Будизъм

откъс от "Религиите по света: От възникването до съвременните секти"

д-р Ниниан Смарт

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение
Кратка история на будизма

Повествователно измерение

Доктринно измерение

Практическо измерение

Етично и житейско измерение

Социално и материално измерение

Будизъм - някои ключови термини

-------------------------------------------------

Будизъм

Всички дати в ранната история на Индия са предмет на научни спорове. Вероятно обаче тъкмо през VI в. пр. н. е. се е родил Буда, а други основни фигури достигнали разцвета си. Някои учени датират тези събития по-късно - раждането на Буда например през IV в. пр. н. е. - но ние ще се придържаме към по-традиционната схема.
    Историята на Буда е легендарна - към няколко исторически факти са били прикрепени удивителни истории. Това означава, че ще ни бъде трудно да достигнем до т. нар. „исторически Буда". Легендата за живота на Буда обаче е важна, тъй като на нея се дължат набожността и благочестието на будистите през вековете. Нещо повече, тя е била образец на праведен живот, като например този на предполагаемия му съвременник Махавира, основал или преоткрил джайнистката традиция.
    По-късните будисти изповядвали кредото: „Намирам убежище в Буда, намирам убежище в Дхарма, намирам убежище в сангха." Можем да го преведем така: „Намирам убежище в Просветения, намирам убежище в Учението, намирам убежище в ордена" (т. е. монашеският орден). Това обобщение на верността съдържа трите най-важни елемента на будистката традиция - разказът за Буда, представеният доктринен или философски възглед и институцията, която продължава практическия път до освобождението, а именно - верните последователи на Буда. Извън това простичко кредо будизмът има много форми, затова ще трябва да представим кратко описание на разклонената му история.

---

Кратка история на будизма

    В началото е ранният период, в който живял Буда, а ученията и обичаите били обединени. Можем да приемем, че този период продължил от около 500 г. пр. н. е. до I в., когато Канонът от писанията вече бил съчинен на палийски в Шри Ланка и приемал формата на това, което днес е известно като теравада или Доктрина на старите. Това направление в будизма продължава и до днес в Шри Ланка и Югоизточна Азия, макар и с примеси от другия голям клон - махаяна, или Голямата колесница, чиито корени се появяват успоредно с тези на теравада в ранния будизъм в Индия около IІІ в. пр. н. е.
    Второ, след І в. будизмът се разпространил в Китай и достигнал до Корея и Япония. И в северната махаяна, и в теравада будизмът достигнал голямо развитие, така че този период може да бъде наречен класически.
    Трето, след VII в. се развила друга форма на будизма, наричана понякога ваджраяна (Диамантената колесница), а понякога -мантраяна (Колесница на свещените формули), отделяща голямо внимание на вълшебните и сакралните ритуали, при които духовните резултати се появявали след рецитирането на мантри или свещени формули. Това постепенно било асимилирано в хиндуистките обичаи от онази епоха и станало една от причините за окончателното практическо изчезване на будизма от субконтинентална Индия. От друга страна, ваджраяна станала основна форма на будизма в Непал и Тибет, където религията се разпространила през този период. Можем да наречем епохата от VII до XVIII в. средновековен период.
    Четвърто, съвременният период, който накрая оказал влияние върху будизма не само в Южна Азия, но и в останалите части на континента, където се разпространил. Влиянието на колониализма ще бъде разгледано във втората част на книгата.
    Всички тези периоди - ранен, класически, средновековен и съвременен - се отнасят главно за будизма в Южна Азия, а по отношение на Източна Азия и другаде ще използваме различна периодизация.
    При очертаването на будистките корени ще разгледам различните им измерения по следния начин. Първо, повествователното измерение, разказващо историята на Буда и света, от който той идва. Второ, доктрините, на които учи - философските им идеи са включени в ежедневния живот, но са особено важни в будистката традиция, която отделя голямо място – по причини, които ще станат ясни по-нататък - на анализа на света и на човешката природа. Трето, ритуалното или практическо измерение, основно в търсенето на освобождение. С това ще свържем и етичното измерение. След това ще разгледаме вътрешните изживявания на Буда и последователите му. Ще продължим с излагане на социалната организация на религията. Накрая ще се спрем на материалното измерение на ранния будизъм.

---

Повествователно измерение

    Откъде всъщност трябва да започнем историята на човека, който щял да бъде наречен Буда? Животът му като личност никога не е започвал, понеже според будистката традиция той, подобно на всички нас, преминавал без начало през цикъла на самсара. За него в писанията се разказват много удивителни и поучителни истории - как в предишните си раждания бил змия, заек, цар или нещо друго. Тези разкази, наречени джатаки, били важен източник на социални поучения и състрадание за хората, които последвали Буда. Непосредствено преди раждането му на този свят като човек, велик учител и освободител бъдещият Буда или Бодхисатва (Бележка под линия: Не само Сиддхартха Гаутама е бил Бодхисатва; и бъдещият Буда Майтрея сега е на небето като Бодхисатва и чака подходящия момент да се роди на земята.) живял милиони години на небето, наречено Тушита, и се радвал на голямо щастие като бог. Ала трябвало да се откаже от всичко това, за да облекчи страданията на хората и накрая да ги освободи от тях.
    Вероятно през 586 г. пр. н. е. той се е родил на този свят като Сиддхартха Гаутама в покрайнините на новата цивилизация, зараждаща се край реката Ганг. Той се е родил в племето, наречено шакя, и се прочул като Шакямуни, мъдрецът на шакя. Неговият народ бил под властта на царството Косала. Баща му Шудходана бил владетел, а майка му била Махамая. При раждането му било предсказано, че той ще стане господар на света, но не ставало ясно дали в политически или в духовен смисъл. Според легендата самото раждане било чудодейно. Майка му сънувала, че бъдещият Буда приема образа на бял слон и влиза в утробата й, след което тя изгубила всякакво желание за сексуален контакт. Макар тя да не била девствена, тъй като имала и други деца, в известен смисъл това било девствено раждане, което настъпило през майско пълнолуние в една гора, наречена Лумбини.
    Младият Сиддхартха израснал в разкош, но накрая, след като се оженил и му се родил син, той почувствал желание да напусне светския живот и да стане скитащ отшелник. Той имал четири видения - на грохнал старец, на болен човек, на труп, погълнат от пламъците на погребалната клада, и накрая на свят просяк. Сиддхартха напуснал жена си и детето си и се отдал на скитнически живот, суров аскетизъм и размисъл. Известно време учел и практикувал заедно с шестима шрамани като него. Накрая, по собствено желание и на място, известно днес като Бодхгая, под една свещена смокиня, той прозрял природата на света и начина да бъдат преодолени страданията и нещастията. От този момент нататък като Просветен той щял да бъде наричан Буда.
    Той се върнал в Бенарес, в една еленова гора извън града, и на мястото, наречено Сарнат, където бил оставил спътниците си, им изнесъл първата си Проповед, в която обяснил прозрението си. Тя е известна като Проповедта за търкулването на колелото, в която той завърта колелото на дхарма. Тези хора станали първите му ученици и ядрото на новия орден сангха. Оттук нататък, в продължение на четиридесет и пет години, докато станал на осемдесет, той пътувал, проповядвал и обединявал организацията на сангха. Посетил големите градове в областта - Бенарес, Урувела, Раджагира, Вайсали, Шравасти, Каусамби и родния си град Капилаващу. Според хрониките от Шри Ланка Буда извършил три пътувания до острова приживе, едно от които било до връх Суманаката, наречен по-късно Адамов връх, върху който оставил огромен отпечатък от крак, превърнал се в център на основното поклонничество на острова. Общувал с принцове и царе, проститутки и занаятчии. Проповядвал спасителната си доктрина за Пътя към освобождаването.
    Накрая умрял от стомашно разстройство. Както и при други важни събития от живота му, смъртта му била съпроводена от небесни и земни знамения - земетресения и дъждове от цветя. Кончината му била изпълнена с прозрение и покой - всички материални неща са нетрайни и рано или късно физическият Гаутама Буда ще трябва да умре. Той неведнъж отблъсквал хитрините на Мара Изкусителя, който не искал Буда да получи прозрение и да предаде посланието си на света. Той преодолял силите на смъртта и повече нямало да се преражда. Започнали да го наричат Татхагата (Бележка под линия: Трудно преводим термин, означаващ приблизително “достигнал до същността или истината”; самият Буда наричал себе си Татхагата.) или Отпътувалия, а крайното му състояние оставало загадка. Той нямало да се прероди, но не трябвало да бъде смятан за съществуващ или несъществуващ. Неговите последователи кремирали тялото му, а останките му били поставени в основата на паметници на различни места.
    Това бил животът на последния от рода на Будите. В Палийския канон са изброени и други, като Будите Випаси, Сикхи, Весабху, Какусанда, Конагамана и Кашяпа. Смята се, че Буда не е основал вярата, а я е възстановил.

