ООН документира световната бездна между богати и бедни

богати и бедни

Деца и кози се ровят в бунище в гетото Кибера в Найроби, Кения. Тук и през XXI век хората ползват "летящи тоалетни". Снимка: РОЙТЕРС

Оригиналния доклад:
Human Development
Report 2006
Published for the
United Nations
Development
Programme
(UNDP)
Beyond scarcity:
Power, poverty and the global water crisis

Най-високите постижения на България са 20-о място по грамотност и 9-о по равнопоставеност на половете

Драматично разделен свят, в който математическото изражение на бедността е тъй потресаващо, че не може да бъде обозряно, а на фона му богатството на отделни държави изглежда неприлично. Такава е картината на човешкото развитие, отчетена в ежегодния доклад на Програмата на ООН за развитие (ПРООН).
Тематичният доклад, съпътстващ ежегодната статистика, тази година е посветен на глобалната водна криза.

Клубът на високо развитите

страни расте с по-бързи темпове спрямо свиването на групата на най-бедните, показва сравнението между тазгодишните данни и статистиката за 2004 г. (б.а. - годината е използвана за референтна, защото тогава за пръв път са обхванати 177 държави - колкото и т.г.). 55 са били държавите с висок индекс на човешко развитие (ИЧР) през 2004 г. срещу 63 т.г. В групата на страните с нисък ИЧР съотношението е съответно 36 към 31. Списъкът с 10-те най-слабо развити страни през 2006 г. включва същите държави, както през 2004 г.
В тази класация България бележи стабилно-скромен напредък, качвайки се по-нагоре с по 1 позиция напред всяка година. Страната ни бе на 56-о място по индекс на човешко развитие през 2004 г., а заетата 55-ата позиция през 2005 г. я измести от групата на средно в групата на високоразвитите държави. През 2006 г. страната ни се е придвижила с още едно място напред - 54-о, изпреварвайки Тонга.
От четирите съставни показателя, на базата на които се изчислява индексът за човешко развитие - очаквана продължителност на живота, ниво на грамотност сред хората над 15 години, процент на записване в основно, средно и висше образование и БВП на глава от население, страната ни се представя най-добре по втория - грамотност. Тук заемаме 20-о място. 52-и сме по втория образователен показател - обхващане в образование, 66-и по БВП и 67 - по очаквана продължителност на живота - 72.4 години. В глобален план лидер е Япония - 82.2 години.
За поредна година

страната ни изпъква с челната си позиция

в класацията по Индекса на развитието по отношение на двата пола. При него се отчитат същите показатели както при ИЧР, но се внася корекция в зависимост от различията между мъже-жени. По този показател сме на 9-о място, което говори за ниски нива на неравнопоставеност.
По показател овластяване на половете България е на 37-о място, като отношението на доходите на жените спрямо тези на мъжете е 0.65. За сравнение показателят при Ирландия е 0.51, при глобалния лидер по ИЧР - Норвегия - 0. 75, при САЩ - 0.62, при Япония - 0.44.
Бавното придвижване на България в класацията не е особено успокоително на фона на бързия скок при други държави.
Тазгодишните

спринтьори в региона са Румъния и Босна и Херцеговина

Само за 1 година Румъния е успяла да се придвижи с 5 позиции напред - от 64-а през 2005, през 2006 вече заема 60-ото място. С това и северната ни съседка прави скок от средноразвита към високоразвита държава. Основният принос за бързото й придвижване е нарасналият БВП на глава от населението. Румънците за пръв път ни водят по този показател за последните 3 години с 8480 долара БВП на глава от населението (използвани са данни за 2004 г.) срещу 8078 за България. В доклада на ПРООН от 2005 г. България е с 7731 долара на глава от населението срещу 7277 за Румъния. Делът БВП на глава от населението е изчислен на база Purchasing power parities (PPP)- изкуствена тарифа за отчитане на разликите между покупателната способност на валутата в отделните страни.
С 6 позиции напред само за 1 година се е преместила и Босна и Херцеговина. От 68-а през 2005 по ИЧР, тя вече е 62-а и също става част от групата на високоразвитите държави. И тук скокът е главно от рязко нараснал БВП на глава от население - 5976 долара през 2003 г. срещу 7032 през 2004.
От балканските държави сериозно отстъпление бележи Македония - от 59-о през 2005 г. вече на 66-о място. Показателят пада заради намаленото с близо 200 долара БВП на глава от население. От новите членки на ЕС Унгария запазва 35-о място, Латвия се качва от 48-о на 45-о място.
В клуба на най-развитите изпъква постоянното изкачване на Ирландия - от 10-а през 2004 г., Ирландия е на 8-о място през 2005 и на 4-о - т.г.
Впечатление в тазгодишния доклад на ПРООН прави нарасналото използване на мобилни телефони у нас. От 466 на 1000 души население през 2003 г., мобилните телефони през 2004 са вече 609 на 1000. Малко по-бавен е тепмът на разпространение на интернет - 206 на 1000 през 2003 срещу 283 на 1000. Видима е и тенденцията към бързо застаряване на населението. Над 65 г. през 2004 са били 16.8% от българите срещу 14.3% през 2003 г. Демографските прогнози на ПРООН са през 2015 г. хората над 65 г. у нас да са 18.6%.

