нужди".

В национален аспект, след влизане на България в Европейският съюз, вместо да изнасяме и допринасяме към европейската общност с култура и уникални български стоки и услуги, вместо да използваме преимуществото, че България е втора по природни дадености в Европа, ние се превръщаме в донори на евтина работна ръка и престъпност. Освен членския си внос за Европейския съюз, ние връщаме полагащите ни се огромни средства от следприсъединителните европейски фондове, а друга огромна част полагащи ни се европейски средства просто сме неспособни да усвоим. Оказва се, че финансовите ресурси влезли в България през последните 8 години са почти изцяло присвоени. А средствата по инфраструктурните проекти са вложени в некачествени труд и материали.

Решението

в никакъв случай не е да искаме и да получаваме още средства. А да обърнем поглед навътре и назад към нашата същност и нашето минало. Да осъзнаем какво значи и с какво задължава да бъдем потомци на велик народ. Тогава ще разберем защо да не оставяме нито едно парче продородна земя необработено. Защо да възвърнем обемът на добива на розово масло. Защо да произвеждаме истински българско кисело мляко, български плодове и зеленчуци, вместо да  внасяме. Защо да пазим и правим достъпна природата си. Защо да направим културата, историята и пътищата си разбираеми за българските и чуждите туристи. И още много други "защо", които ще разберем едва след като започнем да чувстваме жизнената енергия от възстановяване на родовата си памет.

Процес на загуба на родовата памет

Гениалният писател Алеко Константинов в разказа си "Пази Боже сляпо да прогледа" само в няколко реда е описал отлично българската действителност в един такъв период на загуба на родовата памет и упадък на ценностите. Майката праща детето да проси дребни пари, но нито то, нито тя знаят защо.

Писателят едва ли е бил запознат с т.нар. архетипни мотиви от съвременната аналитична психология и културология, но в развитието на неговият герой Христо Белокровский, ясно се откроява пътя на архетипния мотив на инициацията.

Това са и етапите в процеса на загуба на родовата памет: Първи етап – откъсване от дома. Втори – преминаване в нова обществена група. Трети – придобиване на нов тип знания. Четвърти – придобиване на нова идентичност.

Разбира се преминаването през тези етапи е задължително в процеса на съзряване и изграждане на всеки, който може да се определи като личност. Но има един скрит пети етап, който можем да наречем "завръщане". Много малка част от хората достигат и преминават през този етап. Такива хора наричаме предани синове, или патриоти, или светци, или с други названия, които да характеризират именно това, че след като са доказали себе си, като личности и професионалисти, те се завръщат и посвещават живота си изключително в полза на своето семейство, род, държава или свят.

Нашите национални герои Ботев и Левски, а и много други, са именно такива. Те са имали отлични възможности за реализация, казано на съвременен език. Реализация в социален, културен, политически и всякакъв друг аспект. Но са предпочели не само да се върнат към своя роден край и родови корени, но и да посветят живота си за решаване на съпровождащите ги съществени проблеми. Поради общоизвесни причини на тях им се е наложило да пожертват живота си в изпълнение на своя национален дълг. Но, съдейки по думите и делата им, те са щели да продължат да помагат на своята родина дори и да бяха доживели освобождението за което се бореха.

През целия си живот те са пазили жива в себе си своята родова памет. Тя е държала духът им буден, мотивирала ги е неуморно да учат, работят и живеят, като дават всичко от себе си, така че да бъдат сред най-добрите ученици, работници и въобще във всичко с което се заемат. Всичко това в името на своя род, в името на своите близки и роднини. С мисълта, че когато се завърнат в родния си край и в родния си дом, да няма от какво да се срамуват, а да оправдаят надеждите на тези, които дълго и с надежда са ги чакали да ги посрещнат. С мисълта, че не те самите да се гордеят с успехите и постиженията на своя род, а родът им да се гордее с техните успехи.

Във времето в което живеем има множество световно известни българи. Има и много българи успешни в различни области без да са световноизвестни. Много от тях са запазили или възстановили своята родова памет. Те подпомагат своите родни места и хората, които живеят там по различни начини. Често се завръщат там, подържат връзка с местни хора и използват контактите, позициите и влиянието си, за да подобрят състоянието и живота на хората с които са свързани. На практика те се превръщат в истински спасители за своя род и роден край. За съжаление, почти е невъзможно да чуем за тях, поради спецификата на съвременните медии.

В същото време, много по-голям брой българи живеят и работят извън България. Лично познавам много такива в най-развитите и богати държави, които дори и не изпращат пари на своите мизерстващи в България родители, които от своя страна получават по около 100 лева пенсия месечно. Защо и по каква причина децата им са предпочели такъв живот в който не могат да отделят 20 или 50 евро, които в държавата в която живеят са почти нищо, но в България са една цяла пенсия? Възможно е наистина самите те да мизерстват и да не могат да отделят тези пари. Но в такъв случай, няма причина да продължават да водят мизерен живот зад граница, вместо да дойдат и да изкарват повече пари в собствената си страна.

А какво и как да направим ние, за да възвърнем родовата си памет и да подобрим собствения си и на околните живот?

Димчо Дебелянов (1887-1916г.)

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887г. в гр. Копривщица. Бил е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян.

През 1896г. след смъртта на баща му, се изселват в гр. Пловдив при най-големия му брат Иван. Там записват Динчо ученик в "Жълтото училище". Първите години на гимназията учи в мъжката гимназия "Александър I", където пише първите си стихотворения, които после изгаря.

През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София, наема квартира на ул. "Оборище" 46. 1906 г. в сп. "Съвременност" са отпечатани първите публикувани творби творби на поета: "На таз, която в нощи мълчаливи", "Когато вишните цъфтяха" и др. които са подписани с името ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ. Бил е на 19 години. Негов кумир по това време е бил Пенчо Славейков, малко по-късно и Яворов.

През 1907г. и през следващите само девет години от краткия му живот Димчо Дебелянов сътрудничи на "Българска сбирка", "Съвременник", "Нов път", "Оса" и много др. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними: Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и др. Есента на 1907г. се записва в юридическия факултет, следващата година се записва в историко-филологическия факултет - литература, но следва само две години.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов постъпва в казармата на 22 пехотен тракийски полк в гр. Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29.01.1916г. Димчо Дебелянов пристига на фронта където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца. Родната къща на Димчо Дебелянов е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей.

УТРО

След бури - мир и тишина,

след нощ - безбрежна светлина.

Над равноширнатия път

лучите вихрен танц въртят -

път царствен царствено поел,

високо плува горд орел.

И аз, пиян от светлина,

в зорите ранни на деня,

повярвал в слънцето, вървя,

през буйно-зрейнали нивя,

и слушам радостно-смутен

как шепне утрото над мен

с дъха на ранните цветя

ще дойде тя, ще дойде тя.

