Отвори Очи

Защо мъжете умират по-рано от жените

2011-07-12T10:03:00.001+03:00

Успех

2011-05-31T14:08:00.001+03:00

1. Най-добрият начин „да си го върнеш” на някой е просто да му простиш.
2. Подхранвай мечтите си редовно и за съмненията ти няма да остане място.
3. Тъгата гледа в миналото ти, притеснението гледа около теб, а вярата и надеждата ти гледат нагоре.
4. Да стоиш по средата на пътя е опасно. Има вероятност да бъдеш съборен и от двете страни.
5. Думите са прозорците към сърцето.
6. Не е толкова трудно да направиш планина от една къртичина… просто започни да добавяш малко пръст.
7. Успешният брак не означава да намериш точния човек… означава да бъдеш точния човек.
8. Великият дъб някога е бил просто малко семенце лежащо в земята.
9. Да простиш е като да освободиш затворник… и после да разбереш, че този затворник си бил ти.
10. Няма проблем в това да сядаш на „гърнето с оплакванията” от време на време. Но не забравяй да го измиваш добре след като станеш от него.
11. Ще забележиш, че костенурката успява да направи нещо само когато си извади главата извън черупката си.

Щях да чистя тоалетните в Microsoft

2011-05-31T14:07:00.001+03:00

Един безработен кандидатства за работа като чистач на тоалетните в Майкрософт. Шефът на човешки ресурси го вика на интервю, а след това му организира изпит, като го кара да отпуши една тоалетна.
След изпита му казва:
Назначен си, дай ми email-а си и ще ти изпратя формулярите, които трябва да попълниш, както и датата и часът, когато да дойдеш на работа.
Човекът отчаяно му отговаря, че няма компютър, нито e-mail.
Шефът на човешки ресурси му казва, че съжалява, но след като няма email, това означава че не съществува във виртуалното пространство, а след като не съществува, не можа да получи работата.
Човекът излиза отчаян, без да знае какво да прави, само с 10 долара в джоба. Тогава той решава да отиде в супермаркета и да купи 10 кг ягоди.
След това тръгва от врата на врата, за да продаде ягодите и така за по-малко от два часа удвоява капитала си. Така повтаря тази операция три пъти и се прибира с 60 долара в джоба.
Така, осъзнава, че може да продължи по същия начин. Започва все по-рано да излиза от къщи и да се прибира все по-късно и така утроява и учетворява парите си всеки ден.
Малко след това си купува ръчна количка, после камион и след известно време се оказва на чело на малка флотилия на камиони за доставки.
След 5 години
Човекът вече е собственика на една от най-големите мрежи за дистрибуция в САЩ.
Тогава той се замисля за бъдещето на семейството си и решава да сключи застраховка живот. Обажда се на застраховател, избира си план и когато разговорът наближава края си, застрахователят го пита за e-maila му, за да му изпрати офертата.
Тогава човекът му казва, че няма email! Интересно, казва му застрахователят, нямате email, а сте успял да построите тази империя, представете си къде щяхте да бъдете сега, ако имахте email.
Човекът се замисля и отговаря: Щях да чистя тоалетните в Microsoft
Поука 1 от историята:
Internet не може да оправи живота Ви.
Поука 2 от историята:
Даже и да нямаш email, ако работиш много можеш да станеш милионер.
Поука 3 от историята:
Прочете това по интернет, което значи, че по-вероятно да станеш чистач на тоалетни, отколкото милионер!
А поука 4 от историята:
Всеки сам да избере пътя в живота си, дали да си направи е-мейл, за да чисти тоалетните в Майкрософт, или да изгради империята си използвайки ума и находчивостта си!
Отивам да продавам ягоди...

20 сигурни признака, че никога няма да забогатеете!

2011-05-31T14:06:00.001+03:00

1. Никога не сте работили в системата на ДС, не сте били партиен или поне комсомолски секретар и нямате роднини които да са заемали такива длъжности.
2. Винаги сте разчитали и продължавате да разчитате на държавата да ви осигури по-добър жизнен стандарт.
3. Редовно гледате новините и се информирате за политическата, и икономическа обстановка у нас и посвета, надявайки се да ориентирате какво точно се случва около вас.
4.Гледате на всички които са по-богати от вас, като на престъпници или поне хора които са ви задължени по някакъв неведом дори и за вас начин.
5. Не сте получавали заплатата си няколко месеца, но въпреки това продължавате да работите за същия работодател.
6. Не познавате кодекса на труда и трудовото законодателство на страната, а ако го познавате то приемате като нещо нормално неговото неспазване.
7. Никога не сте си търсил правата по какъвто и да е повод.
8. Редовно участвате в избирателния процес вярвайки, че това е единствения демократичен начин да промените собственото си положение.
9. Страхувате се, че ще останете без работа и поради това сте съгласни да работите на заплата, която смятате за малка.
10. Заплатата, която получавате не може да обезпечи нормален жизнен стандарт, но въпреки това не си търсите друга работа.
11. Работите три години в една фирма, но не се издигате в йерархията, а заплатата ви едвам догонва инфлацията или даже въобще не е увеличавана.
12. Имате кредити към банките, като сте използвали получените средства за закупуване на собствен дом или някаква покъщнина, или пък техника, но никога не бихте теглили кредит за да започнете собствен бизнес.
13. Никога не сте мислили сериозно върху възможността да започнете собствен бизнес.
14. Имате собствена кола, която използвате веднъж или два пъти седмично или, ако я използвате всекидневно я използвате заради удобството, а не защото ви пести пари.
15. Никога не правите сметка, когато купувате нещо относително скъпо спрямо вашите доходи, дали разходите по него ще са по-големи от очакваните ползи.
16. Не вярвате, че политиците ще се погрижат за вас, но въпреки това очаквате, че те точно това ще направят.
17. Никога не поемате рискове, независимо колко недоволен сте от собствения си живот.
18. Страхът е основната ви движеща сила.
19. Винги сте смятал, че заслужавате повече и че сте неоценен, но никога не сте претендирали да бъдете оценен.
20. Винаги чакате някой да ви забележи и да ви помогне да подобрите живота си и дай боже да забогатеете.