На обратния край на скалата картината е страховита

В нито една от 10-те държави с най-нисък индекс на развитие очакваната продължителност на живота не надхвърля 50 г. В тази група най-млади умират гражданите на Централната африканска република - на около 39 години. На глава от населението в Сиера Леоне - втората по най-нисък индекс след Нигерия, се падат 561 долара. За сравнение в Люксембург - първенец по БВП, на глава се падат 69 961 долара - близо 125 пъти повече от Сиера Леоне.
Потресаващи за XXI век са и данните за здравния статус на населението в тези страни. 17% от хората на възраст от 15 до 49 години в Замбия са носители на вируса HIV (данните са за 2005 г.), всеки 10-и в Централната африканска република също има СПИН. И през XXI век тези страни не могат да се преборят с болестта на бедните - туберкулозата. А нивата на детската смъртност са над 100 пъти по-високи спрямо развития свят. 165 от 1000 деца до 1 година не оцеляват в Сиера Леоне, до 5 години детската смъртност нараства на 283 на 1000. 260 на 1000 деца не отбелязват 5-ия си рожден ден в Ангола.

----------ЛЕТЯЩИ ТОАЛЕТНИ ПРЕЗ XXI ВЕК-------
1858 г., Англия. Временно английският парламент е принуден да прекрати работа в периода, останал в историята на Острова като "Голямата воня". Изливането на мръсните отходни води в Темза за едни е досада, за другите убиец. През един океан - в големите градове Ню Орлеанс и Ню Йорк, епидемии от холера и тиф редовно помитат населението.
Докато тези две страни оставят зад гърба си санитарната криза преди цял век, в гетото Кибера, до Найроби, хората ходят по нужда в найлонови торбички, които изхвърлят на улицата, защото нямат друга алтернатива, се изтъква в тазгодишния тематичен доклад на ПРООН "Отвъд недостига: Властта, бедността и глобалната криза за война". Докладът представя данни за дефицита на чиста вода и елементарни санитарни условия, натиска върху селското стопанство от промените в глобалния климат и нарасналото потребление, конфликтите в трансграничното управление на водите.
И тези числа звучат невъзможни. 1.1 млрд. души от населението на планетата нямат достъп до питейна вода, от елементарни хигиенни условия са лишени 2.6 млрд. Вследствие на това 1.8 млн. деца умират ежегодно от диария - болестта на лошата хигиена, втория в световен мащаб причинител на детската смъртност.
Темата "санитарни възли" изцяло липсва от дневния ред на международната политика и заради стигмата върху нея, се изтъква в доклада. "А думите като "без достъп до чиста вода" са ефимизъм за пълна, отчайваща мизерия", се посочва още в него.
Вместо да адресират проблемите, повечето страни хабят енергия в безрезултатни спорове кой трябва да доставя водата - публични или частни доставчици, е друг от изводите на изследователи. В същото време най-бедните са изправени пред парадокса да плащат за ресурса в пъти повече от богатите си съграждани. В някои места цената за бедните е от 10 до 20 пъти по-скъпа, защото минава през много доставчици като собственици на цистерни и частни превозвачи. В индийския щат Гуджарат например вече властват "водни барони", които правят дълбоки сондажи и лишават цели села от вода с цел да я продават обратно на по-висока цена. В Дака, Бангладеш, вместо да помагат на бедните, помагат на богатите, предлагайки им по-ниски цени за потребени по-големи количества.
Драматичната водна криза налага въвеждането на изрично гарантиране в законодателството на право на достъп до чиста вода - по минимум 20 л на ден и спасителни тарифи за бедните, съветват от ПРООН. Оттам обаче признават, че спасителните тарифи няма да помогнат на домакинства, които не са свързани с водопроводната мрежа или нямат документи за собственост. Най-бедните страни трудно могат да инвестират и необходимите средства за качествена промяна. Необходимо е съставянето на глобален план за действие с активното участие на страните от Г-8, който да мобилизира ресурси и да постави проблема в дневния ред на развитието, се изтъква в доклада.

ТАБЛИЦА
Страни с най-висок и най-нисък индекс на човешко развитие
1. Норвегия 177. Нигерия
2. Исландия 176. Сиера Леоне
3. Австралия 175. Мали
4. Ирландия 174. Буркина Фасо
5. Швеция 173. Гвинея-Бисау
6. Канада 172. Централна африканска република
7. Япония 171. Чад
8. САЩ 170. Етиопия
9. Швейцария 169. Бурунди
10. Холандия 168. Мозамбик

54. България

Топ 10 ползватели на интернет

Държава брой население на 1000 (2004 г.)
1. Нова Зеландия 788
2. Исландия 772

3. Швеция 756
4. Малта 750

5. Дания 696
6. Корея 657
7. Австралия 646
8. САЩ 630

9. Финландия 629
10 Великобритания 628


Държави с най-много учени на 1 млн. население, 2003

1. Финландия 7992
2. Исландия 6807
3. Швеция 5416
4. Япония 5287
5. Дания 5016
6. Сингапур 4745
7. Норвегия 4587
8. САЩ 4484

9. Люксембург 4301
10. Австралия 3670
..България 1263


Най-високи нива на БВП на глава от население и година, в която са достигнати. Данните са в долари

1. Люксембург 69,961 2004
2. САЩ 39,676 2004
3. Ирландия 38,827 2004
4. Норвегия 38,454 2004
5. Швейцария 34,304 2002
6. Исландия 33,051 2004
7. Австрия 32,276 2004
8. Дания 31,914 2004
9. Холандия 31,899 2002
10. Канада 31,263 2004
11. Белгия 31,096 2004
12. Хонконг 30,822 2004

Десетте закона на живота според Филип Макгро:

Житейски закон 1: Или схващаш, или не
Стратегия: Бъди от тези, които схващат.