 

ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ ТИХИЯ ДВОР...

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни? -

Ах, не проблясвайте в моя затвор,

жалби далечни и спомени лишни -

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

моята стража е моят позор,

моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор

шъпот и смях в белоцветните вишни? -

Ах, не пробуждайте светлия хор,

хорът на ангели в дните предишни -

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

сън е бил, сън е бил тихия двор,

сън са били белоцветните вишни!

 

Аз искам да те помня все така... (Димчо Дебелянов)

Аз искам да те помня все така
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

ДЪГА - ПРОСТРЯНА ЧЕРГА

Записките на Ди Ал Пе

ПОД РЕДАКЦИЯТА НА Г-Н НИКОЛАЙ ГЮЛЕВ

Самиздат ”Лотос и Роза”

първо съкратено издание

ПОСВЕЩЕНИЕ

На Але

с благодарност

за люботърпението

ИЗНАЧАЛИЕ

Аз пътувам, лудувам, смея се, танцувам... Но преди да прочетете моите откровения нека си припомним словата на Джиду Кришнамурти от „Първата и последна свобода“:

Има надежда в хората, а не в обществото, не в системите, организираните религиозни системи, надежда има във вас и в мен. Когато цитирате Бхагавад Гита, Библията или някоя китайска свещена книга, вие просто повтаряте, нали? А това, което повтаряте не е истината. То е лъжа, защото истината не може да бъде повторена.

Триъгълника на понятията в моя живот е :

ТВОРЧЕСТВО

ОБЩЕНИЕ СЛУЖЕНИЕ

Общението е Общуване по Пътя към Съвършенство. Служението е Предназначението на Пробудилият се Човек. А Творчеството е Плода на собственият ни изчистен Изказ.

ИЗ-РАЗ-И ...

Ако няма зор има По(-)Зор !

Живеещият с миналото си е обречен.

Животът е взаимно даване на възможности.

Залезни планове за утре.

Изборът е извор на благодат

Оцеляващият живее между лишения и изкушения.

Следвай Пътя си, приемай с радост и бъди щастлив!

Трудностите изграждат и каляват характера на човека

“Нещастието е велик учител,

чийто уроци са жестоки”.

Оноре дьо Балзак

В живота мой обикновено всичко става или прекалено рано, или прекалено късно. Именно това ме е карало да се мятам, като риба на сухо, между отчаянието и жизнерадостта! Но когато – тогава, колкото – толкова.

Нямам детство – болестите ми го отнеха.

Още от малък си бях луда глава. С останалите деца играехме къде ли не. И така в един хубав летен ден, решихме да играем гоненка върху старата баня. Но не успях да взема един завой и паднах отвисоко...

Благодарение  на това се зарових в Света на книгите – станах книжен човек с книжни идеали.

Появи се първият Истински приятел. От него ми остана ходенето по чукарите и любовта към конете.

Годините минаваха и в живота ми се появи Вторият приятел.            Седяхме на един чин, говорехме за възвишеи и обикновени неща.

Един единствен път се събрахме на бреха на морето. И тогава ми бе пукната главата с бурканче от пюре...

Имаше време, когато бях недоволен от своите Приятели. Дори си мислех, че не ме заслужават. Но всичко се преобърна и сега аз не мога да отвърна достойно на тези, без които не можем. Затова нека не роптаем излишно и се опитаме да простим, за да не останем сами.

Така аз вечно търсех приятели. И често ги губех. Но след като едно момиче ме пречисти, мога “света да пребродя за две ръце протегнати насреща”.

Е, НЕ, НИЕ

Е, това е!

„Не, няма тъжни дни – има любов!“ - изпя Йорданка Христова.

„... безотчайно и вечно не, както преди – изпя Лили Иванова.

„Не нам, не нам, а имени твоему“ - пише на Руския паметник в София.

Моят път на Лотоса и Розата е от Единство до ЕдинЕниЕ!

ЕдинЕниЕ – Един е ние и Ние сме Един.

НИЕ – това сме Събожниците творящи Битие.

Наскоро се спомина Акаша. В нейното „Аз съм“ в www.trudno.com намерих подобна изповедност:

„Аз Съм Ние.

Ние е в Мене, и Аз Съм в Ние.

Ние Сме  е Аз Съм.“

„I Am We.

We is in Me, and I AM in We.

We Are is I Am.

На 27 януари 2006 г. Але ми направи подарък, връчвайки ми книгата на Дийпак Чопра „Живот без болест“ с надслов: „Вечната промяна“. Ето малък откъс от нея:

„Застанете и познайте,

че Аз съм Бог.“

Псалтир, 45:11

Едно е всичко и всичко е едно

Действителността съществува защото вие сте дали своето съгласие за това. Всеки път, когато действителността се променя споразумението е било нарушено. В историята на науката този факт се смята за промяна на парадигмите.

Парадигмата сама по себе си не е факт, а концепция или схващане за нещата. За да бъде променена действителността, това схващане или концепция трябва да бъде възприето, което може да стане само на равнище колективно съзнание.

Ню Йорк и Лондон или за Найлона (Ny-lon^*)

Ангелчето, Гарджето и Малкият са три приятелки.

На концерта на Копчетата при тях дойде Лешояда. На “своите криле” той отнесе Малкия. След време в “SILVER”а на концерта на “Пиф” Гарджето и Лешояда направиха крилат танц. По – късно Ангелчето “отлетя”, а Малкият пое към далечни земи. Гарджето и Лешояда се срещаха в заведенията на различните. Една нощ Гарджето дойде в заведението гдето край дверите бе поставена снимка “Ny – lon Live”. То бе разтревожено и объркано.

- Вече не зная какво е приятелството?!

Лешояда отвърна не толкова с думи, а с танц и нежност. Фреди пееше:

- “Кой иска да живее вечно”.  “Who wants to live forever”

- “Искам да съм свободен”. “I want to be free”

- “Шоуто трябва да продължи”. “The show must go on”

Руска песен. Покана за танц. Гарджето танцува с мъжка страст и ярост, а Лешояда с женска нежност и мекота. И в един миг устните са толкова близо...

- Тръгвам си – рече Гарджето.

- И аз... – каза Лешояда.

Навън мъж се облекчава на ламаринената ограда.

- Накъде си? – попита Лешояда.

- В своя си посока – отвърна Гарджето.              

- А не можем да изберем двама някаква посока!

- Не!

Продължават заедно. Лешояда я хваща за ръка. От нея изпада жълто ластиче за коса.

Разговор на раздяла.

- Лешояде, ти си съвършен човек!

- Не, просто се опитвам да бъда истински!

- Но ти си истински...

- Благодаря, беше много мило.

- Довиждане!

- Успех!

ОТКЪСЛЕЦИ

Истината е във всяко листо, във всяка сълза.

Алционе^*

На Друг(ар)ите

Разговор. Кафе.

