Нeочакваните щастливци от чудото Интернет

Ерик Клиненберг, "Монд дипломатик"

Склонни сме да гледаме Интернет като медията на абсолютната свобода, тъй като в крайна сметка глобалната мрежа позволява на всеки – стига да разполага с достатъчно средства – да получава информация по заявка, да разпространява такава по цял свят, както и новини, и лични мнения. В известен смисъл това е идеалната медия, която ни освобождава от пипалата на пропагандата и парите. Нима?

Шефовете на американските медийни групировки и техните поддръжници в Конгреса говорят за разнообразната информация в Интернет и твърдят, че законите за традиционните комуникационни средства (старите медии) май са станали ненужни. Как, заявяват категорично те, която и да е групировка – дори и да притежава градския всекидневник, една от четирите национални тв мрежи (NBC, CBS, ABC, Fox) и осем местни радиостанции - би могла да монополизира информационния пазар, след като Интернет предлага на потребителите толкова източници на информация? Изследователят във фондация “Херитидж” (с крайно дясна ориентация) Джеймс Гатузо дори заяви, че мерките за борба срещу сливането на медии вредели на аудиторията: Истинският проблем, с който се сблъскват потребителите, не се корени толкова в медиите-монополисти, а във факта, че тези хора трябва да направят безпрецедентен избор, който почти ги обърква. За тях истинската заплаха се състои повече в прекалените и ненужни ограничения, които задържат развитието на технологиите и на информационните пазари, а оттук съответно и ползите, които този напредък може да им осигури.

Изхождайки от подобна позиция, бившият президент на Федералната комисия по комуникациите (ФКК) Майкъл Пауъл определи своите приоритети и обясни следното: Противно на преобладаващите в медиите тези, аз смятам, че имаме толкова много средства за масово осведомяване, че буквално сме залети. Уверявам ви, при всичките източници, от които постоянно получаваме информация, нито една важна новина не може да се появи в пространството, без да я научим в рамките на 20 минути. Трябва само да вляза в новините на Гугъл, за да мога да избера сред 4000 информационни източници в цял свят. Невероятно е да си представя до какъв обем от данни имам достъп.

Със сигурност масираното разпространение на новини промени самото функциониране на медиите. Не можем обаче да се ограничим до тази констатация, тъй като според Центъра за бъдещето на цифровизираните услуги към Южнокалифорнийския университет 21% от гражданите на Съединените щати са използвали Интернет само веднъж през цялата 2005 г., а 33% нямат Интернет у дома си. А пък по-малко от половината потребители на глобалната мрежа нямат високоскоростен Интернет, който улеснява четенето на файлове със звукове и изображения.

И въпросът не е само в това, че заможните и образовани хора имат навик по-често да ползват Интернет. Важно е също, че те и по-умело боравят с него, а съответно и по-бързо стигат до последните новини по мрежата, до досиета от документи и до предоставяните услуги. Като процент от всички потребители, които ползват посочените опции, хората с висше образование и с добри доходи по-лесно намират информацията и развлеченията, които търсят в Интернет, докато онези, които не са много образовани и не разполагат с толкова средства, са склонни да се ограничават в сърфиране в търговски сайтове и в тези на големите медии.

Опасен мит

Интернет не се ползва чак толкова масово, както заявяват шефовете на медийните групировки, които се стремят към по-голямо окрупняване на притежаваните тв канали и радиостанции. Впрочем, независимо от твърденията на нейните привърженици, по отношение на регионалните новини на мрежата не може да се разчита особено. Кризата, предизвикана от урагана Катрина, показа безспорно до каква степен някои нововъведения в областта на новите медии могат да спомогнат за жизнеспособността на гражданското общество. Въпреки че при нормални обстоятелства не обръщаме внимание на новите сайтове, които обогатяват предлагането на местни новини. Има опасност обаче обичайните твърдения за революционния подем на регионалната журналистика, дело на многобройни “блогъри”, да прикрият факта, че мултинационалните групировки от сферата на комуникациите се насочват към Интернет, за да разширят публиката и влиянието си. Схващането, че новите информационни технологии били премахнали рисковете от концентрация на медийни компании, е основният и най-опасен мит в ерата на цифровизацията.