 

---

Доктринно измерение

    Доктрините на Буда принадлежали към общата схема на религията на шраманите от онази епоха, но той я подложил на радикално нова интерпретация. Основните въпроси били около проблема за прераждането и как да се постигне освобождение от несъвършения свят. Подобно на джайнистите и адживиките (вж. стр. 84 - 87), които са били съвременници на Буда, той се увлякъл от практикуването на аскетизъм, но накрая решил, че самоцелният аскетизъм е прекалено отрицателен. Той научил от другите изкуството на йога и развил система за медитация, но смятал, че медитацията без разбиране е сляпа, а разбирането без медитация е безплодно. Човек трябвало да съчетава двете, а за това била жизненонеобходима правилна ориентация към философските въпроси.
    Основното му прозрение било за нетрайността и взаимната обвързаност на всичко. Той търсел причините на всяко събитие и особено на онези, които директно засягали хората, така че човекът трябва да развие чувствителност към природата на събитията, които се случват в нас, и техните последствия. Ала Буда отхвърлял детерминизма (проповядван например от адживиките). Свободни сме да променяме съдбата си, въпреки че наследяваме от предишния си живот тенденции, които, ако не им влияем, ще доведат до събития, наситени с дукха или нещастие (обикновено превеждано като „страдание") (Бележка под линия: Значението на този термин е по-обширно и означава по-скоро нещо, което е отрицателно в най-широкия смисъл на думата.). В действителност в разпространеното виждане за природата на вселената, което будизмът възприел и променил, съществуват многобройни небеса - въпреки че дори в тях праведният живот има край - и много страховити чистилища, а хората могат да се превърнат в духове, червеи или други живи същества в зависимост от делата си.
    Тъй като нищо във вселената не е вечно, няма удоволствие, което да продължава вечно, а краят му е болезнен. Следователно целият живот е проникнат от страдание. Това била първата от Четирите благородни истини, формулирани от Буда. Втората е, че причината за страданието е търсенето или жаждата за живот (танха на палийски) (Бележка под линия: Широко използваното оригинално название е тришна – жаждата за живот, което е и самодая – надигане на желанието за тришна, т.е. получава се сякаш омагьосан кръг от тришна – самодая). Третата е, че тази причина може да бъде премахната (Бележка под линия: Прекратяването на дукха е дукха-ниродха), а четвъртата истина гласи, че това се прави, като се премине по Благородния осморичен път.
    Този път има осем аспекта и е развитие на по-фундамен талната идея, че Пътят се състои от три елемента - истина, етично поведение и медитация. Първите два аспекта на Пътя се отнасят до истината - те са Правилна вяра и Правилно отношение. Следващите три са свързани с етичното поведение - Правилен говор, Правилни движения и Правилен живот (това означава да не се вършат неща, които неминуемо биха довели до нарушение на будистката етика, като например практикуването на касапския занаят). Последните три, свързани с йога или самоконтрол, са Правилно усилие (Бележка под линия: Йога като цялостна система от физически, психически и духовни упражнения не се практикува задължително от будистите, макар и да не се отрича. Тук се има предвид оригиналното значение на термина – подчинение, единство на човека с божеството, както и йогата като една от шестте велики философски доктрини на Индия и хиндуизма. Така значението на термина йога е много по-дълбоко от навлязлото в българския език напоследък.), Правилно самосъзнание и Правилна медитация.
    Буда нарекъл пътя „среден", т. е. по средата между крайностите - между крайностите на самоопрощаването и самобичуването, и между крайностите да мислим, че душата е безсмъртна или че смъртта слага край на всичко. Във всяко отношение вярата била умерена.
    Пътят води до състояние на прозрение и мир в живота, подобно на онова, постигнато от Буда при неговото Просветление; в смъртта светецът изчезва като гаснещ пламък или като искра, чезнеща в тъмнината. Това не е унищожение, но не е и продължение на индивидуалното съществувание. Така Татхагата е възприеман като нямащ отношения с този свят. Най-правилният начин да се посочи трансценденталното му съществуване е тишината.
    Най-правилният път към спасението е монашеството (Бележка под линия: Макар този термин да се прилага и за християнските, и за будистките аскети, трябва да имаме предвид факта, че далеч невинаги практиките на монашеството в различните религии са идентични или дори сходни). Такъв живот в духовната общност, с периоди на самота, е най-подходящ за медитация. Послушниците, които още не са готови за относителната строгост на сангха, могат чрез етичен живот или себеотдаване на ордена да постигнат бъдещ  живот на небето, а оттам могат да се върнат на земята и да облекат оранжевата роба.
    Идеята за нетрайността, както и отхвърлянето на вечната душа в индивида, концепцията за всеобщата причина и стремежът към великото върховно състояние - нирвана - са същината на посланието на Буда. По-нататък ще проследим развитието на тези понятия. Основна във философията е мисълта за прераждането и вездесъщата сила на кармата. Тя е оригинална по своята природа и представянето си, а влиянието й е било много силно в областите, в които проповядвал Буда.
    Тази религия отхвърляла стремежа към откровение и особено претенциите на брамините върху Ведите. Буда лично изпитал истините, които проповядвал, докато брамините (според него) разчитали само на традицията и авторитета. Те не били виждали боговете, на които се молели. Истински брамин бил не роденият в класата на жреците, а онзи, който следвал добродетелта и самоконтрола (Бележка под линия: Будизмът, подобно на някои други световни религии, набляга върху принадлежността към вярващите не по кръв, не по външен, телесен произход, а според духовния произход или качествата на вярата на всеки отделен човек. Този елемент е особено засилен в християнството, където всеки може да бъде член на божия народ и избраничеството е изключително по дух (Посланието на апостол Павел до галатяните, 3:28).).