Среща. Накъде.

Е добре –

Почивка или блян – живота е път желан.

На Вапцаров

Отново думата си удържа

и пак без пукната пара,

на път си тръгнал към върха,

без хляб дори, но с вяра в бъдните дни. 

Пролет. Сахат тепе. Каменна къща.

Среща с птичарите. А децата сторили са чудо.

Камъкът положен да приема водата

днес е разцъфтял с полегналите в него

*0 роза и листенца.

Деца. Тухли. Игра.

Наковалня. Чайник. “Червен пипер”. 

Камък. Широка лъка. Гайда. Чанове.

Овце по моста преминават.

Песъчинките в подмолите остават.

Музиката е вълшебство –

тя е детство. Чрез нея

най-добре са изразени

чувства, блянове, мечти,

когато думите безсилни са били!

От Кара бунар Кара Петър идеше, светлоносна душа имаше.

В дълбока вода окъпана, чанове си носеше и гайда за възлюблена.

На музиката се обрекъл, но живота не отрекъл.

На “избранници” свиреше под открити небеса и твореше чудеса.

И Господ го дари чрез ангел за син му се яви.

Възможност. Друг път.

Време за ред. Напред.

Крила. Небеса. Орел. Самота.

Скала. Пилета. Пръв полет. Красота!

Кръст в риба.

Слънце в мрак.

Има надежда.

Седя си на бара. Пея мантри. Арабска нощ е.

Урок по танци. Къна. Цъфнала ръка.

6 януари 2005г. Клуб „НО“.

Слана върху трева.

Белязана душа.

Простота.

Водка „Тройка“.

„Борзой“ - „Савой“.

Стоп. „Сянка“. „Куйн“

Следа. Смъртни ли сме?!

Цветя червени. Бурен жълт. Вятър.

Звуци игриви. Усмихната жена. Чинарово листо.

Кое е преходното?!

На Нея

Небеса. Вода. Капка.

Мома. Сълза. Осолена звезда.

Есен. Крайбрежен град. С приятелка седиш на бара. Повей на вятър. Падащи листа. Тя излезе да си поиграе с тях. И получи своето име - Танцуваща с листата.

Момичето обичаше да се къпе на свещи. Душата и бе светла и искряща, а тялото и подобно  свещ откликваше на възвишените и пориви. Веднъж за своя воден обред тя използува свещи от четиридесето на дядо си. А родителите и се скараха... Те не разбраха, че в пречистеното тяло на тяхното дете се е превъплътил духът на предците...

Стройно момиче пред мене върви.

Ръка. Бутилка. Цвете.

Вятър с листенцата си играе.

Бутилката в кофата. Цветето в дланта.

Всичко е на мястото си. 

Градина. Обърнато колело.

Момиче в червено откъсва липова клонка

Гальовно удря задната гума.

Защо ли?

Малко момиче избягва с мъж – неведнъж. Първият мъж. Първият акт.

- Не помня как е било – беше ми едно...

Фанелка. Среда на бедро. Приятел.

- Защо си гола ?! Ще ти завия бушона!

След време – тя е жена. Вижда го на 200 метра и беж към дома.

Какво ще е продължението... на сериала...

Добрата Лунна Фея

Зима. Сняг. Белота. Чистота. Двукатна къща в крайречно селце.

Малко момиче отива в другата стая да спи на леглото на Снежанка. Оставя насаме двама влюбени.

В пещерата мъжът греши. Предчувствие за раздяла. Прекрасни стихове в “нашата тетрадка”.

Борба за Любовта. Мерцедес. Приятелката поднася букет от пет орхидеи.

Но идва краят в Деня на Детето.

Стихът “Ако”. Среща пред църква до детска градинка.

Камъчетата в нейните ръце “проговарят”.

Септември, колело, път. Заваля и той си спомня нейните слова:

- “Дъждът е щастие!”

Не успяват да тръгнат с колела. Тайната е разкрита.

Избеляла покривка на цветя.

- “Не си стар и грозен”.

С влак до морето. В пристанището платноход.

Самоход. “Беседка”. “Война”. “Чисто небе”. Безкрайна нощ. Сближени души. Мъжът е  Син Магьосник.

Утро. Чешми. Скална обител. Бяг. Катакомби.

Успешно придвижване. Представяне на приятели.

Църква. Прекрасно песнопение.

-“Но защо има толкова малко хора?!”

Плаж. Море. Мелница. Дъжд. Камъни. Прегръдка. Нощ. Грешка. Утро. Прошка. “Изненада”. Излет. Долина. Извор. Студено море. Песен – крясък.

Утро. Мляко и смокини. Изпращане.

Късна среща. Село. Зима. Първичност. . .

Град. Грубост. Дума. Болка. Утеха. Сън. . .

Разминаване. Нова година. Среща. Колело. . .

Камен бряг. Огън. “Конец”. Тя е пораснала.

Прекрасните писма престават. Гласове “по жицата”.

Кога ли ще се срещнат?!

Утро. Събуждането е усмивки. Мъжът тръгва към Юмрука с момичето дарило му вода.

Изгрев. Разговор. Раздяла.

Той тръгва нагоре към върха,а тя надолу към групата...блажени мигове

На върха с Изгрева

Отново съм Сам-Ин .Къде ли си Т-Он-И

Днес и сега?!

Правилната посока е градивната.

РАЗ,ДВА,ТРИ.

Всичко ще се нареди.

ЧЕТИРИ,ПЕТ,ШЕСТ. 

Дръзко!

Продължи напред!

Имаш ли пари?!

Тръгнал към мечти

Звезден човек бъди!

Едно споделяне.

Един танц.

Един човек

В нощта...

Чудесен е света!

ЧУЖДИ И НЕЧУЖДИ МИСЛИ

На Мелничката нарекла ме Цитата!

Топла вечер. Цъфнали липи. Кафе “Макс”. Разговор с приятели;

- Защо толкова често цитираш ?

Твърде много хора са живели преди нас, твърде много неща са казани и записани, затова е твърде трудно да кажеш нещо ново, нещо различно. Затова понявга използваме изреченото или записаното преди нас.* * *

ОЦЕЛЯВАЩИЯ ЖИВЕЕ МЕЖДУ ЛИШЕНИЯ И ИЗКУШЕНИЯ

Положението е мое, защото то е образ на моя свободен избор, и всичко това, което то ми предоставя е мое, доколкото то ме изобразява и обозначава. Нали аз съм този, който определя доколко са неблагополучни нещата и доколко те са непредвидими, когато вземам решения за себе си. Ето защо няма случайности в живота; едно обществено събитие, което избухва внезапно и ме увлича, не идва отвън; ако аз съм въвлечен в една война, тази война е моя война, тя е по мой образ и подобие и аз я заслужавам.