Според Доклада за медиите – 2006 на Проекта за отлични постижения в журналистиката, дълго време Интернет се характеризираше с неограничения брой нови сайтове, които отразяваха целия спектър от обществени мнения. При все това, зад гърба на най-популярните Интернет-страници стоят мощни медийни групировки. Според показателя Нилсен/Нет, сред 20-те най-посещавани сайта през 2005 г., 17 са били свързани с традиционни информационни компании, т.е., които произвеждат основната част от публикувани онлайн новини за всекидневниците, телевизионните канали или списанията. Впрочем, ето какви са данните през декември 2005 г. (преброяването е според единични посещения на потребител в сайт): Yahoo News - 24,6 млн. души; MSNBC - 22,9 милиона; CNN - 20,9 милиона; AOL - 14,7 милиона; Internet Broadcasting Systems - IBS (който разпространява повторно в Интернет теми и сюжети, подготвяни за големите тв канали) - 12,9 милиона; Gannett - 11,5 милиона; New York Times - 10,9 милиона; Tribune Newspapers - 10,5 милиона; Knight Ridder digital - 9,9 милиона; USA Today - 9,9 милиона.

Новите информационни гиганти като Yahoo, AOL и IBS естествено се включиха “на хартия” в списъка на големите тв мрежи, кабелните телевизии и пресгрупите. Те обаче не произвеждат собствени новини. Джин Кимелман, директор на Съюза на потребителите, обобщава: Интернет е великолепен източник на информация. От него зависят малък брой потребители. Но когато Федералната комисия по комуникациите ги запита къде сърфират за новини, половината анкетирани отговориха “télévision.com”. Следващата по брой група посочи “presse écrite.com”. Това означава, че те се влияят от същите източници на информация, които, разбира се, разполагат с нова технология и използват нови методи, но в които няма собствени авторски мнения и гледни точки.

Големите медийни компании, които замислиха сложни планове, за да пренасочат потока от Интернет потребители към собствените си уеб страници, са доста по-непредприемчиви, когато става дума за авторски разследвания, особено местни. В основната си част техните информации са заимствани или пренаписвани новини от агенции или от вече публикувани анализи и коментари. Самите вестници използват глобалната мрежа по-скоро, за да публикуват онлайн статиите от печатните си издания, но не предлагат интерактивни материали или мултимедийни продукти.

Колкото до новите “в клуба” като Yahoo, AOL или IBS, те почти напълно зависят от информациите на другите медии. Кратките сухи новини от агенциите – например Асошиейтед прес и Ройтерс в САЩ, запълват почти 3/4 от съдържанието на ABC.com и 3/5 от това на Fox.com и на MSNBC.com. Даже такива авторитетни пресгрупи като New York Times и Washington Post много активно използват новините от агенциите, за да предоставят на посетителите на своите уеб страници информация в реално време. И го правят с риск да разпространят по-некачествени новини от тези в печатните си издания.

По този начин големите медийни групировки превърнаха обширното пространство на Интернет в огромна кутия, в която се събират идентични текстове и оттам се прехвърлят от сайт в сайт, без да обогатяват авторската журналистика. Тъй като нямат икономически модел за развитие на Интернет медия, мениджърите на големите сайтове даже бяха започнали да съкращават през 2003-2004 г. професионалните журналисти от Интернет изданията, които се занимаваха с публикуването, пренаписването и търсенето на събития и теми. В резултат от това почти 60% от новините от агенциите се “качваха” в Интернет без въобще да са редактирани. Като анализира 1903 материала, поместени от 9-те най-посещавани сайта, Проектът за отлични постижения в журналистиката прави извода, че съдържанието, което те предоставят в глобалната мрежа, макар и с по-голям обем, с нова информация и технически усъвършенствано, в огромната си част продължава да представлява морга за депеши, сюжети “втора употреба” и статии, написани по информация от сутрешните всекидневници.

На онлайн новините им липсва достоверност и причината за това е недостигът на журналисти, които да проверяват информациите, да редактират или да добавят данни от разследвания към готовите статии. Толкова новини от Интернет са неверни, че читателите вече им нямат доверие, освен ако източникът не е медия, на която може да се разчита – по принцип печатно издание. Разбира се, Интернет няма монопол върху глупостите или върху поръчковата журналистика. Скандалите, които избухват заради типичните грешки или фалшификациите на Джейсън Блеър и Джудит Милър (от New York Times), на Стивън Глас (The New Republic), на Джак Кели (USA Today) – да се ограничим само до тези примери – доказаха, че най-авторитетните вестници въобще не са опазени от прояви на грубо нарушаване на етичните принципи в журналистиката. Но в случаи като тези вътрешните разследвания и строгите наказания показаха, че има желание да се спазват известни професионални критерии.