 

---

Практическо измерение

    Най-важният обичай в ученията на Буда е йога, при който човек, седнал на някое спокойно място, опитва да овладее съзнанието си, за да успее накрая да изкачи различните степени надхяна (джяна на палийски). Той може да започне с нещо обикновено, например синьо цвете, и да се научи да го вижда просто като късче синьо. След това може да отхвърли подобно средство и да се изкачи през различните степени на все по-голямо пречистване на съзнанието. Посветеният не може да постигне нирвана и святост само чрез подобни упражнения, но те са елемент от най-ранния образ на будизма, с който разполагаме. Той е преди всичко религия на медитацията и самоконтрола.
    Структурата на сангха обаче отхвърля прекаления индивидуализъм, тъй като Буда виждал последователите си като живеещи заедно според правилата (виная). При всяка фаза на луната те трябвало взаимно и публично да признаят греховете си, а в края на дъждовния сезон се правело по-голямо и по-официално признание и взаимно опрощение. (Вж. ил. 1 в Приложението).
    Според друг важен аспект на ранния живот будистките монаси и монахини, подобно на други шрамански групи, си набавяли храна чрез просия. Това било замяна - те получавали храна, а обикновените хора си осигурявали заслуги. Даването (дана) било главното задължение на миряните към ордена. В началото се смятало, че важните места в живота на Буда трябва да се посещават, за да се трупат заслуги - родното му място, мястото, на което получил Просветление, мястото на пьрвата му проповед и мястото на смъртта му; съответно Лумбини, Бодхгая, Сарнат и Кушинагар. В отношението към останките на Гаутама след смъртта му се корени по-късната почит и дори боготворене (макар че в известен смисъл Татхагата „не бил там", за да бъде боготворен, а само споменът за него служел като подтик за добри дела и самоспасение).

 

---

Етично измерение

    Най-важният обичай в ученията на Буда е йога, при който човек, седнал на някое спокойно място, опитва да овладее съзнанието си, за да успее накрая да изкачи различните степени надхяна (джяна на палийски). Той може да започне с нещо обикновено, например синьо цвете, и да се научи да го вижда просто като късче синьо. След това може да отхвърли подобно средство и да се изкачи през различните степени на все по-голямо пречистване на съзнанието. Посветеният не може да постигне нирвана и святост само чрез подобни упражнения, но те са елемент от най-ранния образ на будизма, с който разполагаме. Той е преди всичко религия на медитацията и самоконтрола.
    Структурата на сангха обаче отхвърля прекаления индивидуализъм, тъй като Буда виждал последователите си като живеещи заедно според правилата (виная). При всяка фаза на луната те трябвало взаимно и публично да признаят греховете си, а в края на дъждовния сезон се правело по-голямо и по-официално признание и взаимно опрощение. (Вж. ил. 1 в Приложението).
    Според друг важен аспект на ранния живот будистките монаси и монахини, подобно на други шрамански групи, си набавяли храна чрез просия. Това било замяна - те получавали храна, а обикновените хора си осигурявали заслуги. Даването (дана) било главното задължение на миряните към ордена. В началото се смятало, че важните места в живота на Буда трябва да се посещават, за да се трупат заслуги - родното му място, мястото, на което получил Просветление, мястото на пьрвата му проповед и мястото на смъртта му; съответно Лумбини, Бодхгая, Сарнат и Кушинагар. В отношението към останките на Гаутама след смъртта му се корени по-късната почит и дори боготворене (макар че в известен смисъл Татхагата „не бил там", за да бъде боготворен, а само споменът за него служел като подтик за добри дела и самоспасение).

Житейско измерение

    Към какви вътрешни изживявания се стремял ранният будизъм? Можем да разберем от разказите за практикуването на йога. Върховната точка в нарастващото пречистване на съзнанието е нещо като спокойно блаженство, от чиято висота посветеният гледа надолу, щом излезе от транса, към обикновените земни преживявания, които все пак в своето спокойствие са пропити от радост и увереност.
    Подобно просветлено съзнание понякога се смята за мистично преживяване, но в будизма то не се разглежда като единение с върховния личен бог. Будизмът не отрича боговете, нито дори великия бог Брама, създателят на света според брамините (според Буда обаче това не е така - Брама просто бил първият от боговете, появили се в началото на новия цикъл от съществуването на Вселената). Само че боговете, независимо от великолепието си, също са нетрайни. Така че върховното блаженство и прозрението на нирвана са отвъд всички думи и всички идеи за единение с когото и да било.
    Изглежда това е основното преживяване на Буда и свещените му последователи, т. е. онези, които са достигнали нирвана. Това висше съзнание обаче се постига с цената на интелектуалното осъзнаване, че всички неща са нетрайни. Подобно осъзнаване може да се постигне за миг, наситен с разбиране. Такива моменти са описани в някои от автобиографичните стихове на първите монаси и монахини, включени в Палийския канон. Минало време, преди да се появи по-ревностна и набожна религия, насочена към небесните Буди. В ранния Канон можем да открием тънко разбиране на Природата и на горчивината на живота, а подобни чувства формират ясна противоположност на дълбочината и величието на будистката медитация.