КРАСАВИЦАТА И ПОЕТЪТ (източна притча)

2011-05-31T14:04:00.001+03:00

Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея. Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж. Тя се обърнала и го попитала:
— Кажи ми, защо вървиш след мен?
Мъжът отговорил:
— О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб. Казват, че свиря прекрасно, че за мен няма тайни в поетичното изкуство и че умея да пробуждам в женските сърца любовна мъка. Но аз искам да ти направя любовно признание, защото ти плени сърцето ми!
Красавицата мълчаливо го гледала известно време и след това му казала:
— Как така се влюби в мен? Моята по-малка сестра е много по-красива и привлекателна от мен. Погледни я, тя върви след мен.
Мъжът се спрял, после се обърнал, но видял само една безобразна, дрипава старица. Тогава той закрачил по-бързо, за да догони девойката. Свел поглед, той попитал с примирен глас:
— Кажи ми, как се откъсна от езика ти такава лъжа?
Девойката се усмихнала и отговорила:
— Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато се кълнеше в любов към мен. Ти знаеш всички правила в любовта и даваш вид, че твоето сърце гори от любов към мен. Как можа тогава да се обърнеш, за да погледнеш друга жена?

Живейте

2011-05-31T14:03:00.003+03:00

Никога не мислете за това, което ви липсва, а за онова, което имате.
Живейте в любов и дълбока признателност!
Откажете се от всякаква емоционална привързаност към целите си!
Живейте със съзнателно намерение всеки ден!
Открийте истинската си цел!
Живейте в настоящето!
Винаги подкрепяйте, окуражавайте и вярвайте в себе си!

Ако сте били дете

2011-05-31T14:03:00.001+03:00

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Младостта

2011-05-31T14:02:00.001+03:00

‎"Младостта не е период от живота, а състояние на духа. Хората остаряват като опустошават идеалите си и надрастват съзнанието за младостта. Годините сбръчкват кожата, но когато се откажеш от ентусиазма се сбръчква и душата. Ти си стар колкото съмненията, страховете и отчаянието ти. За да останеш млад поддържай вярата си млада. Поддържай самоувереността си млада. Поддържай надеждата си млада."
Д-р Л.Ф.Фелън

колко малко му трябва на един ЧОВЕК

2011-05-31T14:01:00.001+03:00

Неотдавна бил открит магазин, в който жените можели да си изберат и да си купят мъж. На входа висяла табела с правилата на работа на магазина със следното съдържание:
1. Вие можете да посетите този магазин само веднъж.
2. В магазина има 6 етажа, като качеството на мъжете се повишава с увеличаването на броя на етажите.
3. Можете да си избирате мъж, от който и да е етаж и да се качвате на по-горен етаж.
4. Не се разрешава връщането на по-долен етаж.
Една жена решила да посети същият този "Магазин за мъже", за да си намери половинка. След като прочела на входа на първия етаж табелата: "Мъже, които имат работа" - тя веднага се качила на втория етаж. Табелата на втория етаж гласяла: "Мъже, които имат работа и обичат децата". Жената отишла на третия. Там имало надпис: "Мъже с работа, обичащи деца и необикновенно красиви". "Божичко!" - зарадвала се жената, но все пак се качила на четвъртия етаж. Там висляла табела: "Мъже с работа, които обичат деца, ослепително красиви и помагащи вкъщи".
- Невероятно! - възкликнала жената - Много ми е трудно да устоя! Но, произнасяйки това, тя все пак се качила на петия етаж. Надписът там бил: "Мъже, имащи работа, обичащи децата, с ослепителна красота, помагащи вкъщи и много романтични".
На жената много и се приискало да остане на този етаж и да си избере половинка, но все пак, се преборила с чувствата си си и се качила на последния етаж. И на този етаж прочела надпис със следното съдържание:
"Вие сте посетителка № 31 456 012, тук няма мъже, този етаж съществува само за да докаже за пореден път, че е невъзможно да се угоди на една жена. Благодарим ви, че посетихте нашия магазин!"
А точно срещу този магазин бил открит "Магазин за жени". На първия етаж се предлагали жени, които обичат да правят секс. На втория - богати жени, обичащи да правят секс. А от третия до шестия етаж досега никой, никога не се е качвал...
Това за пореден път доказва колко малко му трябва на един мъж и колко много на една ЖЕНА :)

любовта

2011-05-31T13:59:00.001+03:00

1. Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
2. Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обичаме!
3. Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
4. Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
5. Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
6. Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
7. Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!