Житейски закон 2: Сам си правиш живота
Стратегия: Осъзнай и поеми отговорността за своя живот.

Житейски закон 3: Хората вършат онова, което има ефект
Стратегия: Открий стимулите, които насочват твоето поведение и поведението на другите.

Житейски закон 4: Не можеш да промениш нещо, което не си признаваш
Стратегия: Погледни реално на себе си, на живота си и на всички, които имат връзка с него.

Житейски закон 5: Животът награждава действието
Стратегия: Вземай добре обмислени решения и действай незабавно.

Житейски закон 6: Няма действителност, само възприятия
Стратегия: Открий филтрите, през които гледаш света.

Житейски закон 7: Животът се управлява, не се лекува
Стратегия: Научи се да направляваш живота си.

Житейски закон 8: Ние сами учим хората как да се отнасят към нас
Стратегия: Осъзнай, че всичко зависи от теб, вместо да се оплакваш от другите.

Житейски закон 9: Да прощаваш е проява на сила
Стратегия: Почерпи сила от онези, които са те наранили.

Житейски закон 10: Преди да поискаш нещо трябва да го назовеш
Стратегия: Бъди наясно какво искаш и действай.

Наказват лекар, отчел профилактичен преглед на починал пациент

Лекарите грабят

Формални профилактични прегледи

Профилактичният преглед е задължителен за всеки български гражданин, пише в Закона за здравето. Веднъж годишно всеки с редовни здравни осигуровки трябва да мине през личния си лекар за профилактика. Ако гражданинът откаже, губи права за безплатни медицински услуги за един месец и може да бъде глобен с до 100 лв. Колкото по-рано се открие дадена болест, толкова по-добро качество на живот може да се осигури на пациента. Държавата и здравната каса ще спестят редица разходи от скъпо лечение и инвалидизация.
Според нормативите на МЗ и НЗОК профилактичният преглед трябва да е минимум 15 минути и представлява снемане на анамнеза и фамилна анамнеза. Следва установяване на пълен здравен статус, включително и преглед на очите за острота на зрението. Освен това лекарят трябва да установи с камертон дали няма слухови нарушения. Следва общ преглед - преслушване на белия дроб, сърцето, палпация на корема, за да се види състоянието на черния дроб, далака, бъбреците, определяне на неврологичен и психически статус. Ако пациентът е жена, се прави АГ преглед. После - кардиограма, мери се кръвното и кръвната захар. Изследва се урината дали има белтък и захар. Освен това, ако пациентът е на над определена възраст, подлежи и на изследване за окултни кръвоизливи, т.е. за кръв във фекалиите.
За това лекарят получава 4.15 лв. на преглед.
Отделно, по закон, работодателят също е длъжен да осигури веднъж годишно на работниците си профилактичен преглед. За целта специалист по трудова медицина се запознава с условията на работа в конкретната фирма и определя какъв да е обемът на профилактичния преглед. Ако се работи с компютри, трябва задължително да има по-обстоен преглед от офталмолог, ако средата е шумна - от специалист по уши, нос и гърло. Отделно работниците минават и през специалист по вътрешни болести. Прави се и пълна кръвна картина и изследване на урина. И тъй като за това плаща работодателят, а не здравната каса, при добро желание той може да осигури и по-голям профилактичен пакет за наетите.
Проблем при този вид профилактика обаче е по-несигурното качество. Често работодателите сключват договори с частни медицински центрове, където работниците минават на конвейр. Прегледът отново е проформа. Особен риск са и изследванията, които частниците предлагат. Случва се тестовете просто да не се правят - лабораториите вземат кръв, но не я изследват, за да пестят консумативи. Резултатите съответно излизат идеални. Другият вариант е лабораторията да обърка резултатите, тъй като кръвта не е взета и съхранена по правилата - на място в лабораторията. В София например има случаи, когато при профилактични прегледи се взема кръв на работното място, след което се отнася до лаборатория в Пловдив. Според резултатите 70% от изследваните се оказват с тежко заболяване на кръвта. И тъй като уплашените пациенти работят на едно и също място, разбират, че тестовете са сгрешени. Което, естествено, не пречи всички да повторят теста, но вече плащайки от джоба си или с направления от НЗОК. И нито един не е имал въпросното заболяване.

Интернет е един кошмарен свят

Интервю

Джарон Лание

Глобалната мрежа е успешен експеримент, който обаче има тъмна страна в лицето на колективизма и т.нар. мъдрост на масите, смята компютърният визионер Джарон Лание

"Шпигел онлайн"

Джарон Лание е на 46 години, роден е в Ню Йорк. Смятан е за един от водещите компютърни учени, които предсказват дигиталното бъдеще. Ланиер е човекът, който има основна заслуга за популяризирането на термина "виртуална реалност" през 80-те години и пръв внедрява компютърни технологии в хирургията и автомобилната индустрия. През 1985 г. той основава компанията VPL Research (от Virtual Programmin Languages), която изработва примитивни киберръкавици и очила. Днес той е автор, консултант и композитор, живее в Бъркли, Калифорния. Изнася лекции срещу опасността от дигитален маоизъм, която според него произтича от интернет.