---

Социално измерение

    В началото орденът сангха вероятно бил много по-свободно обединен, отколкото впоследствие. Много монаси и монахини през по-голямата част от годината били отшелници, обитавали пещери и колиби край реките, освен през влажния сезон, когато се събирали и живеели заедно в някои от центровете, предоставени от богати хора край градовете или по-големите селища. Въпреки че приживе Буда бил като монарх на сангха, духовен завоевател на света и имперска фигура, той не посочил наследник. Той предпочитал републиканския модел за някои от народите, погълнати от царствата, процъфтяващи в долината на Ганг. Новият водач щял да бъде Дхарма, учението. След като си отида, казал Буда, ще остане Учението.
    По подобен начин били организирани някои от другите шрамански движения, особено тези на джайнистите и адживиките, предвождани съответно от Махавира Вардхамана и Макхали Гошала. Така виждаме будисткия орден сангха заедно със съперниците му, заобиколен от разнообразни скитащи отшелници, сред които имало обръснати, голи, със сплъстени коси, някои били странни и плашещи, други - внимателни и добри. Орденът си съперничел и с наследствените жреци или брамините. Цивилизацията била смесена и брамините, отшелниците и монасите от различни ордени трябвало да живеят заедно. Будизмът получавал много богата подкрепа от царе и търговци. Той бил осъвременяващ и неусетен и давал възможност на миряните да използват богатството си и чистия си живот по начини, които обещавали блага в бъдещето, дори и рай.
    Епохата била и период на политическа промяна. Някои от племенните републики били погълнати от царствата, които владеели областта. Орденът сангха предлагал алтернативен начин на живот сред толкова много обществени промени.

Материално измерение

    Останките на Буда били разпределени след смъртта му. Те били поставени в каменни грамади, предшественици на голямата могила, или ступа, в класическия будистки храм. Тази грижа за останките предполага много други неща, но имало още време до създаването на будистките манастири и съпровождащото ги изкуство. Едва по-късно щяло да се появи великолепното развитие на скулптурата и живописта, превърнали будисткото изкуство в един от върховете на човешката цивилизация. В началото може би битувало силното усещане, че в доктрините, проповядвани от Буда, „нямало нищо" за изобразяване. Подобно на носорог или птица в небето учителят не оставял следа.

 

---

Будизъм - някои ключови термини

Бодхисатва - бъдещ Буда, който отлага собственото си окончателно освобождение, за да работи неуморно за благото на другите човешки същества. Най-известният Бодхисатва е Авалокитешвара, известен като Гуан-ин в Китай и Канон в Япония.

Буда - същество, получило просветление и видяло истината на дхарма.

Дхяна - медитация, обикновено се състои от осем степени на постепенно пречистване на съзнанието.

Нирвана - окончателно освобождение, след което светецът не се преражда повече.

Праджня - прозрение или мъдрост по отношение на същността на космоса.

Пратитясамутпада - зависимо възникване на събития; законът, който свързва всички събития в света в последователността на самсара.

Самсара - живият поток на съществувание, в който живите същества участват в процеса на прераждане.

Санга - монашески орден, основан от Буда, за да предава учението на Дхарма.

Ступа - могила, в която се пазят реликви, превърнала се в централна част на храмовете и пагодите.

Тантра - ритуален текст или метод в будистката форма ваджраяна (днес главно в Тибет) за придобиване на свещена сила, обикновено чрез поученията на някой гуру.

Шила - добродетел или наставление за добродетел, като например петте предписания, обобщаващи будисткия морал.

Шунята - пустота, основна характеристика на всички събития, тъй като те са лишени от същност и са относителни.

 

ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО

към книгата Световни писания, сравнителна антология на свещените текстове

 

д-р Ниниан Смарт

Декан на факултета по Изучаване на религия, Калифорнийски университет, Санта Барбара

Професор в колежа по сравнително изучаване на религия „Дж. Ф. Рауни”, Калифорнийски университет, Санта Барбара

По пътя към о бщата световна цивилизация, в която лице в лице ще се срещнат много културни и духовни традиции, става очевидно, че трябва добре да се разбираме. Това, обаче, не означава пълно съгласие с всичко. Иначе, как  ще забележим разнообразието от ценности, които имат хората на Земята? На планетата ни, която става все по-тясна, за различните религии, големи и малки, това може да означава търсене на допирни точки и стремеж към взаимно обогатяване. Поради това е хубаво да имаме точно такива източници, които да ни дадат възможност да сравняваме различните религиозни традиции и е очевидно, че на първо място трябва да се обърнем към свещените текстове на различните религии.

„Свещените писания” са прекрасен сборник с фрагменти от свещените текстове на различните религии по света представени от широка теистична гледна точка. Напълно е възможно, някой да би предпочел друг принцип на подбор на материалите. Но, както справедливо е отбелязал в своето въведение Андрю Уилсън – нека тези хора създадат други, свои сборници от свещени текстове. Съвременният свят се отнася съвсем доброжелателно към разнообразието от подходи. В предлагания от нас метод на представяне на великите традиции може да се намери паралел и с други методи, по-точно – стремежа към единство. Мисля, че точно систематичното разпределение на текстовете по теми придава на метода ни логическа подреденост, което помага за по-лесното сравняване и съпоставяне на голям по обем материал.

Подобен род антология представлява интерес за широк кръг от читатели. Първо, тя ще бъде полезна на хората, които по природа имат склонност към религия и духовност, защото ще им позволи лесно да се запознаят с много свещени традиции. Второ, учащите се, които се занимават със сравнително изучаване на религии или история на религията, ще могат за използват тази книга по време на занятията си в час или при самостоятелна подготовка. Трето, свещенослужителите – християни, мюсюлмани, будисти или представители на други религии – ще възприемат книгата като добър справочник.

Освен това, в съвременния свят, всяка религиозна традиция трябва да се съобразява с другите. Какво говорят будистите за християнския теизъм? Какво казват мюсюлманите за китайските традиции? Какво мисли теистът за нетеистичните религии? Всички тези въпроси са жизнено важни, ако хората на планетата желаят да се отнасят сериозно, както към собствената си, така и към другите религии. Антологията ще им помогне в това и ще помогне за решаване на много въпроси. Тя е създадена с уважение към всички духовни традиции. Това е необходимо, ако смятаме да живеем в мир. Разбира се, това не винаги е лесно. Не мога да подценя напрежението, между братята и сестрите от съперничещи си религии. Но постепенно, вървейки към световна култура, се надявам, че ще преодолеем това напрежение и ще се научим да разговаряме и спорим помежду си съвсем доброжелателно. Тази антология несъмнено ще послужи за развитие на подобен диалог.

Безкрайно съм признателен на Международния религиозен фонд, който извърши огромна работа по подготовката на тази книга за публикация. Можем да се научим на всичко, каквото пожелаем, един от друг.

Ванга и нейните интернет-пророчества

Ангел Стефанов

"Пророчествата на Ванга се сбъдват едно след друго." Това е цитат от Интернет с неизвестен автор. След него следват конкретни пророчества. Не е посочен източник, но се копират от сайт на сайт. Някои малко променят текста по свое усмотрение. Така истината се смесва с неистина. Тук ще коментираме едни от най-спорните цитати приписвани на Ванга.