СТУДЕНТ И ПРОФЕСОР

2011-05-31T13:58:00.001+03:00

Професор по философия, атеист, говори за проблемите на науката и Всемогъщия Господ. Той моли един от новите си студенти да стане и го пита:
Значи, вярвате в Бог?
Абсолютно, сър!
Бог добър ли е?
Разбира се!
А Бог всевластен ли е?
Да.
Брат ми почина от рак, въпреки че се молеше на Бог да го излекува. Повечето от нас биха направили всичко по силите си, за да помогнат на болните. Но не и Бог! И защо тогава е добър?
Студентът мълчи.
Не можете да отговорите, нали? Добре, да пробваме пак, момчето ми! Бог добър ли е?
Да.
А дяволът добър ли е?
Не.
Откъде произлиза дяволът?
От... Бог...
Злото е навсякъде, нали? А Бог е създал всичко. Така ли е?
Да.
Има ли болести? Омраза? Грозота? Всички тези ужасни неща съществуват в света, нали?
Да, сър.
Следователно, кой ги е създал?
Студентът отново не дава отговор.
Науката казва, че имаш 5 сетива, които можеш да използваш, за да възприемаш, разпознаваш и изследваш света около теб. Кажи ми, синко, Някога виждал ли си Бог?
Не, сър.
Усещал ли си Го, помирисал ли си Го, вкусил ли си Го? Въобще някакво сетивно възприятие за Бог?
Не, сър, боя се че не съм.
Но все пак вярваш в Него?
Да.
Съгласно емпиричния, доказуем протокол, науката казва, че твоят Бог не съществува. Какво ще кажеш за това?
Нищо. Имам само своята вяра.
Да. Вяра. Това е проблемът на науката.
Професоре, съществува ли топлина?
Да.
А съществува ли студ?
Да.
Не, сър. Не съществува.
Залата притихва при този обрат на нещата.
Сър, може да имаме много топлина, повече топлина, супер жега, мега жега, нажежено до бяло, малко топло или никаква топлина. Но не можем да имаме нещо, наречено студ. Може да достигнем -458 целзиеви градуса, при което нямаме никаква топлина, но повече не може. Няма такова нещо като студ. Студ е само дума, която използваме за отсъствие на топлина. Не можем да измерим студа. Топлината е енергия. Студът не е противоположност на топлината, а само отсъствие на такава.
Настава гробна тишина сред аудиторията.
Ами тъмнина, Професоре? Има ли тъмнина?
Да. Как би имало нощ, ако нямаше тъмнина?
Отново грешите, сър! Тъмнината е липсата на нещо. Може да има слаба светлина, нормална светлина, ярка светлина, светкавица... Но ако постоянно няма светлина, тогава просто няма нищо и това е което наричаме тъмнина. В действителност тъмнина просто няма. Ако имаше, щяхме да можем да направим тъмнината по-тъмна, нали?
Добре, какво всъщност се опитваш да кажеш с това, младежо?
Опитвам се да покажа грешката във Вашето изложение
Грешка? Би ли обяснил?
Сър, Вие работите, приемайки двойствеността като условие. Казвате, че има живот и след него смърт, добър Бог и лош Бог. Възприемате Бог като нещо крайно, нещо, което можем да обхванем в мислите си. Използвате електричество и магнетизъм, но нито сте ги виждали, нито пък, още по-малко сте разбрали дори едното от тях. Да възприемате смъртта като противоположност на живота, означава, че пренебрегвате факта, че смъртта не би могла да съществува самостоятелно. Смъртта не е противоположното на живота, просто липса на такъв. Сега, кажете ми, професоре, учите ли Вашите студенти, че са произлезли от маймуни?
Ако имат предвид естествения еволюционен процес, да, разбира се.
А наблюдавали ли сте някога с очите ли еволюция, сър?
Професорът клати глава с усмивка, започвайки да осъзнава накъде води разговорът.
Доколкото никой не е наблюдавал процес на еволюция в действие и не би могъл да докаже дори, че този процес наистина съществува, нима Вие не ни преподавате своята гледна точка? Нима вие не сте учен, а проповедник?
Тишина.
Някой от тук, присъстващите, виждал ли е мозъка на професора?
Избухва смях.
Някой чувал ли е, усещал ли е, докосвал или подушвал ли е мозъка на професора? ... Явно никой не е. Значи, според утвърдените закони на емпиричния, доказуем протокол, науката твърди, че Вие нямате мозък, сър. С цялото ми уважение, сър, как тогава да вярваме на това, което ни преподавате, сър?
Залата утихва. Професорът – вперил поглед в студента с непроницаемо изражение.
Предполагам, че ще трябва да го приемеш на доверие, синко.
Точно така, сър... Връзката между човек и Бог е ВЯРАТА. Това е силата, която крепи живота и движението на целия свят.
Айнщайн е бил студентът.

Насърчи ме

2011-05-31T13:57:00.001+03:00

Поласкай ме и може да не ти повярвам.
Критикувай ме и може да не те харесам.
Пренебрегни ме и може да не ти простя.
Насърчи ме и не ще те забравя.

Ако изгубиш пари, богатство - изгубил си НИЩО! Ако изгубиш чест- изгубил си нещо. Ако изгубиш вяра- изгубил си всичко!"-

2011-05-31T13:56:00.001+03:00

Пеньо Пенев

В паметта на едно дете, което трябва да почетем

2011-05-31T13:54:00.001+03:00

Нека всички гласно да го прочетем.- Мамо, излязох с приятели. Отидох на един купон, и си спомних какво ми каза преди да изляза: „Недей да пиеш, ако ще караш.“ Затова, пих един спрайт. Почувствах се горда със себе си за това, че послушах ...съвета ти, и за разлика от много мои приятели бях трезвена!! Направих своя избор, и твоите думи бяха свещени за мен. Когато купона свърши, хората започнаха да се качват по колите си, пияни. Аз се качих в моята със сигурността че съм в състояние да карам. Тогава, Мамо, не можех дори да си представя какво ме очаква. Нещо неочаквано… Сега съм тук, просната на земята и чувам полицаите да говорят: „Момчето, което се блъсна в тази кола е пияно“. Мамо, гласовете са толкова далечни..! Кръвта ми е навсякъде и се опитвам с всички сили да не заплача. Мога да чуя и докторите: „Момичето няма да издържи“. Сигурна съм мамо, че момчето което ме блъсна, не е искало да ме рани. Но защо…?! Той е пил, а аз трябва да умра. Защо живота е толкова несправедлив, мамо? Защо хората го правят, знаейки че могат да заличат толкова човешки животи..?! Болката ми в момента е огромна, все едно ме бодът с хиляди ножове. Мамо, кажи на сестричката ми да не се плаши, кажи на татко да бъде силен. И моля те, отиди при момчето, и му дай съвет, както даде на мен. Може би, ако неговите родители му бяха казали, сега щях да съм жива, мамо! Дъхът ми отслабва все повече и повече, и започвам да се страхувам наистина. Това са последните ми моменти и се чувствам толкова сама. Как исках да можеше да си до мен сега, мамо, докато съм тук на земята, умираща. Исках да ти кажа толкова неща, Обичам те мамо, Обичам те толкова много! Обещавам да те пазя, да бъда твоя ангел, и да те защитавам както направи ти. Сбогом мамо.“ Тези думи са написани от журналистката, която е била на мястото на инцидента. Докато е умирало, момичето е шепнело тези думи. От теб не се иска нищо, просто ако поне малко тази история те е трогнала, прати го на няколко човека за да запазим нас, и тези около нас. Благодаря на всички, че го споделиха със своите близки! Надявам се да успеем да отрезвим голяма част от родителите и децата, които не мислят за последствията от своята безотговорност. Да се замислим...! Отнема 3 минути да се прочете, а толкова много, за да помислиш.