- Г-н Лание, какво всъщност е истинското ви отношение към глобалната мрежа?
- Интернет се доказа като много успешен експеримент. Но също така има и тъмна страна с много лоши резултати, за които повечето хора си затварят очите. Мрежата прокара прекрасни идеи за демокрация, откритост, равноправие и еднаква отговорност за всички, които я ползват. Но тези първоначални идеи започват да се потъпкват и на тяхно място се появяват нови послания. Много от тях може да са добри, но повечето не са, а някои са направо отвратителни.
- Кои например?
- Най-лошата е т.нар. вяра в мъдростта на масите. Тази заблуда намира все по-голяма почва в интернет.
- Едно обаче не може да се отрече. Когато много хора дават еднакво мнение по даден въпрос в нета, в крайна сметка това е подобно на много резултати, които се постигат и в реалния живот?
- Да, това функционира при финансовите пазари и при демократичните избори. Но за разлика от пазара, където колективът определя една цена, в мрежата колективът вече свободно се налага над индивидуалните идеи и мнения. Такъв начин на мислене обаче много пъти е водил до ужасни социални и политически събития, както показва историята. Мен ме тревожи схващането, според което само "голямото", тоест колективът е реален и важен, а не отделният човек. Това бе грешката на всички тоталитарни режими, като започнем от нацистите, камбоджанския касапин Пол Пот и стигнем до фундаменталните ислямисти.
- Къде точно в интернет открихте такъв начин на мислене?
- Да вземе например "Уикипедия"...
- ...това е най-любимият и безплатен онлайн-справочник, който включва мненията на 200 000 доброволни автори. Това ли ви притеснява?
- Ето ви един пример. За мен там се казва, че правя филми, което в крайна сметка не е вярно. Постоянно коригирам тези мнения, след което тези корекции отново се поправят и пак се появява грешната версия.
- Все пак грешната версия е отстранена...
-... но едва след като съм се ангажирал с това официално. На вас това може да не ви се струва много важно. Но какво ще стане, ако в този лексикон бъде грешно представено нещо за някой човек и той не може да се противопостави на тази лъжа. Много бързо той се превръща в жертва на мнението на тълпата. Затова аз смятам, че опасността от правосъдието на "уикилинча" е много реална. В света на "Уикипедия" истината се определя от тези, които са най-силни. Зад това стои нарцисизмът на всички тези малки момчета, които искат да построят свой нов свят. Те изписват своите инициали по стените и едновременно с това са прекалено страхливи, за да покажат лицата си.
- Чрез действията на хиляди хора, които вие асоциирате с графитите по стените, все пак е бил създаден актуален справочник, който е в 12 пъти по-голям от енциклопедия "Британика"?
- Смешно е да се твърди, че така може да се стигне до сериозен диалог. Тези хора дори не искат да покажат истинското си лице. Те се крият зад фалшиви, измислени самоличности. Който е невидим, не може да бъде нападнат. Истината обаче може да се открие само с помощта на поемането на отговорност.
- Един от създателите на "Уикипедия" -Лари Зенгер, също казва, че не може да се вярва само на принципа уики и затова иска да създаде една нова енциклопедия, която да бъде контролирана от професионалисти. Това ще оправи ли нещата?
- Не задължително. За съжаление става дума за дигитални структури, които са в противоречие на човешката култура и при тях няма еволюция. Те в крайна сметка са затворени схеми.
- Затворени? Какво имате предвид?
- Вземете историята с Midi. Това е един технически стандарт, който описва компютърната музика. Той бе измислен преди 25 години от моя приятел Дейв Смит през един уикенд, в желанието му да съчетае звученето на два синтесайзера. Но на практика се получи универсален стандарт за музикално звучене в интернет. Това бе взаимствано и от мобилните телефони по света и това ги кара да звънят днес. На практика почти всеки истински музикант не одобрява Midi, имаше безброй конгреси, които настояваха този стандарт да се преработи, но това не стана.
- Толкова ли е лошо?
- Абсолютно! Мidi е една от причините за това, че музиката днес звучи толкова механично. Клубната музика, хипхопът и други подобни стилове, точно това е, което може да прави Midi най-добре. Много от моите колеги в компютърния свят не искат да приемат факта, че дигиталната техника не може да бъде подложена на еволюция. Те стават жертва на схващането, щом компютърните системи и софтуерът се подобряват, значи нещата стават все по-добри с всеки ден.
- Но защо смятате, че идеята за "Уикипедия" е капан?
- Тези неща започват като нещо безобидно и после се разрастват с невероятна бързина. Според мен след 15-20 години като нищо образованието ще се основава на принципа на "Уикипедия". И това не е само мое мнение.
- Не мислите ли, че преувеличавате?
- В никакъв случай. Вземете моята работа като консултант. Преди бях канен сам да се замислям над някой проблем. Отскоро на мода е да се привлича повече от един експерт по даден въпрос. Те заедно съставят свое мнение с помощта на принципа уики, което след това се редактира наново от всички заедно. Най-накрая се получават странни смесени идеи, които нямат стойност. Един ужасен начин на уеднаквеното мислене.
- Ако винаги се стига до глупости, то едва ли този принцип щеше да си пробие път и да се наложи?
- За съжаление елитът на компютърния свят залага на т.нар. мъдрост на масите. Един от икономическите босове на Силиконовата долина в САЩ ми разказа наскоро, че заради успеха на методите на уики вече залага само на алгоритмите, с помощта на които лесно да се намира музиката, която хората масово търсят в мрежата. Според него след 10 години вече ще е възможно масово да се композира музика в самия интернет, което ще се харесва на хората повече, отколкото различните идеи на музикантите. Така децата дори няма да имат нужда да се учат да свирят на инструменти.
- Може би компютрите могат наистина да вършат някои неща по-добре? Може би са по-удобни за създаването на музика?
- Това може да се каже, ако вярвате, че реалността на практика е един гигантски компютър и нашата задача е само да подобряваме неговия софтуер.
- Смятате ли, че това е нещо повече от лудория на няколко компютърни маниаци?
- Всъщност това е една нова религия. Тези хора смятат в нещо вечно и безсмъртно. Те имат своите ритуали, твърди убеждения и, разбира се, светци. Докато тази представа касаеше само една малка субкултура, то това звучеше даже мило. Но това е сериозно. С всяка година компютрите имат все по-голямо влияние върху това как хората контактуват помежду си и как животът им постоянно се променя заради това. Заедно с тези машини идеите на компютърните маниаци стават част от човешката култура в глобален аспект. Това е един кошмарен свят!
- Това звучи много апокалиптично. Но вие сам казвате, че интернет е един успешен експеримент?
- Така е. Но системата винаги може да победи индивида. Вижте например Google. Тази търсачка жъне плодовете на колектива. Там се печелят страшни пари, макар че тази система работи за сметка на труда на други хора, които не получават нищо за това. Ако погледнете в този аспект към бъдещето, ще видите една тъжна картина. Отделният човек ще се превърне само в един помощник, тъй като властта ще принадлежи на "събирача", един вид - агрегатор. И ако това не е сценарий за политическо предимство...
- Ако приемем, че имате възможност, какво бихте променили в интернет?
- Бих създал техника как в интернет да се печелят пари от собствени продукти, без да бъдат присвоявани от други. Това би накарало много хора да предлагат нови неща в мрежата. Така веднага ще се появи един нов глас там и ще привлече много хора. Това ще разклати почвата под колективизма и ще отслаби влиянието му.