Жан Пол Сартр

    “Свобода и отговорност”

В началото на ХХІ век един мъж, за да излезе начисто, прие да бъде оцеляващ. Пример му бе Великия Гетсби.

Жилището му бе един подвал в Града под тепетата. Спеше под земята. Будилник му бе дрънченето на кофите за смет… Първото, което виждаше, когато излизаше на светло, бяха звездите на стената на къщата отсреща. Те му припомняха за прохладната нощ и чудните сънища, за мечтите и приятелите – тези без които бихме се загубили.

Работеше като строител, благодарение на близки хора. Учеше се на търпение и спокойствие. С получените пари се препитаваше и строеше полека–лека своя “пясъчен замък на мечтите”.

Беше открит и откровен и затова приятелите му се множаха. Усмивката не слизаше от лицето му. Непринуденият смях бе нейно естествено продължение. Олицетворение на живота му бе танцът. В него въплътяваше своята страст и копнеж за близост и топлота. Музикантите свиреха по-добре, когато той беше в движение пред сцената.

Пътуваше по всемъзможни начини – било в търсене на работа, било за да отвърне на нечий сърдечен зов или да стигне до “свещени места”, за които жадуваше душата му. Книгите бяха негови постоянни спътници. И те като него пътуваха от приятел към приятел. водеше си записки, за да предаде вълшебството на ежедневието. Подготвяйки се да издаде книга, раздаваше своите откровени послания за красота и човечност.

Преодоляваше трудните мигове с помощта на приятелите си. Отблагодаряваше се раздавайки се, помнейки песента:

“ - Ако си дал от себе си, не си живял напразно.”

VIA VITA EST

(чужди и нечужди мисли)

Пътят живот е и животът път е!

Дълго, пределно дълго ходих на “едни и същи места, с едни и същи хора, по едно и също време, по едни и същи причини”!

Вярно е, че не можеш да се окъпеш в една и съща река два пъти. Затова понявга вървя “по стари пътеки, към стари и познати, за стари неща”.

Години  ми бяха нужни, да надмогна очакването на обаждането на познат да тръгна на нейде по белий свят.

Сега веч обикновено тръгвам сам (Но, не защото не приемам) някого (никого) до себе си). Просто повечето ми приятели и познати са заети. А изпълнени с радост са онези попътни съпреживени часове?!

Учителят Гецуан казал

-“Кеичу, първият майстор на колела, направил две колела. Всяко има петдесет спици. Да предположим, че отрежете главината? – Ще има ли тогава колело?”(1)

С двете колела на моето колело се движа в Колелото на Живота. Себеосъществявам се пътувайки към нови хора и нови земи за нови (и дейности. Природните гледки.)  ме предразполагат към съсредоточаване и самовглъбяване.

Ще завърша с една Дзен случка:

- “Джошу се обърнал към учителят Нансен:

- Кой е верният Път?

Нансен отговорил:

- Всекидневният път е верният Път.

Джошу запитал.

- Мога ли да го науча?

Нансен отвърнал:

- Колкото повече учиш, толкова си по-далеч от Път.

Джошу полюбопитствал:

- “Но, ако не го изучавам, как ще да го узная?”

Отговорът на Нансен бил:

- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай.

За да се озовеш на него разтвори себе си широко като небето”.(2)

Послепис:

Щастлив е оня човек намерил Пътя свой в живота. Разбира се без трудности не може. Те са неразривна част от съществуването ни и нека ги приемаме като пратени(ци) свише и преодолявайки ги да носим достойно кръста свой (Колелото погледнато отгори има формата на кръст!)!

Ще завърша с мисълта на Ваклуш Толев:

  “Трудът ни Сизиф не е безмислен, поради липсата на отчаяние,

а отчаянието е наказание за нашето безверие!”

(Тази мисъл с рисунка на труженика стоеше на вратата  ми в заслона “Орлово чука”, където бях хижар екскурзовод !)

Написано за Радост с вдъхновение.

гр. Пловдив лето 2000

1 и 2 са взети от книгата “Дзен будизъм - въведение, оригинални текстове” - 1990 година, гр. София, изд. “Логис”, стр.   и 23.

Г-н Ваклуш Толев е Учител на Общество Път на Мъдростта

Камен бряг – свещено място и “рай за децата на цветята”

За описание на това прекрасно кътче на нашето Северно Черноморие на Южна Добруджа ще използвам началото на разказа “Хорай” на Коидзуми Якумо:

  “Синьо видение на губещи се във висините дълбини – море и небе са се слели в сияйна омара...

Утро на пролетен ден.

Само небе и море – лазурен безкрай...

На преден план игриви вълни проблясват сребристо, нишките на морската пяна се вият във водовъртеж.

Но малко по-нататък не се долавя движение, нито багри: мътното топлосиньо на водата се разлива и разтваря в синевата на въздуха. И няма хоризонт. Само устремена в безкрая далечина – под краката ти е бездънна пропаст, а над нея се извисява необятния небесен купол и с височината палитрата става все по-наситена...”

Човек се чувства добре на свещените места. Това съм го разбрал от “скaлната си лудост” – завърших курсовете по алпинизъм и пещерно дело в “монашеската долина” – Поломието (там бях и хижар-екскурзовод на заслон “Орлова чука”).

По време на странстванията ми с колело достигнах и до други бленувани, жадувани от душата ми места.

До Огънчето всяко лято се събираме приятели, за да споделим спомени, мисли и чувства и пречистени, след това продължаваме пътя свой...

Моите приятели “каменните хора с широки души” не са прости хора, а планинари, катерачи, пещерняци, хора, изучаващи археология, архитектура, философия и т.н., които добре знаят “Златното правило”:

  “Злополуките стават поради надценяване на собствените сили или подценяване на природните дадености!”

Миналата година Орлето се изложи и се наложи да го вадят от “пропастта”. Но досега никой от приятелите ми не се е преселил в отвъдното на Камен бряг – там, където се отива със съответната нагласа и подготовка!

Огънчето се намира между две скални гробища – пред казана на селото и на Яйлата, където пред изкопаните във варовика (с включения – древни организми (амонити и др.)) гробове има три величествени каменни стъпала. Това според някои знаещи е храм на Дарзала – тракийският бог на Слънцето. Младежи са били хвърляни върху копия, като пратеници в отвъдното.

Според легендата (обожествяваният по-късно) Залмоксис се е върнал...

Неслучайно тук “децата на цветята”  посрещат “Утрото на 1-ви юли” – (поредната) Нова година, на Новите хора от Новата епоха.

Не е случайно и това, че “... най-слънчевото момче. Най-обичаното. Най-топлото.”, се е преселило в отвъдното именно там. Траките са празнували, когато някой е починал. А ние си имаме песен народна:

“Ако й умра, йощ загина, немой да ме жалите,

кръшно оро заиграйте, мене спомняйте.”