Цената на Времето

2011-05-31T13:53:00.001+03:00

Представете си, че една банка пълни сметката Ви всяка сутрин с 86,400 евро. Тези пари не се запазват за следващите дни, а напротив всичко, което не успеете да използвате през деня се нулира в неговия край.
Какво бихте правили? Разбира се, бихте изтеглили и използвали парите до последния цент всеки ден. Добрата новина е, че всеки от нас има подобна банка – спонсор. Тя се нарича – време.
Всяка сутрин времето ни дава 86,400 секунди живот през този ден. Всяка вечер секундите, които не сме инвестирали и изживели добре са безвъзвратно загубени. Времето не позволява баланси или овърдрафт. Всеки ден то отваря нова сметка и всяка вечер изгаря това, което не сме оползотворили. Ако не успеете да използвате даденото време, загубите са за Ваша сметка.
И няма връщане обратно. И няма планове за бъдещето. Научете се да живеете с всичко налично във всеки един момент, във всеки един ден. Инвестирайте в деня така, че да вземете максимума, по отношение на здраве, щастие и успех!
Ние имаме една банкова сметка, която е еднакво достъпна за всички.
Но тя е малко по-особена от онази, в която държим и оперираме с авоарите си.
В нея не ни е позволено да депозираме. Можем единствено да теглим от наличното...
Никога не можем да си вземем извлечение от тази банкова сметка.
Никога не знаем колко ни е останало още за ползване в нея.
И няма мениджър, с който да можем да обсъдим, как по-ефективно да ползваме дебита ù.
Да, тази банкова сметка е нашето време!
Никой от нас не знае, с колко време още разполага.
И никой от нас не е в състояние да увеличи дните си.
Единственото, което можем, е да направим така, че те да са изпълнени с удовлетворение и щастие!
Часовникът тиктака. Вземете максимума от деня.
За да осъзнаете цената на една година, попитайте какво мисли студент, който не е успял да се дипломира.
За да осъзнаете цената на един месец, попитайте майка, която дава живот на преждевременно родило се дете.
За да осъзнаете цената на една седмица, попитайте редактора на седмичен вестник.
За да осъзнаете цената на един час, попитайте двама влюбени, които чакат да се видят.
За да осъзнаете цената на една минута, попитайте човек, който е изпуснал влакът.
За да осъзнаете цената на една секунда, се обърнете към човек, който тъкмо е избегнал ужасна злополука.
За да осъзнаете цената на една милисекунда, попитайте състезателят, който печели сребърен медал на Олимпиадата.
Ценете всеки момент, който Ви е даден. И го ценете още повече, когато го споделите със специален за Вас човек, специален достатъчно, за да му отделяте време.
И помнете – времето не чака никого.

Телевизията - харакири за мозъка

2011-05-31T12:09:00.001+03:00

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3846131

Много хора вярват, че висенето пред телевизора информира, забавлява и успокоява. Все повече специалисти обаче подлагат това на съмнение, пише "Дойче веле"

През свободното си време повечето хора гледат телевизия. Все по-малко са тези, които четат книги, ходят на разходки или играят с децата си.

Телезрителите вярват, че висенето пред екрана не вреди на здравето, а напротив - информира, забавлява и успокоява.

Все повече специалисти обаче подлагат на съмнение тази убеденост и предупреждават за опасностите от телевизията.

Безмозъчност?

Сигурно не всички знаят, че като медия телевизията установява пълен контрол над зрителя. Причината е проста: при гледането на телевизия почти се изключва лявото полукълбо на мозъка, което отговаря за аналитичните мисловни процеси.

Тоест, когато седим пред екрана, вместо да анализираме видяното и чутото, ние попиваме информациите и несъзнателно ги приемаме за чиста монета.

Хипнозата

Когато гледаме телевизия, изпадаме в състояние, подобно на транс. Така се променя предният лоб на мозъка, който отговаря за аналитичната дейност. Освен това човек използва само дясното полукълбо, а лявото с течение на времето закърнява.

Хората, които прекаляват с гледането на телевизия, след време може да загубят способността да се концентрират и да решават сами проблемите си.

Промиване на мозъци

Половин минута след включване на телевизора човек, тъй да се каже, остава само с половин мозък. Информацията, която идва от екрана, често пъти се приема наготово, с други думи - мозъците се промиват.

Бизнесът и политиката особено обичат да използват този ефект на телевизията - за реклама и за манипулация. В Англия, например, чрез телевизията въздействат върху затворниците.

Еднопосочна улица

Човекът пред телевизора не обменя информация, той просто попива идващото от екрана. Тоест, комуникацията е едностранна. Зрителят понякога се превръща в пасивно кошче за ненужни съобщения. Въпреки това обаче мнозина продължават да вярват, че техният приятел, телевизорът, не може да им навреди.

Лошите новини са истински новини

Новините се въртят непрекъснато по всички телевизионни канали. По-страшното е, че те почти винаги са тревожни, дори ужасяващи.