Всеки, който сърфира в мрежата, знае, че по-голямата част от “малките” сайтове предлагат повече коментари, отколкото разследвания, както и че тук-там се съобразяват с приетите професионални правила в журналистиката. И къде Уол-Март и неговата компания за връзки с обществеността “Еделман” намериха медии, които са склонни да публикуват – понякога дословно – рекламни съобщения за дейности на фирмата, като например ролята й при осигуряването на помощи за жертвите от урагана Катрина? Къде беше разпространена “информацията” за евреите, които уж били организирали атентатите на 11 септември и предупредили всички работещи в Световния търговски център, които изповядват юдейската религия, да не ходят в офисите си през онзи ден? Ами - в Интернет.

Даже Дан Гилмор, чиято книга "Ние, медиите" прокламира революционните възможности на “гражданската журналистика”, прави следното предположение: Интернет е манна небесна за всякакви манипулатори, лъжци и мошеници. Освен това Гилмор изразява опасение да не би съмненията, породени от грандиозното количество електронни празнословия, да подтикнат потребителите да търсят “истинските” новини в сайтовете на авторитетните медии, което още повече би увеличило тяхното влияние: Възможният парадоксален ефект от потока не особено достоверни информации, които се въртят в мрежата, би могъл да бъде засилване на влиянието на големите медии, със сигурност поне в краткосрочен план.

Неведнъж професионалните журналисти са изпадали в заблуда, използвайки новини от Интернет. Например през декември 2005 г. Джули Карт от "Лос Анджелис таймс" прочела в мрежата, че губернаторът на Уайоминг Дейв Фройдентал е нарушил закона за защита на застрашените животни, като отказал да допусне отново на територията на щата порода вълк от такъв вид. Той бил заявил, че Уайоминг смята в момента, че вълкът не струва повече от което и да е куче от щата, което не се ползва с никаква законова защита. "Лос Анджелис таймс" публикува новината на първа страница, преди да разбере, че става дума за “първоаприлска шега”, изфабрикувана от Интернет потребител, комуто никога не би дошло наум, че шегичката му може да се появи като водеща новина в най-авторитетните национални издания. На следващия ден всекидневникът, собственост на пресгрупа “Трибюн”, която съкрати много журналисти, публикува уточнение, в което заявяваше, че по погрешка е приписала изказване на губернатора на Уайоминг...

Понякога подобни мошеничества рефлектират и върху предизборните кампании. По време на телевизионен дебат през октомври 2000 г., в който един срещу друг застават Хилари Клинтън и Ричард Лацио – и двамата кандидати за сенатори от Ню Йорк, журналистката от местния телевизионен канал WCBS-TV Марша Кремър настоява съперниците да отговорят на следния въпрос: Каква е вашата позиция по отношение на федералния закон 602P? След като г-жа Клинтън, смутена, промърморва: Нямам абсолютно никаква идея какво е това, журналистката репликира: Е, добре, ще ви кажа. Този проектозакон, който ще се обсъжда в Конгреса, постановява, че пощите могат да принудят потребителите на електронни съобщения да плащат 0,05 долара (0,04 евро) за всеки изпратен имейл, въпреки че самите пощи нямат никакъв принос за осъществяване на тази услуга. Те обаче се надяват така да компенсират дефицита си от 230 милиона долара годишно, който смятат, че се дължи на масовата употреба на електронни съобщения. На човек, който изпраща по 10 имейла на ден, това би коствало 180 долара годишно. Тъй че аз задавам въпроса, дали бихте подкрепили този проектозакон. Тогава двамата кандидати заявяват, че са против такъв проектозакон, като републиканецът Лацио вижда в него хищната ръка на една държава, която се опитва да си присвои без никакво право парите на данъкоплатците.

Разбираме, че двамата събеседници трябва да са били объркани. Но те не са имали никакво основание да се смутят от проектозакона 602P – една от активно разпространяваните измислици в Интернет мрежата. Известно доверие в него вероятно създават безбройните съпътстващи конкретни данни: твърди се, че проектът бил предложен от депутат (измислен) на име Тони Шнел и веднага бил подкрепен в уводната статия (също фиктивна) на вестник "Уошингтониън", като в същото време на проекта се била противопоставила адвокатска кантора (такава не съществува), с посочен конкретен адрес (такова местонахождение реално няма). Въпреки че множество имейли и уеб сайтове предупредиха, че това е измислица, в WCBS очевидно никой не е обърнал внимание.