От филма “Високи ледове” съм запомнил следното:

- “Какво искаш да ти кажа? – Истината, или чистата истина?!”

От достоверен източник научих: “Живко се е държал безотговорно – викал “А-а-а..., У-у-у...!”, подскачал. И когато му казали:

*1 “По-кротко. Внимавай!”

*2 “Няма страшно. Аз тук съм идвал толкова пъти...” – отвърнал той.”

(Предавам случката по смисъл. Малцина са тези, които могат да предадат с точност думите, изречени от някой преди време.)

Но в тъмното се случило непоправимото (но в тъмнината станала бедата!)...

*3 “Загубите са знаци, които трябва да разчетем” – каза един приятел край Огънчето.

Аз загубих колежка – алпинистка, но го преодолях и преосмислих и сега продължавам да странствам.

Глупости са туй да се поставят парапети (трябва да ги имаме в главите си!) и да се направи палатков лагер. Поради парична немощ, не можах да регистрирам Дружество за Общуване с Природата “Камен бряг”. Устава, прехвърлен на дискета, нося постоянно в джоба си заедно с личните си вещи. А идеята ми е заедно с приятели да се развива мек, селски, екологичен и свещен (включително и отшелнически) туризъм, което е в съзвучие с това “свещено място”.

Някога, идвайки към брега, можеше “да луднеш” от “равнината”,  където скалното плато и морето се сливат. Сега кръстът на Бени нарушава възприятията (древните не са оставяли “видими” надгробия).

Послепис: “Девет месеца без единствения ни син Михаил – Слънчицето.

“От много върхове надничам,

спущам се по всичките наклони

и в бездната се губи моят път...”

Пейо Кр. Яворов” – из посмъртник, видян до “Петте кьошета” в София!

СътворЧЕСТво

Школа "ЕдинЕниЕ"

ВъвЕдЕниЕ

Пътят ми е от Единство до ЕдинЕниЕ.

На 27.01.1983г. след прочитането на книгата "Йога" на инж. Венцеслав Евтимов,започнах да практикувам.Йога в превод означава Единство - целта е сливане на личния дух Атман с вселенския Брахман.

Преминах през много книги,практики,погледи на приятели,пътувания,изгреви и залези,докато се реших да бъда ръководител на СъБор/сбор на приятели/ "ЕдинЕниЕ" - "един е Ние и ние сме Един".

"Вярвам в Единния" - това ни обЕдинява.Моето предложение е сбор от усещания за ВсЕмира от различни точки на земния Шар.

СЕТИВНОСТ

лъч

усещането,че си

изгрев

усещането,че си

живот

усещането,че си

сутрин

усещането,че си

завеса

усещането,че си

вятър

усещането,че си

жажда

усещането,че си

стих

усещането,че си

лъч

Павлина Михайлова

ПрЕдложЕниЕ(projekt) “ЗЕМЯ - НЕБЕ - ОРЛОВО СЪРЦЕ”

VII. МОЯТ ПЪТ

Моят път

Нагоре

Е обратен на посоката

На падаща звезда…

Остава ми

да вярвам,

че за разлика от нея,

аз ще смогна

да се върна пак

на моето небе-

Земята.

Из “Търсете българския алпинист”

на Анастас Стоянов

Животът е Танц между двете двери на безсмъртната душа-раждането и смъртта.

Танца е първично вдъхновеиие-той е всяко изчистено движение!

- Ти си поет на движението! - рече Художникът.

- Радвам се когато танцуващ цветисто и рисуваш картини във въздуха – каза Музикантът.

Дядо ми - Никола Кръстев Петров - Бачо Кольо беше възпитаник на френския колеж в Пловдив.Свирил е в Униатската църква,а бе погребан като комунист.В Каварна основава девически хор и духов оркестър.Беше композитор и учител по музика.

И мен научи да свиря на акордеон.Но се скарахме - проявих Ненооларския инат и станах танцьор,а баща ми и сега свири на тромпет.

ДВОЕЗВУЧИЕ

Какво е това музиката?                                     Музиката е вълшебство -

Звуци?Ритъм?                                                       тя е детство.       

-Мелодия. . .                      Чрез нея най-добре са изразени

Треска?Пулс?                                                         нашите чувства,блянове,мечти,

-Терзание. . .                      щом думите безсилни са били.

Свобода?Пропаст?

-Мълчание. . .                   Седя на бара.Пия бира.Пея

Смисъл?Живот?                                                   мантри.Арабска нощ е.Урок

-Изгнание. . .                     по танци.Къна.Цъфнала ръка.

Тихо,не плачи.

Есен.Крайбрежен град.

С приятелка седиш на бара.

Една струна трепна и разтревожи                     Вятър.Падащи листа.Тя

акустичната тишина на нощните                      излезе да си поиграе с тях. 

улици.                                                                     И получи своето име -

Един миг се сви от болка и,обезумял,              Танцуваща с листата.

скочи в пропастта на времето.                              Димитър Петров

Един луд го последва от беззвездния                из "ДЪГА-ПРОСТРЯНА ЧЕРГА"

си прозорец. . .

Една болка раздра асфалта и се притаи,

задъхана,в ръба на бордюра.

"...This is the end,my only friend,the end..."

Някъде високо Млечният път се

прекръсти и пак увисна в очакване. . .

Остана само музиката.

Мила Въжарова из "КРЪГ"

В Каварна-родния крайморски град-наследих от вуйчо си две неща: занаят/каменоделство/ и дом на улица "Пейо Крачолов Яворов".Нему принадлежи стихът:

И винаги напред ,

и всякога надиря…

Аз вечно диря.

Сетне в Русе опитах пантомима при Йордан де Мео,преди народните танци загрявахме с балетен  екзерсист,преминах през аеробика,класически танци и акробатичен рокенрол.А великата глупост, която извърших е, че се отказах от формация “Пластик”…

ВСИЧКО,КОЕТО има истинска стойност в живота , е възникнало от медитацията-няма друг начин.Медитацията е майка на изкуството, на музиката, на поезията , на танца, на скулптурата.Всичко що е творческо, жизнеутвърждаващо ,е родено от медитацията.

Из “Индия -моя любов” на ОшО

Нявга в началото танцувах много смешно и си дадох дума да се науча…И през лятото на 1983г.станах най добър танцьор на откритата площадка.Сетне давах началото в закрити и открити места.Сега съм Лудият смях-на 1юли 2000 г. танцувах между Огъня и Морето,а миналата година ме показаха по “Сигнално жълто” по случай Julaia morning fest 2004. По-късно участвувах в „Будохармония 2004“, организирана от сенсей Ангел. А от скоро преподавам дадената ми свише форма”Реещ се Орел” и приложението и върху рок балади.Именно  това искам да представя в”ЧЕРВЕНАТА КЪЩА”.