Специалистите по комуникации отдавна са доказали, че лошите новини привличат вниманието на повече зрители, отколкото добрите. Това претоварване на мозъка с отрицателни емоции влияе на психиката, а от там и на здравето.

Наркотично въздействие

Голяма част от зрителите пускат телевизора си сутрин след ставане и не го спират дори вечер в леглото. Ако ги питате защо, ще чуете какви ли не обяснения: "Самотен съм, това ми е компанията", "Не мога без новини!", "Вечер ми трябва нещо преди заспиване". В действителност тези хора са психически зависими от телевизията, но както всеки зависим човек никога не биха го признали.

Немалко са домакинствата, където всеки си има собствен телевизор в стаята. Вечер всеки се инсталира пред своя си екран, което обрича човешката комуникация. Тъжната реалност е, че повечето възрастни предпочитат да гледат телевизия, вместо да разговарят с партньора и децата си.

В подобни семейства конфликтите и противоречията не се обсъждат, а се премълчават. При родителите гледането на телевизия поотделно води до пълно отчуждаване и пасивност. Много бракове умират в бавна агония, а за децата последствията са много по-страшни.

Деца с възпалени очи

За да израстне нормално, всяко дете има нужда да играе с други деца - така трупа опит и т. нар. "социална компетентност". Детето трябва да се движи, има нужда от стабилна емоционална връзка с родителите.

Огромна част от съвременните семейства нямат време да се занимават с децата. Вместо това ги оставят часове наред в пасивна отпуснатост пред телевизора. Последиците са фатални...

Убиец на въображението

Изследователи от университета във Вашингтон доказват, че гледането на телевизия, видео или дивиди, както и компютърните игри са пагубни за детското развитие. Eдностранната комуникация с уредите не учи децата на нищо, напротив - тя задушава детското въображение.

Детските филми често не са подходящи за деца. Особено най-малките зрители (под 3 години) не разполагат с необходимите знания, за да разбират изцяло действието.

Да не говорим, че бързата смяна на сцените и музиката ги претоварват. Малките не правят разлика между видяното и реалността, което води не само до страхове и кошмари, но и до нереалистична представа за заобикалящата ги действителност.

И още ТВ-болести

Психолози и педагози стигат до извода, че децата, които прекарват много време пред малкия екран, се оплакват от слаба памет и липса на концентрация, че имат трудности с логичното мислене и не показват съпричастност към околните.

ТВ-зависимите деца са пасивни, с наднормено тегло и в много случаи психично разстроени.Университетът в Саарбрюкен изнесе още шокиращи данни.

Деца и подрастващи, които главно седят пред телевизора или компютъра, имат множество здравословни проблеми. Те страдат от изкривявания на гръбначния стълб, прегърбване, хлътнал гръден кош, изкривени рамене и крака. Част от тях имат проблеми с равновесието и не могат да стоят изправени със затворени очи по-дълго от минута.

В координацията на тялото ни участват очите, мускулите, ставите, костите, кожата и не на последно място - вестибуларният апарат. Дългото втренчване мобилизира само зрението, а всичко останало закърнява.

Заради това децата, които не се движат достатъчно, не са и в състояние да стоят изправени със затворени очи.

Коварните реклами

Рекламите също въздействат отрицателно върху зрителите. Те са пълни със съмнителни твърдения, като например "най-щастлив е този, който купува най-много". Лошото е обаче, че тези твърдения засядат директно в подсъзнанието.

Така телезрителят е склонен да повярва, че всички проблеми в живота се разрешават само и единствено с покупката на правилния продукт.

Пак лошо за телевизията

Оказва се, че това е най-популярното занимание преди сън и почивката на мнозина зависи от тв програмата, а не от "природните разписания"

Учените не спират да говорят за вредата от телевизията.
Оказва се, че това е най-популярното занимание преди сън и нощната почивка на повечето хора зависи от телевизионната програма, а не от "природните разписания", като биологичните фактори, настъпването на нощта и т.н.
Зяпането на безброй канали преди лягане разваля нощния сън и може да причини хронични здравословнипроблеми, предупреждават отново учените, цитирани от "Дейли телеграф".
Те са установили че тази практика масово измества изискващите дисциплина и усилие физически или дори по-интелектуални занимания.
Изследване на Университета в Пенсилвания сред 21 475 пълнолетни установява, че гледането на телевизия в леглото заема близо 50% от времето преди сън.
Напоителният сън е изключително важен, тъй като позволява на мозъка да се възстанови след тежкия ден.

Липсата му пък увеличава риска от наднормено тегло, сърдечни заболявания и депресия, напомнят специалистите.
В случаите, когато поради дежурства и много работа се налага да спим по-малко, това може да се компенсира със саможертвен отказ от малко телевизия, предлагат те.

Проучване: Нещастните хора гледат телевизия, щастливите правят секс

Според специалистите гледането на телевизия кара човек да се почувства добре за кратко време, но в дългосрочен план води до общо усещане за подтиснатост и неудовлетвореност от живота.

Нещастните хора гледат много повече телевизия, докато щастливите четат или се срещат с приятели, разкриват резултатите от над 30-годишно изследване, проведено от американски социолози от Университета в Мериленд.

Резултатите сочат, че хората, които определят себе си като "не щастливи", прекарват 30% повече време на ден пред синия екран, отколкото "много щастливите". Доволните от живота си гледат телевизия около 19 часа седмично, а останалите - над 25.

Според специалистите висенето пред телевизора кара човек да се почувства добре за кратко време, но в дългосрочен план води до общо усещане за подтиснатост и неудовлетвореност от живота.

Това е леко и приятно занимание, което обаче няма дълготрайна полза за човека и просто изяжда времето, което би могло да се посвети на други занимания. Те може и да доставят много по-малко непосредствено удоволствие, но да са далеч по-обогатяващи в дългосрочен план, категорични са учените.