24% ръст в продажбата на нови коли

Продадените за периода януари - октомври тази година нови леки и лекотоварни автомобили у нас са 32 347, съобщи Investor.bg. Това представлява покачване от 24.07% спрямо продажбите за първите десет месеца на миналата година.
Продадените за периода януари – октомври тази година нови леки и лекотоварни автомобили у нас са 32 347, отчетоха от Съюза на вносителите на автомобили у нас. Това представлява покачване от 24,07 на сто спрямо продажбите за първите десет месеца на миналата година, когато те са достигнали 26 072 нови автомобила. Общият брой на продадените нови автомобили в страната за периода обаче е още по-голям, защото в данните не влизат резултатите на вносителите на Хюндай и Порше.

Ръстът на продажбите се потвърждава и от ръста на приходите от продажби, който според Националния статистически институт за 10-те месеца е 24,6 процента. Въпреки това, през тази година нарастването на продажбите отстъпва на 2005 г., когато те бяха с около 35 на сто повече от предходната 2004 г. Според експерти по-големият ръст в предходните години се дължи на ниската база за сравнение, докато пазарът на нови автомобили у нас вече достига нивата на насищане и ръстовете ще стават все по-малки.

Лидер в продажбите остава Пежо с реализирани общо 3807 автомобила през тази година и дял от 11,77 на сто, но в сравнение с десетте месеца на миналата година тази марка бележи отстъпление – тогава са продадени 3921 автомобила (дял от 15,04%). Тези данни показват тенденция за преразпределение на пазара на автомобилни марки у нас.

За разлика от Пежо, втората по продажби марка – Тойота печели позиции и увеличава дела си на 10,24 на сто (3313 автомобила) от 8,79 процента за десетте месеца на 2005 г., когато са реализирани 2291 нови автомобила. Ръст има и при третата марка – Форд, с продажби на 3069 нови автомобила за тази година (9,49 на сто) срещу 2416 коли или 9,27% за миналогодишния период.

В класацията по продажби през тази година следват Опел, Шкода и Ситроен, които продават повече автомобили като абсолютен брой, но и при тях има загуба на пазарен дял. Печеливши по отношени и на абсолютни продажби, и на пазарен дял са овтомобилите Фолксваген, от които за периода са реализирани 2059 броя или 6,37 на сто от общите продажби на съюза на вносителите на автомобили.

Сред най-продаваните модели и за десетмесечието остават Шкода Фабия, Опел Астра и Дачия Логан.

През първите десет месеца на тази година в страната са продадени също 1677 камиона и автобуса, както и 286 мотоциклета. Така общият брой на продажбите на вносителите от съюза достига 34 024 броя, с 25,57% процента повече от същия период през миналата година.

Само ръстът в продажбите на камиони и автобуси за десетмесечието е 63,77 на сто, като основно е нарастването при камионите. Това показва, че българската икономика се развива, и българските компании инвестират в инвестициионни стоки, сред които са и транспортните средства. Очакванията са и през следващата година именно секторът на камиони да продължи да нараства, защото много компании ще подменят транспортните си средства.