ВАНГЕЛИЯ ПАНДЕВА ГУЩЕРОВА, известна като Ванга или Петричката врачка често е наричана българската пророчица, заради приписваната й способност да вижда съдбата на всеки човек, който я посещава. Някои хора вярват, че тя била притежавала дарбата да предсказва бъдещето, да посещава духом различни места и да говори с цветята. Най-шокиращото предсказание на Ванга прави през 1980 г. Тогава тя казва буквално следното: „В края на август 1999 или 2000 г., Курск ще се озове под водата и целият свят ще го оплаква." Това, което тогава изглеждаше като пълна нелепица, придоби страшен смисъл след 20 години. Защото всички са мислели, че става дума за град Курс, а не за подводницата с това име, която наистина потъна както беше предречено.

Ванга е родена на 31 януари 1911 г. в Струмица, днешна Република Македония. Животът й преминава в Петрич. Ранните детски години на Ванга са белязани от страданието. Майка й умира, докато тя е невръстно дете, а баща й е мобилизиран в българската армия през Първата световна война. В детството си Ванга била обикновено момиче и не проявявала някакви свръхестествени способности. На 12-годишна възраст загубва зрението си, когато по време на буря внезапна вихрушка я застига и тя след дълго търсене бива открита затрупана с камъни и пръст в една нива. От 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години.
След смъртта на втората си майка, Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри Постепенно започват да й приписват пророчески способности. Ванга става известна през годините на Втората световна война, когато при нея започват да идват отчаяни хора, загубили връзка с близките си, търсещи надежда да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места. Приписваните й необичайни способности Ванга обяснява с присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да обясни. През последните години от живота си по нейна заръка и с нейни пари се построява параклисът „Св. Петка Българска в местността Рупите, Петричко. Проектът и изографисването са дело на Светлин Русев. Пророчицата умира на 11 август 1996 г. Погребана е в същата църква.

ПРЕДСКАЗАНИЯТА (БА: С удебелен текст по-долу са отбелязани цитати на пророчества приписвани на Ванга и взети от множество сайтове в Интернет. От уважение към читателите са направени корекции в правописа.)
Сред най-популярните пророчества, приписвани на Ванга са смъртта на цар Борис III, разпадането на Чехословакия и на Съветския съюз, връщането на Симеон Сакскобургготски в България, смъртта на принцеса Даяна. Ето още някои от най-цитираните й предсказания.

1. 1989 година."Страх, страх! Американските братя ще падат, накълвани от железни птици. Вълци ще завият в храстите и невинна кръв ще се пролее като река"

Сбъдна се. През септември 2001 г. в резултат на въздушна атака на терористи на територията на САЩ, рухнаха небостъргачите на Световния търговски център. "Вълците" и "храстите" са все още неразгадани символи. Има много версии за тази символика, никоя от тях не преобладава.

2. Дата неизвестна. "Светът ще преживее много катаклизми и силни сътресения. Съзнанието на хората ще се промени. Ще настанат тежки времена. Хората ще се разделят по признака на вярата си..."

Хората като цяло винаги са живели тежко, а с някои малки изключения, ситуацията се влошава. "Съзнанието на хората", като цяло още не се е променило, но се забелязват някои белези, като повишена екологична култура и засилена потребност от духовна удовлетвореност. Наравно с това материализмът в мисленето на източноевропейците нараства. Хората винаги до сега са били разделени "по признака на вярата си". Напротив, забелязват се сигнали за религиозно помирение и сътрудничество.

3. Януари 1988 г. "Ние ставаме свидетели на съдбоносни събития. Двамата най-големи световни лидери си стиснаха ръцете (Ванга намеква за Горбачов и Рейгън). Но ще мине много време докато дойде Осмият - той ще подпише окончателния мир на планетата"

Това е едно от най-интересните и глобални пророчества. Много други пророчества говорят за "окончателен мир". "Осмият" би трябвало да е нова, непозната личност, която ще обедини хората и ще сложи знака си върху "мирния договор" на планетата и полижи началото на нова епоха на хармония и мир. Погрешно е да се смята, че мирът и обединението ще бъдат под знака на диктатурата и наложени със сила. Но Ванга, както и повечето други пророчества отхвърлят тази теза. Някои коментират, тези пророчества, като ги смесват с пророчествата за "антихриста", но това е съвсем друго. Числото осем е сакрално в повечето култури и винаги е наситено с изключително положително значение.

4. Дата неизвестна. " Русия отново ще стане велика империя, преди всичко империя на духа".

Забележително е, че това е казано по време на Съветския съюз, когато думата Русия не се произнасяше, да не говорим за империя. Но едва ли някой тогава е обърнал внимание на това. От така наречените велики сили в наши дни можем да потвърдим за такива следните държави: САЩ, ЕС, Китай и Русия. В първите две от тях, наред с моралния и материален упадък, започнал в средата на миналия век, сега наблюдаваме и задълбочаваща се икономическа криза, която има пълния потенциал да се превърне в икономическа, а скоро след това и политическа катастрофа. Най-забележимо това е в САЩ. Но проблемите в Европейския съюз също започват да излизат на повърхността. Там ситуацията се усложнява от два други фактора на нестабилност: липсата на ясна централна власт, поради многото държави членки, и проблемите с балканските държави, Унгария и Исландия. Китай е безпорно велика сила, главно в икономически аспект. Страната успешно комбинира политическа диктатура и либерална пазарна икономика. Китай ще продължи да бъде икономически стабилен и самодостатъчен, докато селското население е материално осигурено. А те нямат големи потребности. Но Китай отдавна е обезличен духовно. Свободата на словото там не съществува.

За съжаление Русия остава единствената налична велика сила, засега не поради особени свои заслуги, а поради слабост при останалите големи държави. Иначе, Русия винаги е била силна страна в морално и материално отношение. Направляваната демокрация изобретена в Русия дава определени права, но и гарантира здраво свързана и централно ръководена система на управление.

В момента в Русия съществуват множество духовни общности. Стари и Нови. Някои доста големи и добре организирани. Но всички от тях съществуват под зоркото око на държавата.

Съществени промени, могат да се случат при промяна на установения несиметричен баланс по оста Путин - Медведев. Ако няма външни влияния, този баланс ще остане стабилен до момента, когато изтече мандата на сегашния президент. (В края на миналата година Медведев подписа конституционна поправка, която промени срока на президентския мандат от 4 на 6 години.)

5. 1979 година "Всичко ще се стопи като лед, само едно ще остане недокоснато - славата на Владимир, славата на Русия... Тя ще помете всичко по пътя си и не само ще се съхрани, но и ще стане властелин на света"

Руският премиер Путин има голям потенциал са осъществяване на това пророчество. Но името Владимир е толкова разпространено, че е грехота да се ограничаваме само с един кандидат за това предсказание, дори не бива да се ограничаваме само с Русия, когато търсим Владимир - "властелинът на света". Какво ли е имала предвид Ванга? Дали тотално господство или частично, в дадена област. Примерно в енергийната сфера. Сякаш тук нещата са доста мрачни, свързани с трудности и премеждия. В изречението: "Тя ще помете всичко по пътя си и не само ще се съхрани, но и ще стане властелин на света" по-скоро става дума за славата на "Русия", а не за тази на "Владимир". За останалото можем само да гадаем. Поне за сега.