"Удоволствието всъщност е кратко. Колкото по-дълго седите пред телевизора, толкова нараства риска след това да станете с чувството на неудовлетвореност, тежест и тревога", обяснява един от изследователите Джон Робинсън.

"Телевизията не изисква прекалено напрягане на мозъка, не е трудно и ангажиращо занимание и е идеално за хора, които имат проблеми със социализацията или ограничени възможности за други дейности като спорт и т.н.

Освен това хроничното усещане за нещастие може да бъде травмиращо в социален и личен план и да се отразява зле на способността за работа и общуване, но дори и най-подтиснатият човек може просто да включи дистанционното и да се остави да бъде пасивно забавляван или поне отвличан от мислите за нещастието си.

Така че се получава нещо като омагьосан кръг - всъщност самото усещане за неудовлетвореност води към дивана пред телевизора като своебразен отдушник."

Двойките с нещастни бракове също сядат по-често пред синия екран. За разлика от тях щастливите правят 30% повече секс, по-често посещават религиозни служби и четат вестници.

"Щастливците" предпочитат да прекарват времето си в правене на любов, четене на книги, социални контакти, както и да отделят време за семейството си или да се отдават на обществено полезна дейност.

Същевременно учените потвърждават, че гледането на телевизия е нещо като "универсално занимание", директно свързано с усещането за приятно прекарано време. Повечето анкетирани са го оценили с 8 по десетобалната система.

Според обяснението на психолозите от екипа гледането на телевизия е своеобразно бягство от действителността, а към това са склонни повече неудотвлетворените от живота си хора, които в същото време не намират достатъчно сили и мотиви да го променят.

Е, има и добра новина за телевизиите. Според един от авторите на изследването глобалната финансова криза може да доведе до повишаване на интереса към тях. В крайна сметка това е едно от заниманията на безработните.

Резултатите от изследването са публикувани в новия брой на списанието Social Indicators Research.

Детски закони за собственост

2011-05-31T10:01:00.001+03:00

1. Ако го харесвам, то е мое
2. Ако е в моите ръце, то е мое
3. Ако мога да ти го взема, то е мое
4. Ако допреди малко съм го имал, то е мое
5. Ако то е мое, то никога не може да стане твое.
6. Ако строя нещо, то всички части са мои.
7. Ако изглежда като мое, значи е мое.
8. Ако си мисля, че е мое, значи е мое.
9. Ако то е твое и аз го открадна, значи е мое.....

Участвам, още не знам защо. Почти консервативен манифест

2011-05-03T11:28:00.001+03:00

http://www.kultura.bg/bg/article/view/18244

В брой 11 на „Култура” („Диалог за бъдещето, но не в картинки” от Теодора Георгиева) прочетохте подробна информация за конференцията „Диалог за бъдещето”. Няма да я повтарям. Явно и в ХХІ век има хора, които задават главния въпрос: „Какво да се прави?” Тъй като отговорът на Чернишевски от ХІХ век не ми харесва, днес очаквам нещо различно. Нека хванем веднага бика за рогата! Според мен, ще е достатъчно далече и достатъчно близо до целта, ако тръгнем от категоричен отговор на два въпроса:

„Можем ли да продължим да живеем по същия начин като досега?”

„Истина ли е, че ако не направим необходимото, децата ни загиват?”

Организаторите предложиха примерен въпросник. В него най-много ми харесва въпроса „Какво би станало, ако не направим нищо?”. Смисълът е да можем веднага след отговора да кажем какво точно трябва да правим.

С риск да бъда сметнат за екстремист, бих добавил въпросите: «Готов ли си да зарежеш повечето неща, с които се занимаваш, за да участваш в спасяването на света?» и «Какво направи досега във връзка с тази цел?»

Образованието действително е в пряка връзка с главната тема, но нека на първо време не смесваме образованието и това «как си представяме бъдещето», а ги обсъждаме успоредно. В никакъв случай не искам да правя обструкции на инициативата, напротив – опитвам се да бъда полезен... по моя начин.

Тактиката на бързите решения досега наистина не даде резултат... защото никой не си даде зор да побърза. „Диалогът за бъдещето” е поставен смислено – да тръгнем от частното към общото, от себе си към обществото, от семейството към училището, от споделената представа за желаното бъдеще към образованието на бъдещето. Звучи сериозно. Затова ще се опитам да потисна законното си нетърпение – след 45 години социализъм и още 20 мотаене из пустинята. Собствената ми дистанция е голяма – 6 години детство, 17 години учение, 2 години казарма и 35 години даскалуване. Години на напразни надежди, безплодни усилия, бури в чаша вода. Четири умни, красиви, възпитани, здрави деца и няколко също такива жени – разпилени по четирите краища на света, загубени за България. Десетки непостроени архитектурни проекти, стотици текстове, които не стигнаха поне до най-близките ми хора. Ако след всичко това съм готов с отговорите, не е ли срамота да прахосам останалото ми време по пътя на диалогистите?

Избраната тактика за натрупване, пресяване, обобщаване, ферментация и дестилация на възгледите на родителите и учителите (ах, да – и на учениците) е... недостатъчна. Ако в този диалог дойдат хора с готови, ясни решения, изстрадани и премислени през годините, защо да тръгваме от далечния край? Само защото някой, някъде, пауърпойнт всезнайко е казал, че това е начинът? Защото имало някакви пари за точно такава дискусия? Затова нека ми е простено, ще постъпя по схемата, възприета в някои парламенти и управителни съвети, по-добри или поне по-резултатни от НС на РБ. Схемата на обсъждане на решенията, която ме устройва, е следната: първо - формулираното решение (извод, намерение), после - начинът му на реализация, най-накрая мотивите и ако остане време – актуалната картина. Ако решенията са ясни, а начините очевидни, не си струва да губим време за обяснение на мотивите. Мотивите така и така са ни ясни, ситуацията – също, поне на моето поколение.