Все пак в повечето градове инфосайтовете отварят нови пространства за публикуване на разследвания, които традиционните медии пренебрегват. Понякога те изненадват местната преса по отношение на теми и сюжети - нейна “запазена територия” - но които тя вече няма журналистически ресурси да следи както трябва. В Ню Йорк например един граждански изследователски център, който се занимава и с лобиране - Citizens Union Foundation, започна да издава през септември 1999 г. Gotham Gazette. Този Интернет сайт предлага портал с всички услуги за онези, които се интересуват от обществените политики и дейността на неправителствени организации. С екип от петима души и годишен бюджет от 500 000 долара, набиран от субсидии и дарения, Gotham Gazette публикува всекидневно: дайджест на новините с линкове, които отправят всяка новина към многобройните нюйоркски публикации (във всекидневници, седмичници, месечни издания, уеб страници); собствени репортажи за разнообразни проекти на неправителствените организации, както и за културни и политически проекти; коментари, написани от различни автори, университетски преподаватели и журналисти; програма на събитията в града; критики на книги; малки обяви; рубрика за разясняване разходването на общинския бюджет; интерактивни карти; видеоигри, чрез които могат да се дават предложения за разрешаване на градоустройствени проблеми; линкове към най-посещаваните блогове в региона и т.н.

Един от тези блогове, Gothamist, също се занимава с местната политика - от общинските избори до стачките на градския транспорт. Блогът обобщава и коментира вестникарските статии. Сайтът ни се развива добре само защото в града има изключително много медии. Нашият блог им “обира каймака” и затова зависи от тях, обяснява Джейк Добкин, един от създателите на сайта, след което уточнява: Имаме “уши” навсякъде. Във всеки квартал на Ню Йорк има поне по един наш читател; а тези потребители играят важна роля при “зареждането” на сайта. Често те ни изпращат коментари, уточнения. Когато в Манхатън избухне пожар, ние можем в следващите минути да разпространим в Интернет снимки от инцидента.

Тези нови нюйоркски медии представляват допълнителен източник за местни новини за гражданите, които вече са добре осведомени какво става в региона благодарение на изобилието на класически медии и на техните професионални информации. Успехът им често се дължи на това, че могат да привличат рекламодатели, насочени към млада и заможна публика. На други места в страната именно хората, които биха имали най-голяма необходимост от източници на информация, алтернативни на доминиращите големи медии, всъщност най-трудно могат да се доберат до тях.

През септември 2005 г. във Вашингтон двама души бяха убити в интервал от 45 минути: единият на улица в луксозен квартал, другият – в беден квартал в югоизточната част на столицата. Първото убийство бе описано във "Вашингтон пост" в статия от 528 думи, на второто бе отделено място от 56 думи в хрониката. Това обаче не е цялата история. Трябва да добавим, че във втория случай жителите на бедния квартал не разполагаха нито с блогове, нито с Интернет форуми, чрез които да могат да се организират на протест, да изискат от общината да им предостави най-добрите услуги, както и засилени мерки за охрана. В първия случай хората имаха достъп до глобалната мрежа, а тези от югоизточния квартал нямаше на кого да се оплачат.

Докато възможностите за достъп до Интернет и за създаване на уеб сайт не бъдат предлагани по-справедливо в обществото, електронното правителство, онлайн форумите и блоговете спокойно биха могли – противно на представата на техните “автори” – да задълбочат социалния срив, да предоставят нови възможности на и без друго привилегировани граждани, позволявайки им да участват в демократичните институции или да отстояват правата си пред властите.

Въпросите, които поражда масовизирането на Интернет, напомнят нещо, които специалистите по история на медиите подчертават от години: новите технологии никога не премахват необходимостта от изработването на законови инструменти, с които да се попречи например на малък брой гигантски предприятия да доминират на пазара и да обслужват приоритетно най-облагодетелстваните слоеве от населението.

Откъс от книгата Fighting for Air: The Battle to Control America’s Media (Битката за ефира: Борбата за контролиране на американските медии) (Metropolitan Books, New York, 2007), Le Monde diplomatique

Слави Бинев

“Уведомявам ви, като член на Светия Синод, че клирът и миряните на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия не приемаме тази „офикия” и не признаваме тази награда от името на Майката Българска православна църква (БПЦ), докато Ваше Светейшество не ни уведомите, дали Светият Синод е взел решение за това действие”.