6.1960 година: "През 2018 година влаковете ще летят на слънчеви нишки. Добивът на нефт ще бъде прекратен, Земята ще си почине."

Научнотехническия прогрес не е труден за предсказване. Жул Верн в своите книги е предрекъл стотина значителни научни открития. Напредъкът в науката се развива по възходяща алгоритмична крива. Пръчките в колелото на прогреса, като въоръжаване, тайни технологии, страх от промишлен шпионаж, криворазбрано авторско право и чист научен егоизъм, стават все по-слаби, особено във времето на глобализация и Интернет.

Обикновено, когато съществува точна година в пророчествата на Ванга, то се изпълнява. 2018 наистина ще трябва човечеството да се преориентира към други източници на енергия. А към 2018 г. учените възнамеряват да започне добив на хелий-3 на Луната.

7. "В Космоса ще бъде открит живот и ще стане ясно как животът се е появил на Земята."

Този цитат може и да не е много точен. Но форми на живот в космоса вече са открити, както и вода на други планети, която е основа за развитие на живот. Не бива да се злоупотребява с това пророчество, като му се вменява откриване на извънземен разум. Също така, вече е ясно за учените как и къде (и в каква среда) се е появил живота на земята.

8. През 2008 година ще се извършат покушения срещу 4 държавни глави. Същата година ще започне военен конфликт в Индия. Това всъщност ще бъде предпоставка за начало на Трета световна война.

Този цитат също не е точен и се злоупотребява с него. Покушения срещу държавни глави стават често. Средно годишно около 6 до 9. Ванга не говори, нито за смърт при покушенията, нито за смъртни заплахи при покушения. Съвсем сериозно към тези покушения можем да причислим и замерянето на Буш с двете обувки на иракски журналист, а също и падането на Буш при изпробване на ново превозно средство.

В края на 2008 година наистина имаше сериозна опасност от военен конфликт между Индия и Пакистан поради Кашмирския въпрос. Също така в самата Индия постоянно тлеят конфликти и са налични въоръжени групи.

9. 2010 - начало на Третата световна война. Ще избухне през ноември и ще свърши през октомври 2014 г. Ще започне като обикновена война, с обичайните средства, но след това ще бъдат използвани ядрени оръжия, а накрая и химическо оръжие...

Това е най-спорния цитат. Трета световна война няма да избухне през 2010 година. В отделна статия ще обясним защо. Тук само ще споменем, че предсказанието не е потвърдено от никой друг. Дори Ванга наистина някъде да го е споменала, което се съмнява, то просто не е вярно.

Възможни са по-големи или по-малки военни конфликти, каквито има непрекъснато по целия свят. Ядрени оръжия се използват и в момента. Например на руските ядрени подводници. Глобален ядрен сблъсък няма да има през 2010 година.

10. Преди 18 години Ванга пророкува, че 44-ият американски президент ще бъде чернокож и той ще е последният . Малко след встъпването му в длъжност в Америка ще настъпи страхотна икономическа криза, ще избухне конфликт между северните и южните щати, ще се намеси и Индонезия и всичко това ще предизвика Трета световна война, в която ще се използва атомна бомба.

Да, забележително е, че Ванга пророкува за чернокож президент и по-точно чернокож "водач/лидер/ръководител". Ще се изненадам много обаче, ако някой ми покаже достоверно доказателство, че Ванга е казала буквално: "44-ят американски президент". Всъщност, виждал съм това пророчество в различни варианти. Най-известният от тях беше не за президент, а за папа след Йоан Павел Втори, който ще бъде последен и след това римокатолическата църква, вече нямало да съществува.

Но да се върнем на Америка. Много пророци твърдят, че след Обама Америка няма да е вече същата. Някои в положителен, а други в негативен смисъл. Това в известен смисъл потвърждава пророчеството на Ванга. Сблъсъци между севера и юга също са възможни, но не е задължително да са военни. В кръга на шегата: в САЩ е известен сблъсъка между изтока и запада, той е в много области, но най-вече в областа на баскетбола и киното.

Индонезия се появи в края на миналата година в т.нар. интернет-пророчества на Ванга. И то след избухналите размирици там и екзекуцията на трима отявлени бунтовници. Така се привлича трафик. Нещо актуално, като Индонезия и нещо феноменално, като предсказанията на Ванга. Не е тайна, че нейните пророчества са едни от най-търсените думи в българското интернет пространство.

 

ВАНГА: АМЕРИКА ЩЕ РУХНЕ СЛЕД ИЗБОРА НА ЧЕРЕН ПРЕЗИДЕНТ

"Ванга предсказа избирането на Обама: Америка ще рухне". Под това заглавие руски и турски медии определят, че противно на оптимистичните очаквания, свързвани с новия американски президент, българската пророчица предрича как промяната ще донесе нещастия на света.

Още преди 18 години Ванга предсказва, че 44-ият американски президент ще бъде чернокож и той щял да е последният - малко след встъпването му в длъжност в Америка ще настъпи страхотна икономическа криза, ще избухне конфликт между северните и южните щати, ще се намеси и Индонезия и всичко това ще предизвика Трета световна война, в която за втори път ще се използва атомна бомба, продължава изданието с подробности от предсказанията.

Приведени са и свидетелства за пророческите дарби на Ванга, предсказала потъването на руската подводница Курск, терористичните удари срещу кулите-близнаци в Ню Йорк, издигането на Владимир Путин. Медиите посочват, че приживе Ванга работела за българската държава срещу заплата. Вангелия Пандева Гущерова, по-известна като Ванга, често е наричана българска пророчица, заради приписваната ѝ способност да вижда съдбата на всеки човек, който я посещава. Някои хора вярват, че тя била притежавала дарбата да предсказва бъдещето, да посещава духом различни места и да говори с цветя.

Тя е родена на 11 януари 1911 година в град Струмица, Република Македония. Баба Ванга почина на 11 август 1996 година в Петрич. На 12-годишна възраст загубва зрението си в следствие на внезапна буря, при която Ванга бива грабната от силния вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита затрупана с камъни и пръст в една нива. От 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години.

След смъртта на втората си майка, Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри. Твърди се, че помогнала на баща си да намери овца, открадната от стадото, което той пасял, като точно описва двора, в който била скрита. Ванга казала, че била видяла всичко насън. Става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отивали при Ванга с надеждата да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места.