Христофор Колумб - великата заблуда

Пътешественици

Христофор Колумб остава в историята не само като откривател на Новия свят, но и като жертва на хорската несправедливост. Той подарява на испанската монархия цял континент, но в замяна на това е окован. Откритите от него земи получават чуждо име. Самият той, обиколил света, така и не получава нито родина, нито собствен дом. Останките му са препогребвани толкова пъти, че вече не се знае къде са се озовали най-накрая.
--
С произхода на адмирала се спекулира. Обявявали са го за испанец, португалец, каталунец, грък, англичанин, даже и за украинец. Нещата се усложняват от произношението на името му. В Испания е Кристобал Колоно, в Португалия - Криштобало Коломо, в Италия - Кристофоро Коломбо. Columbus на латински означава гълъб - и всичките му фамилии на местните езици означават това.
Самият Колумб нееднократно е казвал, че е роден в Генуа. В старинния град са съхранени документи на семейството му и къщата, където вероятно се е родил. Има и версия за юдейския му произход, за която намекват някои факти от живота му. Например отплаването на първата му експедиция, насрочено за 2 октомври, е отложено въпреки прекрасното време. На тази дата е денят, в който евреите скърбят за разрушаването на Храма на Ерусалим и никой не подхваща работа. Известно е, че сред участниците в експедицията, както и сред спонсорите е имало доста евреи, макар че това не е доказателство - имало е евреи и сред царедворците, и сред богаташите по това време.
Колумб е бил правоверен католик, но се е отнасял с огромно уважение към евреите, което също давало почва за слухове. Испанският историк Салвадор Мадаряга счита, че еврейка е била майката на адмирала Сусана Фонтанаросса. За бащата на мореплавателя Доминико Колобмо се знае не много. Той е бил тъкач на сукно - артикул, с който Гануа е търгувала в цяла Европа. Генуезките търговци пътували из далечни страни, един от тях - Марко Поло, достига чак то Далечния изток. Заедно с редките стоки той донася и разкази за чудесата на Индия, Китай и страната Сипанго (Япония), които лишават от сън генуезките момчета. Едно от тях е най-големият син на тъкача - Христофор, роден през 1451 г.
Основната причина Колумб да се захване с мореплаванe, колкото и странно да звучи, е завземането на Константинопол от турците през 1453 г. Генуезката република се лишава от източник на суровини, пазарът й се стеснява, а бащата на Христофор губи прехраната си и се впуска в различни начинания без особен успех. Първородният син се захваща да помага на семейството си, от 18-годишен започва да работи на кораби, обикалящи с товари италианското крайбрежие. Тук, освен че се влюбва в морето и учи занаят, той попива разказите на старите морски вълци за далечни пътешествия, чете с увлечение географски съчинения. Чете и Аристотел, Птоломей и новите автори, дръзко опровергаващи теорията за плоската Земя. Колумб също бил убеден, че Земята е кълбо, което означавало, че от бреговете на Европа може да се достигне до Индия и Китай. Все още никой не знае, че по пътя им лежи американският континент. Не е изключено хора в античността нееднократно да са били там, но плаванията им не са известни на учените. Забравени са даже откритията на викингите, които през X век основават селище на брега на Северна Америка.
Но дали са били забравени? Дали на Колумб са били известни сведения за съществуването на нов материк? Говорело се е за някакви карти, които той пазел от любопитни очи, за древни ръкописи и разкази на пътешественици. Даже, че генуезецът е наследил знанията на някакво тайно общество, дошли едва ли не от времената на Атлантида.
Но защо в такъв случай Колумб така вярвал и убеждавал другите, че откритите земи са част от Азия? Защо носел със себе си подаръци за "Великия хан" и преводачи от турски и арабски?
През август 1476 г. Колумб плавал към Фландрия с товар. На изхода в Атлантика корабът им бил нападнат от френски пирати и потопен. С плуване Колумб се добира до португалския бряг и скоро се озовава в Лисабон, където е посрещнат от земляци-генуезци. По това време Португалия е столицата на географските открития. Принц Енрике, наречен Мореплавателя, пращал флотилии в Африка, планирал още по-далечни пътешествия, събирал в двореца си редки книги и мореходни инструменти.
Колумб остава в Лисабон обаче не заради географията, а заради любовта. В църквата той вижда дворянската дъщеря Филипа Мониз де Перестрело. Красотата й поразява генуезеца. Може би и тя го е харесала. За външния му вид съдим от описанието на биографа Бартоломе де Лас Касаса: "На ръст беше висок, над средния, имаше дълго и внушаващо уважение лице, орлов нос, синьо-сини очи, бяла кожа, в младостта му косата беше рижа, но от трудностите скоро посивя."
Родителите на Филипа склонили на сватба, разчитайки на търговските връзки на зетя си, и така в края на 1576 г. Колумб вече е женен и скоро на бял свят се появява синът му Диего, който става верен помощник на баща си в плаванията.
През зимата на 1577 г. Колумб с генуезки търговци плава до Англия и "остров Тула", за който учените се чудят дали е Исландия или Ирландия. Съществува версия, че там е научил за плаването на викингите в Америка и дори, че лично е плавал по тези краища. В дневника си той писал за незамръзващо море, което в това време на годината може да се види само при сгретите от Гълфстрийм брегове на Северна Америка. Но такова пътешествие не би могло да остане в тайна, а и не би се налагало после Колумб повторно да открива Америка.
Следващите няколко години Колумб прекарва в плавания до Мадейра. С брат си Бартоломео открива в Лисабон и магазинче с новите за времето си печатани книги. А сред тях и съчинението на френския кардинал Пиер Д'Айи, в което се правели измервания на Земята, според които разстоянието от Португалия до Китай било едва 5000 мили. Колумб изпратил писмо на знаменития флорентински географ Паоло Тосканелли, който потвърдил верността на измерванията. Следователно владенията на "Великия хан" можели да бъдат достигнати само за месец!