Това заявява в отворено писмо до патриарх Максим митрополит Йосиф, представител на Светия Синод на БПЦ в САЩ, Канада и Австралия по повод въздигането на бизнесмена Слави Бинев в сан “архонт на БПЦ”, което стана преди няколко дни в Рим. Ритуалът бе воден от Старозагорския митрополит Галактион в присъствието на американския кардинал Бърнард Лоу, отстранен от длъжност от Ватикана заради сексуално посегателство на деца.

Дядо Йосиф настоява Синодът да каже ясно кога е взел решението за даването на титула и ако няма такова решение, владиците да оповестят официално каква е позицията им по въпроса.

Според митрополита присъденото на Бинев отличие не е традиционно за българските църковни среди, а бизнесменът е “личност, която не познаваме в църковния ни живот”. Йосиф твърди, че ритуалът е “извършен на място, което не е осветено по българския каноничен ред”.

Писмото на дядо Йосиф бе публикувано във вторник в интернет.

Главният секретар на Светия синод архимандрит Наум обясни, че писмото още не е пристигнало в синода и там са научили за него чрез електронни издания. Архимандрит Наум каза още, че становище ще има, след като синодът се запознае с него.

От своя страна Неврокопският митрополит Натанаил коментира, че на 22 и 23 януари синодът ще се събере на заседание, на което ще бъде обсъден и проблемът с дадената на Бинев титла.

41-годишният бизнесмен Бинев е софиянец, завършил Френската гимназия и Националната спортна академия – тенис и бокс и журналистика. Той е един от основателите на спортната организация по таекуондо в България. Собственик е на “Ер систем холдинг” със 72 дружества в него, според информацията от собствената интернет-страница на бизнесмена.

Името на Бинев в България не е широко известно в посочената светлина на благочестие и вероятна щедрост на християнин. В медиите то попадна многократно през деветдесетте години и след 2000 г. покрай шумни скандали, ставали в заведения, притежание на бизнесмена и с връзките му с противоречиви фигури на прехода и със сегашни политици и издатели.

“Въздигането” в сан архонт бе съпроводено с обяснения в медиите, че е струвало на бизнесмена 300 хил. лв., вложени в благочестиви дела.

Митрополит Кирил: Не съм работил за Държавна сигурност

Без “заслуги” към БКП никой духовник не можеше да заеме пост в Светия Синод

Не се страхувам от отварянето на досиетата и е възможно да поискам от МВР документ за съпричастност към бившите тайни служби. Това обяви на брифинг в сряда Варненският митрополит Кирил по повод появилите се в медиите твърдения, че е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност (ДС).

Полемиката за връзката на свещенослужители и висши духовници от Българската православна църква (БПЦ) със структурите на ДС започва да набира сила след големия скандал в полската католическа църква, който я разтърси из основи и предизвика болезнен отзвук във Ватикана. Преди седмици медиите в Полша публикуваха документи, уличаващи предложения от папата за архиепископ на Варшава духовник Станислав Виелгус, ползващ се с много висока репутация в средите на Римокатолическата църква и сред вярващите в Полша, в дългогодишни активни връзки с полските тайни служби. Под натиска на общественото мнение кардиналът се отказа в неделя от поста архиепископ, като преди това упорито отричаше връзките си с полските комунистически спецслужби.

Във вторник зам.-председателят на закритата комисия по досиетата Евгени Димитров каза, че когато започне отварянето на досиетата на ДС, ще излязат много данни за активна съпричастност на действащи и в момента лица от българския църковен клир с бившите тайните служби.

В сряда митрополит Кирил, който е сред най-приближените архиереи на патриарх Максим и се счита за негов наследник на патриаршеския престол, заяви още, че “не си спомня тайните служби да са търсели контакт” с него.

Той отрече и че съветските спецслужби са искали да работи за тях. По думите на митрополита, в публичното пространство се разпространявали твърдения, че всички възпитаници на Московската богословска академия са сътрудничили на КГБ.

Да се обръща внимание на такива изказвания е несериозно, коментира той. Митрополитът каза още, че няма да предприема действия по повод атаките срещу него, тъй като “Господ е справедлив и най-добре наказва”.

“Искам да ме оставят на мира. Аз съм човек, верен на принципите си, винаги съм бил християнин, патриот и фен на ЦСКА", допълни архиереят.