Един ден ти ще видиш гърбати пясъчни хребети, които потъват подобно бели китове в Тихия океан между Лима и Ла Чинча. Тук Андите се спускат към ръба континента като стръмна пустиня. Ни отблясък от вечни снегове, ни полъх от водопадни реки, ни повей от плесенясала джунгла-пясък и пясък, който застила и смила околния свят, неспирна вековечна мелница. Но и над пясъка господствува някой-това е огромният вятър вендавал откъм остров Пасха, той стрива и самата вятърна мелница. А над вятъра? Над вятъра е кондорът. Кондорът минава толкова високо, че ще го съзреш едва когато реши да връхлети на някоя земна твар. Тогава именно ще дочуеш сепнат човешки вик из недрата на пясъчните хребети:”Иу-у-у-ууууу…”Човешкият вид наподобява свистенето на други орлови криле, но напразно, кондорът ще грабне избраната жертва. Този път беше едно черно яре със звънче през шийката. Птицата го отнасяше на възбог, а звънчето му трептеше наистина с небесен звън.

Из “Време и вик под кондора”на Никола  Инджов.

Благодаря на всички , които ми помогнаха да се науча да преподавам-Светлият индиец,Слезлият от Небето,Лятното момиче, Свирещото момче и…

А ето и текста съпровождащ Танца:

Слънцето държиш в ръце, огрява то земята, възлиза в небесата.

Ти Човече веч си орел,приземил се разтваряш криле,завърташ се,а сетне си

играеш с вятъра и политаш!

Когато танцуваш,нека танцува не само тялото,но и умът ти и така се пречистваш!А ръцете обърнати нагоре са чаши приемащи благодатта свише!

Съставил:Димитър Александров Петров

ИзложЕниЕ

В Китай първоелементът Дърво е знак за движение. Дървото е връзка между Земята и Небето. На него олицетворението на движението – Птицата – си прави гнездо

Всеки може да научи формата. Но да направиш съчетание,да дадеш израз на своята душа,това ме радва като преподавател.

Истинския танц е бавният - там е красотата на ПРЕМИНАВАНЕТО на музиката на   душата в движения на тялото.

Източната музика носи дълбините на спокойствието,а рок баладите - копнежа за близост,нежност,топлота.

На събора "ЕдинЕниЕ" се роди заглавието на книгата ми:"ДЪГА-ПРОСТРЯНА ЧЕРГА", а "СЪРЦЕ" бе заглавието на творческата работилница за танц. А преди четенето на темата "Човекът и Камъкът. . ." направих успешен опит за уличен танц.

Моето прЕдставлЕниЕ за нещата

За да се сбъднат мечтите ни,нека работим за качествата жертвоготовност,всеотдайност и съпричастност. Достатъчни са шепа приятели и всеки да погледне с очите на другия. И още . . . зала с озвучаване и осветление. . .

Външна част: Покана за танц на тротоара върху мелодията на "Полета на Кондора" изпълнена на флейта. Продължение с други улични музиканти последвани от брейкденс.

Вътрешна част: Въведение чрез слово и движение - среща на взаимност,гдето всеки е участник. А сетне зазвучава източна музика - танц за усвоилите,взаимна тишина/медитация по двойки/ за останалите. И накрая приложение на наученото днес, преди, в минали животи върху рок балади.

НИЕ сме творци на Битието!

25.01.2006г.

София

с уважение:Димитър Александров

Петров

//dialspe.hit.bg/       dim_5@abv.bg

0888957063
Предложение №2

Сътворчество

От първично вдъхновение към първична свобода

Основното понятие в Школа ЕдинЕниЕ е заглавието на това постоянно действащо предложение. Но дотам се достига преминавайки през съучастие, сътрудничество и съдружие!

Резултатът от едно съжителство е:

- Напътствия на Оризовите Братя,
живеещи в Дома на рисуваните камъни

I. Основна задача е постигането на качествата: Ред, Чистота, Завършеност

II. Свободата се изразява в уважение към свободата на всеки събожник

III. Животът е взаимно даване на възможности

IV. Приятелството се гради на жертвоготовност, всеотдайност и съпричастност

Тази година успях да участвам в един съвместен проект за който взаимно си благодарихме. Имаме уговорка за бъдещо сътрудничество.

ГРУПА “ТЕАТЪР НА БЕЛИТЕ ПОЛЕТА” И ЕКОЛОГИЧНО СДРУЖЕНИЕ “ЗА ЗЕМЯТА”
организират
КАСТИНГ ЗА ХОРА И ИДЕИ
по проект на екологично сдружение “За земята” „Дървета срещу сгради – една
зелена визия за Южния парк”.
Дата: 18/05/2005
Час: 17:00
“Театър на белите полета” е пространство за идеи и експерименти на
границата между изкуството, психологията и социалната ангажираност на
всеки човек. Създаден е от група ентусиасти с различни професии, но с общо
любопитство към социалните роли и ситуации, в които попадат.
“Театърът на белите полета” експериментира с ново отношение – на
креативност и отговорност – към събитията и фигурите в нашата общност. Тук
изследваме новия смисъл, който те придобиват в това, различно от
обичайното, състояние.
Какво са “белите полета”? Ами, най-общо казано:
... полетата в краищата на вестниците, в които понякога пишем за да
вместим сред безличните заглавия нещо важно, което не трябва да
забравим...
... пространствата между редовете, където често има доста повече от онова,
което е написано...
... слепите петна във възприятията ни (породени от очуждението,
стереотипите, имперсоналната публичност), които ни пречат да видим сред
вълната от информация толкова много неща, които ни касаят лично...
... белите петна в спомените на обществото или всичко онова, което ни се
изплъзва и затова е толкова любопитно...
В “Театър на белите полета” се опитваме да изиграем въпросите и
персонажите от “белите полета”. Като източник на вдъхновение служи опита
на не-писмената традиция в театъра: форум-театър, плейбек театър,
социодрама и др.
В рамките на проекта на екологично сдружение “За земята” “Дървета срещу
сгради – една зелена визия за Южния парк” през периода май 2005 – април
2006 ще се проведе серия от акции, в които ще се опитаме да използваме
средствата на театъра и изкуството, за да провокираме в общността един
по-личен и по-креативен ангажимент към бъдещето на Южния парк. Каним
всички, които имат интерес и биха искали да се включат като доброволци към
проекта на среща в За Земята (ул.Бузлуджа №55) на 18.05.2005 от 17:00 –
вашето присъствие, идеи и активност са добре дошли.
Поздрави и до скоро,
Добринка Вълкова, Мален Маленов
“Театър на белите полета”

Посоката е ясна, няма връщане!

Мечтите са опасни, искат сбъдване.

Реални са във своето невъзможие.

Възможни са в свойто идеалие.

Мечтите са живота, искат правене!