В началото на 1484 г. Колумб представя плана си на крал Жуан II. Той изслушал чужденеца с интерес, но счел претенциите му за твърде големи - дворянско звание, титла вицекрал на всички новооткрити земи и една десета от откритите богатства. Към кралския отказ се прибавила още една беда - починала съпругата му. Вече нищо не задържало Колумб в Португалия и той се отправил към Андалусия в Испания. Там открил приют в манастира Рабида, чийто настоятел го представил на свои познати в двора.
Колумб попада в Испания в благоприятно време - страната току-що се е обединила благодарение на брака на крал Арагон Фердиданд с кастилската кралица Изабела. Кралството има амбициите да не изостава от Португалия в морските открития. Проектът на генуезеца и тук е посрещнат с интерес, но все пак минават цели 7 години преди да получи зелена улица. През това време той се прехранва по старите начини - с изпълнение на поръчки за генуезците и продажба на книги. А в свободното си време посещава дома на младата красавица Беатрис де Арана, която през 1488 г. му ражда син Фернандо. Колумб признава сина, но не се жени за майката.
Следвали отказ след отказ от двореца. Парите на краля отивали във войната с Гранадското емиратство, а и комисия от учени-богослови се усъмнила в реалността на замислите на Колумб. Намерили се и покровители на мореплавателя - канцлерът Луис де Сантанхел и камерхерът Хуан Кабрера - и двамата покръстени евреи. Към този момент и генуезките търговци били готови да финансират експедиция. Това заставило Фердинанд и Изабела да обещаят: след падането на Гранада плаването ще се състои. Непокорната крепост пада през януари 1492 г. и само ден по-късно е подписан указ за изпращането на три кораба при "Великия хан". Колумб получил званието адмирал на моретата и океаните. Предоставили му неголемите каравели "Пинта" и "Ниня", на свои разноски той дооборудвал по-големия "Санта Мария".
На 3 август трите кораба излизат от устието на р. Рио Тинто и се отправят на запад. Изминал месец и половина и навлезли в странно море, обрасло с водорасли. Разчетите на адмирала не се оправдавали, желаната земя я нямало. Запасите от храна и прясна вода били на привършване. Екипажът започнал да роптае, после се разразил открит метеж. Колумб се принудил да обещае, че ще пътуват само още два дни и после се връщат обратно.
На 12 октомври след нощна вахта на "Пинта" Родриго Бермехо събудил екипажа с отчаян вик "Земя!".
На хоризонта лежал днешният о. Уотлинг, най-източният от Бахамския архипелаг, първият бряг на Новия свят, видян от Колумб. Кръщава го Сан Салвадор. Пришълците били заобиколени от полуголи смугли хора, чиито тела били изрисувани с бяла и черна боя. Чертите им били азиатски, в което Колумб видял доказателство, че е прав. Никой от тях не разбирал преводача и не знаел къде е резиденцията на Великия хан. Затуй пък - в замяна на червени шапки и стъкълца, екипажът получил в изобилие плодове и вода. Местните хора ги научили и да вдишват дима от горящи, навити в тръбичка листа с непознатото име "табак".
След два дни корабът напуснал острова, като взел със себе си 6 индийци - така Колумб наричал местните жители. Уви, на Сан Салвадор и на съседните острови нямало нито злато, нито други ценности. Но по думите на туземците на юг лежал големият остров Куба, който адмиралът приел за въжделения Сипанго. На 27 октомври експедицията достигнала до бреговете му, но там ги очаквало същото - необятни гори и живеещи в хижи полуголи индианци. След месец Колумб се отправил на изток, където лежал Хаити, кръстен от него Еспаньола. Злато не намерил и тук. На всичкото отгоре по пътя загубили "Пинта", а на 25 декември "Санта Мария" попаднала в плитчина и затънала.
На малката "Ниня" се събрали 70 души - командирът на двата кораба и пленените индианци. Колумб бил принуден да построи на брега форд Навидад, на който останали 39 испанци, надявайки се на добри отношения с местния вожд Гуаканагари. След това тръгнал обратно, срещайки по пътя си блудната "Пинта".
За месец пътешествениците се добрали до Азорските острови, собственост на Португалия. По пътя корабите на два пъти попаднали на жесток щорм и едва оцелели. Най-голямата опасност обаче ги грозяла в Лисабон, където пристигнали на 5 март 1493 г. Ревниво следящи за успехите на испанците, португалците били напълно в състояние да заловят моряците, за да скрият откритието им. Колумб обаче накарал всички навсякъде да разказват за откритите земи. Скоро слуховете стигнали до испанците и това спасило експедицията - Жуан II не искал да се кара открито със съседите си. На 15 март "Ниня" се върнала в Испания.
Връщането на Колумб било триумфално. Той открил нови земи, които били обявени за владение на испанската корона. Благодарение на него Европа разбрала за картофите, каучука и тютюна. Наистина златото, за което мечтаели испанците, така и не се намерило. Тълпи хора, простолюдие и аристокрация, се блъскали да видят адмирала и моряците му, да чуят удивителните им разкази. Колумб получил дворянска титла и бил обявен за вицекрал на Индия.
Празникът бил помрачен от претенциите на португалския крал към откритите земи. Конфликтът бил разрешен мирно: с посредничеството на папата Испания и Португалия разделили света по меридиана, който минава в средата на Атлантика. На изток от него остава част от Америка, което дава основание на португалците по-късно да създадат колонията Бразилия.
Бързо е подготвена втора експедиция към новите владения. С нея тръгват много знатни дворяни, привлечени от слуховете за богатствата на "Индия". На 17 кораба, включващи "Пинта" и "Ниня", плавали почти 1500 души. Сред тях има и 20 кралски чиновници и 6 монаси, призвани да обърнат туземците в католическата вяра.