В последно време митрополит Кирил се прочу около бизнес проекти, като строителството на курортно селище в балчишкото с. Рогачево, в близост до курорта “Албена”. Там църквата вече се е сдобила с 2 парцела с обща площ 121 дка. Подобни земи БПЦ притежава на много места по Черноморието.

Теренът в Рогачево бе реституиран от епархията с обещанието върху него да се гради църковен храм, но митрополит Кирил заяви, че дали на това място ще има църква, или хотел са си лични дела на БПЦ.

Колкото и да се отрича, факт е активната намеса на държавата в делата на Българската православна църква. По време на комунистическия режим държавата и компартията определяха кой духовник какъв пост в ръководството на църквата да заеме.

Сегашният глава на църквата – патриарх Максим – е сложен на патриаршеския престол с изрично решение на Политбюро на ЦК на БКП. Решението е от 8 март 1971 г. и в него се казва буквално:

“За глава на БПЦ да се предложи и поддържа кандидатурата на Ловешкия митрополит Максим.

Възлага на председателя на Комитета по църковните въпроси при Министерството на външните работи др. Михаил Кючуков да извърши необходимата подготовка за осигуряване на избора на митрополит Максим за патриарх на БПЦ.”

Под решението на Политбюро, което носи номер 145, стоят редица подписи, първият от които е на бившият първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.

Нежеланието на Максим и приближените му да поемат отговорност или да се покаят за миналото стана една от причините и за разрива в БПЦ и появата на т.нар. алтернативен синод. Характерната черта на БПЦ през последните години обаче е силната й обвързаност с със съмнителни бизнес интереси, битки за земи, имоти и политическо покровителство.

В по-ново време държавата също активно се месеше в църковните дела. Синодът на Максим бе поддържан със силите репресивния държавен апарат, въпреки опитите на миряни и инакомислещи свещеници да свикат Църковно-народен събор и да узаконят избора на нов патриарх.

1/2 от осмокласниците във Варна употребяват дрога

49% от момичетата и 51% от момчетата в VIII клас на варненските училища употребяват различни наркотици. Това установи проучване сред 2000 ученици в града. Около 20% от всички анкетирани заявяват, че са консумирали дрога.
Най-предпочитана е марихуаната - 21%, следвана от хашиша - 5.4%, екстази - 2.6% и хероин - 0.6%. Общинският експерт Борис Станчев отчете, че повечето ученици признават, че „веднъж са се докосвали, но след това не са опитвали повторно". В училищата, където се провеждат дълготрайни програми за превенция, употребата на дрогата спада. 78 варненски семейства били консултирани по проблема с цел предпазване на младите хора.
В анкетите ученици обясняват, че пробват от любопитство или просто, за да им стане по-добре. Около 7% посягат към дрогата от скука. Има и такива, които са принуждавани.

Борба с тероризма

Да не се допусне терористичен акт на територията на България. Това ще е приоритет №1 за МВР за следващата година, съобщи вътрешният министър Румен Петков след националното съвещание на ведомството, в което се включиха и главният прокурор Борис Велчев, и шефът на следствието Ангел Александров.

Виктор Азманов

Виктор Азманов е първият българин, преминал през школата на манастира за източни бойни изкуства Шао Лин в Китай. Виктор спечели три турнира по сан-да и е избран от управата на манастира Шао Лин за рекламно лице.

Виктор Азманов влиза в манастира Шао Лин

21 Март 2006

(www.bgfactor.org)

Шестият европеец, допуснат за обучение в будитската обител

Горнооряховецът Виктор Азманов е първият българин и шести по ред европеец, който ще изучава тънкостите на бойните изкуства в култовия китайски манастир Шао Лин. Той заминава на 22 март и ще престои в светата обител до 1 декември.

Виктор е роден в София на 15 октомври 1980 г. На седем години започва да се занимава с бойни изкуства. Завършил е средно образование в Горна Оряховица със засилено изучаване на немски и английски. В Австрия завършва висше образование “Международни икономически отношения”. Във Виена развива активна състезателна дейност. За малко пребивава в Мюнхен, където също тренира. В момента е студент във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност “Немска и английска приложна лингвистика.” Владее немски, английски, руски, сръбски. Справя се с китайския. Не е женен. С него разговаря репортер на великотърновския вестник “Янтра ДНЕС”:

Виктор, как се роди идеята за заминаването ти в Шао Лин?