Най-важното от закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП)

ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА
- съкратен текст -
Отразена деноминацията от 5.07.1999 г.,
обн., ДВ, бр. 56 от 29 юни 1993 г., изм., бр. 63 от 1994 г., изм. и доп., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., доп., бр. 107 от 2000 г.

...

Възникване на авторското право
Чл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

...

Закриляни обекти
Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. произведения на архитектурата;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание.
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.
Изключения
Чл. 4. Не са обект на авторското право:
1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.

...

Автори и други носители на авторско право
Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.

Предположение за авторство
Чл. 6. До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.

Авторство на произведение, разгласено под псевдоним или анонимно
Чл. 7. (1) Произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.
(2) До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.

...

Допустимо свободно използване
Чл. 23. Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска:
1. използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
2. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) използването на части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведения с изключение на компютърни програми и бази данни в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите;

...

Възнаграждение при записване за лично ползване
Чл. 26. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Авторите на произведения, записани на звуконосители или видеоносители, както и артистите-изпълнители, чиито изпълнения са записани, а също и продуцентите на звукозаписите и продуцентите на първоначалния запис на записаните филми имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се презаписват за лично ползване. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения са възпроизвеждани по репрографски начин за лично ползване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които произвеждат или внасят празни звуконосители или видеоносители и апарати, предназначени за записване, а възнаграждението по ал. 1, изречение второ - от лицата, които произвеждат или внасят апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин. Размерът на възнаграждението е 5 на сто от производствената цена на произведените в страната носители и 2 на сто от производствената цена на произведените в страната апарати, съответно от митническата облагаема стойност на внесените носители и апарати.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Възнагражденията се изплащат на организация, създадена по реда на чл. 40 от заинтересуваните организации, представляващи отделните категории носители на права по този закон, която ги разпределя между тях. Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отделя и постъпва по сметката на Националния фонд "Култура".
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:
а) една трета за авторите;
б) една трета за артистите-изпълнители;
в) една трета за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:
а) 50 на сто за авторите;
б) 50 на сто за издателите.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Суми, събрани на основание ал. 1, подлежат на връщане от организацията, която ги събира:
1. когато обложените празни звуконосители и видеоносители:
а) са станали впоследствие предмет на сделка за износ, без да са били запълнени;
б) са били впоследствие запълнени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;
в) са били закупени от законно лицензирани радио- или телевизионни организации и са били запълнени от тях и оставени за нуждите на техните собствени предавания;
г) са били закупени от производители на филми и други аудиовизуални произведения и са били запълнени от тях и използвани за техни собствени производствени или рекламни нужди;
2. когато обложените апарати, предназначени за записване или възпроизвеждане по репрографски начин, са станали впоследствие предмет на сделка за износ и ако тази сделка е била осъществена преди използването им в страната.
(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Апарати, предназначени за записване по смисъла на този член, са всички апарати, които са предназначени за записване на произведения върху звуконосители или видеоносители от звукозаписи и видеозаписи или от радио- и телевизионни предавания, а апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин - машините, предназначени да правят копия от печатни материали чрез фотокопиране или чрез друг способ, осигуряващ подобен резултат.
(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) По прилагането на този член Министерският съвет издава наредба.

...

Иск за обезщетение
Чл. 94. (1) (Предишен текст на чл. 94 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Който наруши авторско право или сродно на него право, дължи на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, лицата по ал. 1 могат да искат вместо обезщетение:
1. приходите, получени вследствие на нарушението, или
2. стойността на предмета на нарушението по цени на дребно, или
3. от седемдесет лева до тридесет и пет хиляди лева.

Великите учени за вярата си в Бога

Антологията “50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци.

Цялата книга в PDF формат (на български, английски и руски език) можете да изтеглите оттук:

NOBELISTS-BG

NOBELISTS-ENG

Тази pdf-антология се разпространява безплатно и може да бъде използвана само за некомерсиални цели.

Печатното издание можете да намерите във всички големи градове на България, в следните книжарници:

- верига книжарници ПИНГВИНИТЕ, www.pe-bg.com

- верига книжарници ХЕЛИКОН, www.helikon.bg

СЪДЪРЖАНИЕ

ЧАСТ ПЪРВА. УЧЕНИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК): Алберт Айнщайн, Макс Планк, Шрьодингер, Хайзенберг, Маркони, Макс Борн, Робърт Миликан, Джон Екълс, Чарлз Таунс и др.

ЧАСТ ВТОРА. ПИСАТЕЛИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК): Франсоа Мориак, Т.С. Елиът,  Солженицин, Чърчил, Киплинг, Анри Бергсон,  Херман Хесе, Жан-Пол Сартр и др.

ЧАСТ ТРЕТА. МИРОТВОРЦИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК): Алберт Швайцер, Джими Картър, Теодор Рузвелт, Удроу Уилсън, Джон Мот, Мартин Лутър Кинг и др.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. БАЩИТЕ НА МОДЕРНАТА НАУКА (16 - 20 ВЕК):Нютон, Галилей, Коперник, Да Винчи, Декарт, Джордано Бруно, Пастьор, Фарадей, Едисон, Дарвин и др.

NB: ТАБЛИЦА "МОДЕРНИТЕ НАУКИ И ТЕХНИТЕ ОСНОВАТЕЛИ"

ЧАСТ ПЕТА. ФИЛОСОФИТЕ НА МОДЕРНАТА ЕПОХА (17 - 20 ВЕК):Кант, Хегел, Джон Лок, Дейвид Хюм, Волтер, Русо, Хобс, Спиноза, Бъркли, Киркегор, Витгенщайн и др.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1. ДРУГИ РЕЛИГИОЗНИ НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ

ПРИЛОЖЕНИЕ 2. ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

БИБЛИОГРАФИЯ НА КИРИЛИЦА

БИБЛИОГРАФИЯ НА ЛАТИНИЦА: (A-L) (M-Z)

♦♦♦♦♦♦♦

УВОД

Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци. Тази информация беше събирана в продължение на 11 години предимно от библиотеките в София, Виена, Милано и Кембридж (Харвард), както и чрез личната ми кореспонденция с учени-нобелисти.

Вярвам, че тази антология ще затвърди убежденията на християните, ще обнадежди търсещите и колебаещите се и ще бъде интересна за онези атеисти, които са достатъчно смели, за да се противопоставят на Айнщайн и Нютон.

                                      От съставителя

♦♦♦♦♦♦♦

“Книгата ‘50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА’ е една невероятно интересна и уместна антология, която съдържа мненията на първокласни учени!”

Чарлз ТАУНС,
Нобелов лауреат за физика,
изобретател на лазера

♦♦♦♦♦♦♦

Copyright (c) Тихомир Димитров – съставителство, преводи, 2006

Рекламно-издателска агенция “Спектра”, Варна

Петя Манолова – редактор

ISBN-10: 954-90892-5-8

ISBN-13: 978-954-90892-5-7

Всички права запазени

E-mail на съставителя: tih777@yahoo.com

http://nobelisti.com

Фън Шуй (Feng Shui) - Живот в хармония

Каква енергия преобладава във Вашето жилище – мъжка или женска?