На 25 септември 1493 г. флотилията излиза в океана. Сега Колумб се движи уверено и на 3 ноември на хоризонта се появява земя. Това е Доминика от Малките Антилски острови. Тук обаче не живели мирните индианци, населяващи Куба, а войнствени кариби или каниби, от чието име произхожда думата канибал. Те в действителност са яли хора, на един от островите радушно предложили на Колумб варена ръка. На места карибите се опитвали да влизат в сражения с пришълците, но били отблъсквани от огъня на аркебузите.
На 19 ноември експедицията открила големия о. Сан Хуан - днешния Пуерто Рико. На 27 ноември достигнали крепостта Навидад, на чието място открили пепелище. Испанските поселници били изчезнали - някои умрели от болести, други били убити от туземците. Адмиралът едва удържал сподвижниците си да не се разправят незабавно с поданиците на Гуаканагари.
Наблизо Колумб строи крепостта Изабела и започва да праща отряди във вътрешността на страната. Един от тях се завръща с радостна вест - в долината Сибао има злато!
През януари адмиралът праща в Испания част от корабите, а с тях и цялото намерено злато. Поискал спешно да му изпратят провизии и лекарства, обещавайки в замяна редовно снабдяване с роби. Но на краля и кралицата им трябвало злато, а не роби-людоеди. Адмиралът получил заповед да ускори търсенето си и той се отправил към Куба и Ямайка, които объркал с островите на Индонезия. По това време оставеният в Еспаньола наместник Алонос де Охеда жестоко притеснявал индийците и те се вдигнали на бунт. Колумб се върнал и през цялата 1495 г. се борил с въстаниците. Лас Какас пише, че в резултат на това "последвало чудовищно избиване на индийци и цели области съвършено обезлюдели". Загиват две трети от местните жители. През март адмиралът се отправя към дома, като оставя властта в ръцете на брат си Бартоломео.
Този път не е посрещнат ласкаво - недоброжелателите, напуснали Еспаньола, са успели да настроят двора срещу него. Той обаче е нужен на Фердинанд и Изабела за нова експедиция. Поради липса на пари тя била готова през пролетта на 1498 г. 6 кораба през юли достигат о. Тринидад и се отправят на запад. На 1 август пред тях за първи път се разкрила Южна Америка. Адмиралът нарекъл новата страна Венецуела - Малката Венеция, тъй като наколните жилища му напомняли на знаменития град върху водата. След като плава малко по крайбрежието, Колумб се връща на север към Еспаньола. Там испанците не само почти са изтребили местното население, но са се скарали и помежду си. Кралските служители изискват от Колумб сурово да накаже метежниците, но той ги помилва. За това тутакси тръгнал донос към Мадрид. Пратеният кралски емисар Франциско Бобадиля оковал Колумб и се отправил обратно към Испания.
В двора се разиграла комедия по прощаването му. Свалили оковите му, но за два месеца в килията той се състарил с много години - пред монарсите стоял немощен старец. Въпреки това му възложили да подготви нова експедиция, за да достигне най-накрая владенията на Великия хан. През април 1502 г. четири каравели се отправили на път и през юни достигнали о. Мартиника. На тях плавали 140 души, сред които и двамата синове на Колумб.
В тези дни испанският флот, излизащ от новата столица на Еспаньола Санто Доминго, бил потопен в буря, потънали Бобадиля и други врагове на Колумб, в което мореплавателят видял доказателство за своето божествено призвание. Още в Испания той съчинявал книга с пророчества, написана с толкова витиеват стил, че никой нищо не успял да разбере. Позовавайки се на името си "богоносец", той смятал за своя главна заслуга обръщането на Новия свят в християнството. И не искал да забележи, че в името на Христа испанците избиват местните жители или ги вземат в робство. На Хаити в средата на XVI в. от 300 хил. души останали едва 500.
По пътя към "Индия" адмиралът стига брега на Хондурас и после плава по крайбрежието до Панама. Местните хора му обяснявали, че зад техните земи има огромен океан, но той вярвал, че някъде наблизо са Китай и Сипанго.
През 1504 г. Колумб се завръща в Испания, където го чака неприятна изненада - лишен е и от частта в управлението на Индия, и от процента от печалбите. Започнала продължителна кореспонденция с кралския двор. Силите обаче го напускали. Усещайки края си, той продиктувал завещанието си - разделил неголямото си имущество между двамата си синове, завещал и неголеми суми на познати и приятели от Генуа.
"Измъчван от подагра, страдащ за гибелта на своето достойнство, той отдава душата си на Бога на 20 май 1506 г. във Валядолид" - така завършва биографията на Колумб, написана от сина му Фернандо.
Приключенията на адмирала не свършват и след смъртта. През 1509 г. тялото му е тържествено препогребано в Севиля. По-късно на някого му хрумва мисълта да го пренесе в катедралния събор в Санто Доминго. Там са погребани и брат му Бартоломео и сина му Диего. През 1795 г. Хаити бил завзет от Франция, а останките на адмирала - евакуирани в Хавана. През 1898 г. испанците губят Куба и затова са върнати в Севиля. Същевременно още през 1877 г. в Санто Доминго открили замазана в стена урна с надпис "Дон Кристобал Колон". Затова жителите на Доминиканската република смятат, че Колумб почива именно при тях.
През 2003 г. испански учени решиха да проучат останките от Севиля и откриха, че те принадлежат на невисок човек на около 40 г., докато адмиралът е починал на 55 г. и е бил висок. Вероятно в суматохата е донесено тялото на сина му или на брат му. Предстои изследване на доминиканската урна.
Около името на Колумб има и идейни спорове. Индиански огранизации предлагат да бъде осъден за последвалите кръвопролития срещу народа им и паметниците му да бъдат махнати от градовете в Новия свят.
Но дали адмиралът е можел да предвиди последствията от своята постъпка, воден от великата си мечта?