Тодор Янкулов

Участници:

Лудият смях
и Ратна

На 26 октомври 2005г. на улица Дондуков №9 в представителството на фирма Деметра-Гея Лудият смях направи танц в „тишина“.

Опит за Открит Дневник

Ти това съм Аз, чийто разказ води Той.

А из ПО преРАЗказаНИЯ живот става легенда.

30-10-2004 г.

Утро. Кафе със сметана. Покрив. Поправени улуци. Паднала кофа. Бесни родители. Спирка. Очакване.

- Ти ли си ?!

- Да, не ме ли позна ?

- Не очаквах да те срещна тук!

- Посях мечта в морето, израстна тя в полето, а разцъфтя в “планината от хора”...

- Отивам на аерогарата – за мен това е приключение...

- Приятен полет на душата ти!

Почистване на двор след купон. Вечерна почерпка. Танци. Картичка. Цигара. Кока-кола. Особен поглед.

Къде отлетяха думите ?!

ДЪГА - ПРОСТРЯНА ЧЕРГА

Записките на Ди Ал Пе

ПОД РЕДАКЦИЯТА НА Г-Н НИКОЛАЙ ГЮЛЕВ

Самиздат ”Лотос и Роза”
първо неотвършено издание

Съдържание

ПОСВЕЩЕНИЕ.......................................................................................................................................... 4
ИЗНАЧАЛИЕ......................................................................................................................................... 5
ПРЕДИСЛОВИЕ................................................................................................................................... 6
БОРБАТА С БЕЛИЯТ ЛИСТ И СЪС СЕБЕ СИ............................................................................ 7
СъкратеНО ПОСЛаниЕ............................................................................................................................ 8
ИЗ-РАЗ-И .............................................................................................................................................. 9
Е, НЕ, НИЕ........................................................................................................................................... 10
ОСновА..................................................................................................................................................... 12
Трудностите изграждат и каляват характера на човека............................................................. 13
До едно девойче................................................................................................................................. 14
Ню Йорк и Лондон или за Найлона (Ny-lon).................................................................................... 15
Дом или гробище................................................................................................................................. 16
Посланието на един Гларус!............................................................................................................. 17
СЪН....................................................................................................................................................... 18
Лятна утрин. Звън на свирка................................................................................................................. 18
ОТКЪСЛЕЦИ........................................................................................................................................... 19
На Друг(ар)ите..................................................................................................................................... 19
На Нея................................................................................................................................................... 20

Rainbow_1-20.pdf

ЧУЖДИ И НЕЧУЖДИ МИСЛИ.............................................................................................................. 23
ОЦЕЛЯВАЩИЯ ЖИВЕЕ МЕЖДУ ЛИШЕНИЯ И ИЗКУШЕНИЯ............................................... 24
“ОБИТАЛИЩЕ НА НАШИЯ ДУХ”.................................................................................................... 25
Евангелие на Марка гл.5; ст.1:9........................................................................................................... 25
VIA VITA EST
(Пътят е живот)................................................................................................................................... 27
“Да бъдеш или да не бъдеш?!”......................................................................................................... 28
Камен бряг – свещено място и “рай за децата на цветята”...................................................... 30
Завръщането на дърветата............................................................................................................. 32
Град се гради, но без градина не бива.......................................................................................... 32
Политици и психоаналитици.............................................................................................................. 34
Приписки.................................................................................................................................................... 35
Жезълът Дракон от Хакуин и Енсо от Банкей............................................................................... 35
ПИР-ИН................................................................................................................................................ 38
Опит за Открит Дневник..................................................................................................................... 40

Rainbow_21-40.pdf

СътворЧЕСТво........................................................................................................................................ 45
Школа "ЕдинЕниЕ".............................................................................................................................. 45
Моят път.................................................................................................................................................... 45

Rainbow_41-45.pdf

Предложение №2................................................................................................................................ 49
Напътствия на Оризовите Братя,
живеещи в Дома на рисуваните камъни......................................................................................... 49

Rainbow_46-50.pdf

Съдържание........................................................................................................................................ 52

Rainbow_51.pdf

Rainbow_52_contents.pdf

КРАСОТА-ХИГИЕНА-МЛАДОСТ

/ЗА100ЯЛО ИЗКУСТВО/

Красотата е Висота, достойна за Крайъгълен Камък на Мироглед.

Красотата (външната) е линии и пропорции. Линиите на декоративното изкуство, а пропорциите за живопис, скулптура и архитектура (трите изкуства основаващи се на Рисунката.

Красотата (вътрешната) е свързана с душевната Чи 100 та. Какво е Младостта без Чара на Обаятелното Излъчване струящ от вътре.

“– Вие сте светлината на Света.” – НЗ.

Младостта има Дара на външната Красота, а вътрешната е проява на съхранена детска чистота на възприятията. Душата е вечно Млада. Но привързаността я лишава от свободата в изказа на ТворЧЕСТвото.

Младостта в Старостта е бунтарския дух, търсещ нови Висоти – Красиви като Връх планински!

В края на Младостта (физическата) станах член на клуб “Младост” – гр. Пловдив. Сега живея с момиче с две деца в ІІІ-та Младост, след като преминах през І-ва Младост.

Ж.К.“Младост” – Новият Изгрев на София е с “овехтели дрехи” и нова “Арена” “Бизнес парк” влиза в Европа с нови надежди. Някога имаше Фонд София – “Да озеленим столицата за наш и нашите деца”. Сега има сдружение “Зелена София” … и ще дойде ден, когато ще се сбъднат думите на поета Гюлев:

“Зелено е додето поглед стига

дълбока безпределна синева”.

Преди Девети септември привнесените от вън съпритежателни домове (кооперациите) са били обявени за гнездо на порока и разврата. Днес “Демонокрацията” и “Дивият Капитализъм” родиха “Строителното безумие” и лишиха мнозина от Красотата на пропорциите и взора към планинските върхове опасали столицата. Преди четиридесет години Жак Вийо написа прозрението си – “О, град, гробница човешка!”. Но иде пролет и зеленото – надежда за животолюбие и възкресение ще ни изведе към столица за Всички под небето – шофьори, колоездачи, пешеходци, инвалиди …

И затова ще ни помогне добрата стара Хигия. Тя върна прелестта на Съдебната палата – една от най-красиво звучащите сгради в София. А саркофазите чакат ръцете каменоделци за преображение. Хигия в Града на Водата “Астралния образ на Светлината” ще се завърне в центъра и двери ще отвори храма й – централната баня. Но за това трябва не просто да минем под душа, а да прочистим “Авгиевите обори” на душите си и тогава с очи – езера ще се свържем и създалия се океан ще помете всичката останала мръсотия на града. Небето ще ни подкрепи с плодоносен дъжд и на дъгата ще прострем своите мечти по Пътя към светли бъднини.