За пръв път започнах да тренирам бойни изкуства на 7 години, макар че баща ми започна да ме занимава още като бях четиригодишен Сменил съм много школи и треньори. Основна роля за развитието ми изигра китайският учител доктор Ван. С него се запознахме през 1994 г. в Бургас на семинар по чи-гун и тай-чи-чуен. “Чи” значи вътрешна енергия, а “гун” е изкуство, значи изкуство на владеене на вътрешната енергия. Тай-чи-чуен е сутрешната гимнастика с плавни движения, която се практикува в цял Китай. Самият д-р Ван е възпитаник на Шао Лин и е прекарал 9 г. в манастира. Впечатли ме, защото е добър боец и мъдър човек. Доктор Ван е на близо 60-години, но като го погледне човек, никога не би му дал повече от 40. Няма нито един бял косъм, няма бръчки. Та горе-долу тогава ми се зароди идеята за манастира. Само че по онова време процесите в Китай не бяха набрали скорост и не беше моментът за заминаване. Когато тази година от манастира са заявили готовност да обучават един европеец, д-р Ван ме е препоръчал и така се стигна до заминаването ми.

Има ли други българи, които са се обучавали в Шао Лин?

Знам, че нашенци са го посещавали като туристи или с други цели... За да не се окаже, че говоря неистини, ще кажа това, което самият аз знам със сигурност, а то е, че има петима европейци, които са се обучавали в самия манастир. За школите, пръснати в Китай и по света, не става въпрос. Не съм чувал българин да се е обучавал там. Моята покана е за самия манастир Шао Лин Съ.

В България Шао Лин е познат предимно от филмите, в които едни хора се катерят по стени и хвърчат над водопади.

Не само в България, а и по целия свят манастирът е добил популярност най-вече чрез филмовите продукции, не всички от които са с високо качество. В Китай има много манастири, в които се провеждат обучения по бойни изкуства. Дори се твърди, че има друг манастир, който е по-добър от Шао Лин, но те просто не са станали известни чрез киното. Повечето от нещата, които се показват във филмите, са художествени измислици. Въобще възприятието на европейците за китаеца боец като гърчав, слаб и жълт не е вярно. Повечето са едри, мускулести и много силни.

Наясно ли си какво те очаква там? Как ще стигнеш до планината, какъв режим ще спазваш, каква ще е храната, облеклото?

Ще летя през Мюнхен за Пекин. С влак ще пътувам до Ли Ян старата столица на Китай, провинцията Хан Ъм. С маршрутка ще стигна до град Дън Фън. От там ще мина пеш 10-ина километра до манастира. Ще ме приемат след покриване на специален тест. Нивото му доста е високо. Но според доктор Ван, който добре знае моята подготовка, тестът едва ли ще ме затрудни. В манастира има няколко вида монаси. Едните се занимават предимно с религия, други с бойни изкуства и по-малко с религия, и третите, които са посветени предимно на тренировките. С мен ще се занимават вторите. Няма да участвам в религиозните им ритуали. От предварителната програма разбрах, че режимът включва по 12 часа тренировки на ден. Става се в 5,30 ч. сутринта. Има загрявка с бягане и катерене на скала. След това следва тай-чи-чуен, лека закуска от 8 до 8,30 ч. и след това започва сутрешният тренировъчен блок до 12 ч. Почивката и обядът са до към 13 ч. и след това до 19 ч. отново тренировки. Колкото до храната там “менюто” е само вегетарианско предимно ориз, бамбук, соя, плодовете личи, които дават много сили. Предимно въглехидратна храна.

Как ще бъдеш облечен?

Китайското кимоно не е като японското. Японското е бяло с колан. Китайското включва долнище, което се запасва в обувката и тя се увива около глезена нещо като нашите потури. Има пояс на кръста за оръжия и риза с дълбоко деколте. Монасите са с оранжеви роби.

Ще имаш ли някаква комуникация с външния свят?

В самия манастир не. Ще слизам до Дън Фън в неделните следобеди, когато има свободно време, и от там ще поддържам връзка с близките си чрез имейл или по друг начин.

Какво стои в основата на източните бойни изкуства?

Според много хора у-шу, общото понятие за бойни изкуства, е единствено и само бой, начин да нараняваш другите. Според други това е добра система за самозащита. Други ще кажат, че това е философия. Но според мен всичко това е грешно. За мен у-шу е начин на живот. Това е нещо по-силно от религията. Това е начин, по който ти ставаш по-добър, по-съвършен, по-адекватен към околния свят, по-бързо възприемаш и по-бързо се справяш с препятствията. Когато навлезеш във философията на бойните изкуства, включително хранене, натоварване, режим, осъзнаваш, че те овладява една живителна сила, двигател, който те мотивира сутрин да ставаш рано, за да спортуваш, да си достатъчно експедитивен, да си вършиш задълженията.