Ако обществото се разпада, а планетата е пред колапс, какво би трябвало да е адекватното ни поведение? Отговор – консервативно. Обратно на тенденцията, възприета още с Търновската конституция, искам в края на дните да дадем шанс на противното на либералното и радикалното (думите са в имената на конкретни български партии от миналото преди комунистите). Обратното на доминиращата ХХ век тенденция е опазващото, еволюционното, консервативното. Ако нямаме понятие какво значи консервативно,ще се опитам в няколко абзаца да го кажа:

В политиката: Ограничено избирателно право - имуществен избирателен ценз, рестриктивни горна и долна възрастови граници за гласуване и властване, условия за трайна уседналост и грамотност, за платени данъци и дължими заплати, чисто досие. Истински независими три власти. Мажоритарни избори (България е малка страна, всички се познаваме). Управление с референдуми, подвластни на същите рестрикции като изборите. Публичен регистър на собствеността. Безпартийност.

В обществото: Ясно изразена класова принадлежност, имуществена сегрегация, данъци, базирани на доходите и местообитаването, споделена грижа за децата и нетрудоспособните, обществена нетърпимост към всички форми на паразитиране (включително рентиерството), персонализация на милосърдието. Закон за проституцията. Доброволната евтаназия разрешена. Инкриминиране на абортите без медицинско предписание. Отказ от обществено подпомагане на алкохолиците, пушачите, наркозависимите.

В семейството: Задължителни форми и правила на семейно общуване. Въвеждане на римското право при наследяване, бракосъчетание и развод, строги правила за отказ, придобиване и отнемане от/на родителски права и задължения, трайни стандарти за общинската отговорност спрямо болните, сираците и изоставените деца. Отказ от държавно и всеобщо насърчаване на раждаемостта. Обвързване на семейството с образованието и обществения живот.

В науката и културата: Гарантиран от държавата постоянен (примерно за 25 години) процент от бюджетните разходи за наука и култура, ориентиран към средния процент от БВП за ЕС. Насърчаване на частното финансиране за науката и културата с трайни норми за дължими данъчни компенсации. Гарантирана децентрализация (автономия) на науката и културата. Мерки срещуакадемичното лицемерие. Стабилни промени в патентното право.

В религиите и вероизповеданията: Култ към предците, нова погребална култура. Правни и икономически стандарти за упражняване на култовете и ритуалите без оглед на традиционни и нетрадиционни. Категорично отделяне на църквите от държавата, на светското от религиозното образование. Публичност и прозрачност на становищата на вероизповеданията по принципни и актуални въпроси от политическия и обществения живот на страната (по този текст, например).

В администрацията: Ново териториално деление на страната и градовете. Ликвидиране на областните управи като наследство от чужда, имперска практика. Свиване на числеността и финансирането на държавната и общинската администрация. Съкращаване броя на министерствата, комитетите и народните представители. Въвеждане на „мълчаливото одобрение” и „анонимно обслужване на едно гише” като основни практики. Комасация и публичност, персонализация на собствеността. Увеличаване правата и задълженията на общинската полиция. Децентрализация на държавните и националните културни институти.

В правната система: Изборност на местно ниво за съдиите, прокурорите и полицейските началници. Равнопоставеност и неприкосновеност на частната, държавната и общинската собственост. Задължително прилагане „правото на първи купувач” от общините и съседите. Зачитане правото на заинтересовани лица на обществените организации, сдружения и инициативни комитети (включително училищни и църковни настоятелства). Разширяване на правата за употреба на оръжие както от гражданите, така и от полицаите. Връщане на смъртното наказание. Инкриминиране на разхитителството, палежите, посегателствата срещу природата и злоупотребите с власт като национални предателства. Въвеждане на принудителен труд като основна наказателна мярка.

В образованието и спорта: Стандартни изисквания за добро възпитание, образование и физическа култура заедно като три неделими условия за участие в обществения и политическия живот и оттук – в икономическото благополучие. Насърчаване и подпомагане на масовия спорт за сметка на професионалния. Задължителни държавни стандарти на обучение в трите области – образование, гражданска дисциплина и физическа култура. Връщане към всеобща военна служба за всички български граждани (където и да са по света). Разделно (по възраст и пол), едносменно, профилирано и задължително обучение до 7 клас. Равнопоставени, различни по форма, съдържание, програма, рейтинг и собственост училища от всякакъв вид – основни, средни, висши и полувисши.

Разбира се, консерватизмът не се изчерпва, нито дори се зачева единствено от тези само нахвърляни принципи и намерения. Какво е консерватизъм – за това има писани томове. Тук се опитах да изброя възможно най-кратко (и засега немотивирано) моятапредстава за възможния български консерватизъм през ХХI век. Тя, естествено, подлежи на оспорване, допълване, на доказване и на коментари, но няма защо тепърва, бавно и полека, политически коректно и колективно безотговорно да стигна до същите или противоположни (или още по-зле - ни риба, ни рак) решения, както има опасност да се случи по поетия от „Диалог-а” път. Тук става дума за премислени работи. Никой шанс не е за изпускане, особено ако учени и отговорни хора тръгнат по следите на шанса. Ако г-н Явор Джонев и диалогистите намерят като крайни решения нещо подобно (или безподобно) на изложеното тук, аз пак ще съм щастлив, че съм участвал. Това е моят град, моята страна и моите деца (и внуци - за тях става дума); и аз предлагам, освен отпред назад, да вървим едновременно отзад напред, за да не губим време.