31.12.2006 г. ж.к. “Младост”, гр. София

Ди Ал Пе

Бизнесът в Second Life е бърз и перспективен

http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2007/02/12/311251_biznesut_v_second_life_e_burz_i_perspektiven/

Феноменът Second life ("Втори живот") е нещо, за което от месеци се говори навсякъде - при геймърите, бизнесмените, рекламните агенции и социолозите. За какво става дума и наистина ли една фирма от Калифорния е пионер на следващата фаза в развитието на глобалната мрежа? Тази седмица "Дневник" разказва как една идея се превръща в революция, наистина ли могат да се правят пари в един паралелен свят и защо данъчните искат да ни обложат виртуалните долари. В първата част представихме в най-общи черти какво е "Втори живот", а днес продължаваме с описание как той се превръща в успешен бизнес модел.

Когато през 1992 г. Нийл Стивънсън пуска романа си Snow Crash, той едва ли е подозирал, че създадената от него дума Metaverse ще се превърне 15 години по-късно в термин, събиращ представата за това що е виртуален свят. Стивънсън също не е можел да предвиди, че толкова скоро в интернет ще се появи играта "Втори живот" (Second Life), бликаща от жизненост, създавана от самите участници, а не от компанията собственик "Линден лаб".
Светът на "Втори живот" се разраства с шеметна скорост, но
най-любопитен бе експлозивният интерес
който проявиха големи компании от реалния живот към регистриране на свои огледални копия във виртуалната вселена. Те използват дигиталния свят не само за реклама на своите продукти и брандове, но го превръщат и в нещо невиждано досега. Ай Би Ем (IBM) започна да провежда във "Втори живот" корпоративни конференции, като така на практика превърна играта в част от своята инфраструктура. Хиляди служители не само участват чрез своите аватари (виртуални двойници), но и остават след това да си поговорят един с друг, да се запознаят или да се представят на нов колега. При това социалните връзки се заплитат по странен начин - дори да е готин, колегата може да е плешив и с шкембе и това да не е много привлекателно за среща в реалния живот, но във виртуалния той си е избрал аватар със зелена пънк прическа и агитира свободно да се пуши марихуана.
При раждането си през 2003 г. "Втори живот" беше пустиня - нямаше къде да се отиде, нямаше кого да срещнеш, нямаше какво да купиш. Шефът на "Линден лаб" Филип Роуздейл взел изненадващото решение да остави този свят напълно празен откъм съдържание. Колегите му предложили все пак да покажат с пример на какво е способна играта, но 38-годишният калифорниец настоял тази работа да бъде оставена изцяло на бъдещите участници.
Решихме това да е платформа, а не игра
разказва Джед Смит, един от първите инвеститори в начинанието. Разбира се, това спестило разходи, защото за разлика от World of Warcraft този път не се налагало програмисти да разработват сложно 3D съдържание. Началото е мъчително - едва хиляда души посещавали редовно сайта през първите пет месеца и парите започнали да привършват. В компанията обмисляли да сложат край на начинанието, но забелязали, че малцината най-активни аватари проявяват страхотно въображение и създават градове, джунгли, игри в играта, клубове и всякакви същества. И това се случва въпреки иначе тромавия софтуер за онлайн участие, заради който едва една шеста от любопитните се задържали във "Втори живот" повече от един месец. Дори през страхотната 2006 г. приходите са едва 11 милиона долара, разказва сп. "Форчън".
Но в началото на 2004 г., впечатлени от творчеството на играчите, авторите се фокусират върху т.нар. in-world предприемачество. "Линден лаб" се вслушват в съвета на Лоурънс Лесинг, гуру по въпросите на интелектуалната собственост в "Станфорд", и оставят участниците да създават колкото може повече. Вкарва се виртуална валута - линден долар, с която може да се купуват недвижимости и всевъзможни неща за дигиталните създания. Ражда се икономиката на "Втори живот", а "Линден" променят бизнес модела.
Основните приходи започват да идват от продажба на виртуална "земя".
Досега са изтъргувани над 3500 частни острова
с еквивалент от 16 акра в реалния свят. Смята се, че "Втори живот" е заел около 150 квадратни мили площ и се разраства бясно. Всеки остров струва 1675 щатски долара плюс 295 долара за месечна поддръжка. Някои собственици разделят земята си и я отдават под наем или я продават. В действителност това се изразява в разполагане на "земята" в 1750 сървъра. Един от най-големите собственици в тази група е IBM с повече от 24 острова. Но няма пречка всеки да стане предприемач - има собственици на нощни клубове, магазини за бижута, небостъргачи...
През декември "Линден лаб" изчислява, че 17 хиляди жители на "Втори живот" имат стабилен приход в линден долари, а 450 от тях генерират доход от над хиляда щатски (да, да, реални) долари. Един от аватарите, известен като  Anshe Chung, се прочу с твърдението си, че благодарение на играта е станала
първият милионер в реалния свят
Сега тя дава работа на 30 души в Китай, които разработват и застрояват "земята" й. Друг аватар развива хазартна игра Tringo (смес между тетрис и бинго), станала толкова популярна, че лицензът й бе откупен от "Нинтендо тейм бой". В подобни невъобразими доскоро забавления и начинания всеки ден се харчат по 600 хиляди щатски долара, а виртуалната икономика е достигнала БВП от 220 милиона щатски долара.
Част от парите отиват при "Найки", "Сони", Тойота", "Сън" и много други, които се регистрираха с официалните си запазени марки и имена във "Втори живот". Те продават виртуални, но понякога и реални стоки. Холандската ABN Amro откри неотдавна офис, от който да информира за продуктите и услугите си и дори да предлага работа. "Линден лаб" твърдят, че 65 компании от виртуалния им свят обслужват клиенти в реалния.
Експлозивното нарастване на "Втори живот" обаче претоварва инфраструктурата и няколко пъти предизвика криза в сървърите на "Линдън лаб". В опит да облекчи достъпа (и да не изпусне потенциалните милиони нови клиенти) компанията обяви, че ще мине на софтуер с отворен код, за да могат аватарите непрекъснато да го усъвършенстват.
Тук има и скрит капан
ако IBM например си построи собствена интранет версия, основана на кода на "Втори живот". Затова от "Линден лаб" се опитват да контролират стандартите за виртуалните светове така, че те да станат еквивалент на HTTP и HTML стандартите, дефиниращи днес глобалната мрежа. Иначе казано, когато работят за безпроблемното съществуване на виртуалния си свят, те може да пресъздадат в него същото, което "Гугъл" прави днес в реалния.
По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, предупреждават експертите. Според Ървинг Владислав-Бъргър, вицепрезидент по техническата стратегия в IBM, този нов свят едва прави първите си крачки и не бива да му се възлагат свръхочаквания. "Виртуалният свят е там, където видеото и видеокасетофоните бяха в началото на 80-те години и където бе интернет през 1993 г.", казва той.  Дневник