Бойното изкуство, което ще тренирам в манастира, се казва винг-чун. Това е стилът, който е тренирал Брус Ли. Той пък го учил от възпитаник на Шао Лин Ип Ман един от най-добрите учители в света. Винг-чун в превод означава “лепкави ръце”. Бойното изкуство на Брус Ли се казва “изпреварващ юмрук”. Интересна е теорията и философията на неговия бой, но е трудно приложима за европейци. Защото трябва да си максимум 60 кг, за да можеш да го практикуваш. А да имаш сила при такава малка маса, е много трудно. Във всеки боен стил, когато те атакуват, ти блокираш и контраатакуваш. При този стил ти направо атакуваш, за да удариш по-бързо. Ръката върви към теб и ти изстрелваш своята първа, най-просто казано. А иначе това е свързано със сложна теория за мозъчните импулси и т.н.

Възможно ли е уменията, придобити при бойните изкуства, да бъдат насочени в неправилна посока?

Не, защото обучението в Шао Лин започва със смирението. За да тренираме своето смирение, знам, че ще събираме камъчета от поляна, ще чистим пода на огромна зала и др. Истинските майстори на бойни изкуства никога не използват уменията си в неправилна посока. Един от най-известните Гичин Фунакоши, само един път е използвал бойните си умения извън залата, когато бил на 72 г. Тогава го нападнал крадец на улицата, той го обезвредил с чадъра си и го задържал, докато дойдат да го приберат.

Какво ще правиш, като се върнеш?

Не съм се състезавал от 4-5 години и мисля да посетя няколко турнира. Възнамерявам да подновя голяма част от школите, които водех преди, и да направя много нови такива. Защото осъзнавам, че в този забързан и объркан свят никой не обръща внимание на децата. Аз водя школи на деца, откакто самият аз бях дете. Бях на 14 г., когато сформирах първата си група. На 16 г. направих такава и в моето училище. Като минавах по коридора с някой учител, децата се обръщаха към мен с “господине”.

Оказва се, че нито училището, нито семейството гради ценностна система у децата. При у-шу тя е много правилно изразена. Като се започне от уважението към родителите и се стигне до дребни и елементарни неща. Затова искам да работя с деца и да открия голям спортен комплекс във Велико Търново.

От света на хармонията и съвършенството ще попаднеш пак в реалност, наситена с агресия, озлобление, негативизъм. Как ще успееш да се адаптираш?

9 месеца не са чак толкова много време, защото при монотонността на режима и тренировъчните дни губиш усещането за време. Мисля, че няма да имам нужда от дълга адаптация. Въпреки че мои познати, които са пребивавали в Китай за един месец, твърдят, че ще са ми нужни най-малко 3 месеца, за да се осъзная. Това, което със сигурност ще ми липсва, е, че хората там са добри, усмихнати и много вежливи. Въпросът, с който те посрещат на улицата, не е “Здравей, как си?”, а “Хранил ли си се?”. Сакън да отговориш не. Веднага се заемат със задачата да те нахранят.

Ще останеш ли да живееш в България?

Твърдо и категорично да. Живях в Австрия, в Германия. Като студент получавах високи доходи там. Да бягаш от проблемите, няма нищо общо с решаването им. Ако бягаме всички от тази страна, какво ще стане? По-добре да научим нещо добро и да го приложим тук.

Имаш ли любима мисъл, цитат?

Като бях малък, майка ми каза една молитва, чиято мъдрост осъзнах доста по-късно. Това е да имаш сила да приемеш това, което не можеш да промениш, мъжественост да промениш това, което можеш, и мъдростта да различиш едното от другото.

Ти си православен християнин, но в манастира ще живееш сред будисти. Няма ли да те изкуши тази религия, която намира все повече последователи по света?

Изучавам отдавна будизма. Това е красива и добра религия. Но коренът є е в Китай и Япония. Както китайските билки са много добри, но за местните хора. Според мен е сериозна грешка, че хората в България се опитват да се лекуват с женшен и различни източни корени и билки. На нас могат да ни действат билките, които виреят в България. Иначе щеше да е обратното. Будизмът е за техния начин на живот, за техните стереотипи, история, култура.