Забелязали ли сте, че има места на които спите по-добре, отколкото на други? Или, че има офиси, в които сте по-креативни и по-концентрирани, отколкото в други? Случвало ли Ви се е гостите Ви да предпочитат да останат цяла нощ в уютната Ви кухня, отколкото в подредената всекидневна? Чували ли ли сте също, че децата, след като им преместиш леглото започват да предпочитат да спят в него, отколкото при родителите си? Зад всичко това стои една много стара система за избиране на „подходящото място”, учението на Фън Шуй.

Прави форми, мебели с остри ъгли, огледални повърхности, бели и сиви цветове, метални и лъскави повърхности, активират енергията Ян. Това олицетворява яснота, динамика и активност, ориентация към успех, донякъде типична за „разумни” хора атмосфера. От друга страна уютните мебели, меките платове, топлите цветове, притъпената светлина, приятните миризми  и малките аксесоари са част от Ин-интериора. Тук човекът е насочен повече към себе си, но в същото време е загрижен, добродушен и в търсене на уют, постоянство и интимност.

Преведенобуквално азиатският израз „Фън Шуй” означава вятър и вода. Вятърът е символ на мъжката енергия Ян, водата репрезентира женската сила Ин. Тези две напълно противоположни енергии трябва да намерят подходящ баланс. Прекалено много енергия  и от едната и от другата могат да навредят на човек.

За да има в едно жилище хармония то се нуждае от много Ин и Ян енергии. Който например живее в high-tech-сграда трябва да уравновеси прекалено многото стъкло или метал с естествени материали, цветове и мебелировка, като дърво, килими, завеси или растения. Важното е цялостната енергия на жилището да е в хармонично съзвучие и по-този начин да излъчва позитивна енергия.

Много от нас живеят в постоянен стрес, с усещането, че животът им е поел в неправилна посока.

Изкуството на фън шуй, тръгнало от Китай преди 3000 години, може да помогне за възстановяване на спокойствието и предлага конкретни принципи за постигане на хармония.

Всичко зависи от вас

Фън шуй не е с универсален номер, който става и стои добре на всички. Всеки има уникални качества и Фън Шуй акцентира върху създаването на позитивна енергия по начин, който има отношение именно към отделната личност.

Погледнете обзавеждането в дома си, картините, разните сувенири по лавиците и семейните снимки. Всеки от тези предмети е свързан с някакъв спомен.

Ако този спомен не ви подкрепя и не ви дава сила, не трябва да бъде в дома ви. Така че изхвърлете например онзи стенен часовник, останал при вас след развода. Може би сте изкарала страхотни дни с приятелка в Париж? Тогава окачете на стената в рамка снимка от това пътуване или дори пощенска картичка с Айфеловата кула.

Персонализирайте дома си и ще се изненадате от промяната в прилива на енергия.

Когато се опитвате да решите дали за запазите някой предмет, може да си зададете следните въпроси:

- Необходим ли ми е?

- Използвам ли го?

- Обичам ли го?

- Прави ли ме щастлив и провокира ли хубави спомени?

Станете богати

Сигурно сте чували, че фън шуй може да ви помогне да печелите повече, да намерите любовта или да получите повишението, към което се стремите. Как може да се случи това?

Всъщност е много просто: когато живеете в обстановка, която ви подкрепя като личност, чувствате прилив на енергия.

Когато се събуждате, за да отидете на работа и първо видите свежите цветя на шкафчето си, любимата си картина или любимия си предмет, свързани със спомени, които ви топлят, ще се чувствате заредени и в хармония още преди да излезете навън.

Това е една от най-силните страни на изкуството фън шуй - то не само ще направи дома ви по-красив, но може да ви донесе хармония и спокойствие.

Усещане за вътрешен комфорт и удовлетвореност се простира, за да подобри, всеки аспект от живота ви.

Подредете хаоса

Безпорядъкът ви кара да се чувствате изтощени, изнервени и натоварени емоционално. Мислете за него практично.

Ако трябва да се обадите на някого, за да уредите някакъв въпрос, но половин час търсите визитната му картичка, затрупана под стари и често - ненужни листове по бюрото, ще загубите ценно време в търсене на това, което ви трябва.

За да разчистите бъркотията, изхвърлете всичко, което е ненужно. Останалото подредете в папки, които може спокойно да останат извън полезрението и съзнанието ви.

Следвайте "пътя на вятъра и водата"

Тази фраза е буквален превод на термина "фън шуй". За да разберете наистина това изкуство, трябва да разберете смисъла, скрит зад него.

Точната сила на вятъра ще донесе нежен бриз от морето, но твърде силен вятър ще предизвика ураган. По същият начин, точното количество вода създава красива река, но твърде много вода ще предизвика наводнение.

Също както силите в природата трябва да бъдат в баланс, за да създават хармонична среда, елементите в дома ви трябва да бъдат в баланс, за да живеете вие хармонично.

Внесете природата в дома си

Спомнете си последния път, когато сте били сред природата, независимо дали става въпрос само за пикник в планината или може би за риболов. Спомняте ли си чувството на хармония? Пресъздаването на това чувство е лесно.

Колкото повече светлина, толкова по-добре. Така че махнете щорите и оставете слънцето да влезе в дома ви. Сменете мъждивите крушки с крушки, от които блика светлина.

Цветята също ще внесат хармония и баланс в дома ви. Животът и енергията на едно растящо цвете ще промени пространството около вас. Не е необходимо да купувате скъпи, екзотични цветя. Мястото, където живеете, трябва да отразява вас и да съдържа това, което вие смятате за красиво, включително и ако това е мушкато от градината на баба ви.

Може би сте забелязали, че в Китайските ресторанти винаги има вода - аквариум, декоративен фонтан или езерце. Идеята зад това е, че както водата тече нежно, така трябва да тече вашата енергия.

За да имате това усещане в дома си, използвайте идеята по най-уместния начин. Затворете очи и слушайте ромона на водата, за да усетите хармонията и баланса на енергията си.

Направете фън шуй начин на живот

Изкуството на фън шуй служи, за да внесе положителна енергия в живота и да прогони лошата. Да избереш позитивното пред негативното, е начин на живот. Това означава, че по същия начин, по който изхвърляте снимката на бившия приятел, защото е бил груб, по същия начин трябва да се отървете от лошите връзки в живота си.

И както слагате цветя в дома си, за да го направите по-красив, по същия начин трябва да направите по-красив живота си, като прекарвате времето си с хора и в дейности, които ви дават чувство за пълноценност, щастие, спокойствие и хармония.