Най-голямата пречка пред държавния кораб, който досега не можа (а трябваше) рязко да завие, да смени курса, беше политическият популизъм. Най-сигурният, най-масовият, най-привързан към статуквото електорат е огромната, некадърна, мързелива, неспособна на реорганизация българска администрация – хранилка и рожба на политическите партии, наследство от негодна образователна система. В угода на тази най-масова и зловредна „класа” никоя политическа партия не заяви намерения и практики, много по-малко драстични от моите тук. Защо? За да спечели властта с гласовете на малцинството. Могат ли консервативните идеали да получат подкрепа от „мълчаливото мнозинство”? Как да накараме мнозинството на негласуващите да гласува? Ето това саистинските въпроси, до чиито отговори трябва да стигнем. Предполагам, знаем, че сме съгласни в името на какво го правим – в името на бъдещето. И ако за тази популация е късно, то поне в името на бъдещето на територията и нейните бъдещи обитатели (които и да са те) следва да се погрижим. Така консерватизмът разбира дълга си... в най-широк смисъл. С тези думи искам да предизвикам съмишленици и опоненти към една истинска плодотворна дискусия в „Култура” - напред и назад из материята, по глобални и отделни въпроси... по същество. И с едно на ум – октомври е близо.

Вече има готова, редовна (достатъчно пълна и честна) националнаподписка за нова Конституция. Бих се гордял, ако един отвариантите на новата конституция излезе от авторите на вестник „Култура” с участието на диалогистите. Наесен предстоят президентски и местни избори. Хоризонтът от две години, в който се очаква „Диалогът” да се произнесе, не ме устройва. От такъв срок печели само статуквото. Първото нещо, по което трябва да постигнем съгласие, е, че ние, диалогистите, сме против статуквото. И оттам нататък да действаме адекватно, тоест, бързо. След като приемем, че сме против статуквото, сиреч - против начина на управление на България (който зависи от Конституцията), и че ще действаме бързо, вече можем да се отдадем на критика, самокритика, мотиви, коментари, поезия, взаимни упреци и доказателства, доколкото ни позволяват времето и силите.

Бел. ред. Текстът на Павел Попов съдържа достатъчно провокативни тези, които се нуждаят от коментар или опониране. Вестникът е готов да предостави страниците си на всеки, който се реши да ги направи.

Павел Попов

За или против атомната енергетика

2011-05-03T11:24:00.001+03:00

http://mail.duma.bg/duma/node/13769

Вредите от нея са по-малки, отколкото от автомобилите

20. Април 2011, брой 91

Атанас Стригачев

    Проблемите за бъдещето на атомната енергетика винаги са стояли пред обществото още от самото й зараждане преди повече от половин век, но сега особено се изостриха след бедствието, сполетяло Япония. Те са на дневен ред пред всички страни, като у нас станаха още по-актуални във връзка с въпроса за изграждането на АЕЦ "Белене". По този кръг проблеми взимат отношение не само енергетици, икономисти и еколози, а дори и политиците - специалисти по всичко. Изказват мнения и некомпетентни хора, които имат известно основание, защото при евентуално нещастие всички ще сме равни.
Макар сега да нямам пряко отношение към атомната енергетика, мисля, че имам не само право, но и задължение да изразя определена позиция. Първият наш учебник по ядрена физика, преиздаван няколко пъти, е написан от мен и по него се подготвяха за работа първите наши специалисти в АЕЦ "Козлодуй". Мои разработки по ядрена физика са цитирани в енциклопедични справочници както в СССР, така и в САЩ.
Основните въпроси са три. Първо, съществува ли някаква опасност от развитието на атомната енергетика? Второ, кой и как трябва да решава нейните проблеми? И трето, какви съображения може да има против строежа на АЕЦ "Белене"?
    Да, има известна опасност от ядрените реактори и за нея е писано много, дори сe пише и говори тенденциозно повече, отколкото би трябвало за нормалното информиране на обществото. Но има ли някаква друга активна трудова дейност, свързана с получаване и разход на енергия, която да е съвсем безопасна? Опасна е работата в мините, опасно е пътуването със самолети, с автомобили, опасно е да се ходи на лов, опасно е да се работи на полето, когато гърми. Статистиката показва, че нещастните случаи при лов са колкото и от гръм в полето - около десетина годишно. Десетки са трудовите злополуки, стотици са жертвите от автомобилните катастрофи годишно само у нас. А жертвите от земетресенията по света са хиляди. И въпреки това човечеството не мисли да се отказва от всички тези дейности, защото без тях не би могло да съществува в съвременния си вид, нито да търси друга планета "без земетресения", тъй като такава планета няма. В течение на векове обществото е свикнало със съответния риск и го приема. А атомните централи са нещо сравнително ново и за щастие авариите в тях стават много рядко. Но това, като всичко извънредно, с което не сме свикнали, ги прави "особено страшни". Както казват, "очите на страха са големи!" Ако се пресметне колко много са атомните централи сега по света и какви са жертвите, с които обществото плаща за тяхната работа, и ако това се сравни с жертвите и вредните последствия от автомобилните потоци, ще се види, че за определен период вредите от атомната енергетика са по-малки.
И най-важното е, че както във всяка дейност, така и в атомната енергетика съществуват мерки за безопасност, които могат да сведат риска практически до минимум. Още повече че специално в тази област мерките за безопасност винаги са били прецизирани и са в ръцете на добре подготвени специалисти. Ужасът от атомните бомби и печалният опит от Чернобил са показали на всички, че атомната енергия е феномен сериозен и към него трябва да се отнасяме изключително отговорно.
Най-убедителното доказателство за правилността на тази теза е самата практика. Известно е, че повече от половината енергия в страните с високо развита икономика се получава от атомните реактори. Ако тяхната работа реално и ежедневно застрашаваше живота на населението, сигурно те биха били отдавна изключени. Но те продължават да работят успешно. Така че теоретично опасности има, но практически те са пренебрежими. Случаят сега в Япония е нещо изключително - аварията е на остаряла централа в резултат на много силно земетресение и цунами. Изключението трябва да бъде повод за повишено внимание и особен урок, но не и за абсолютно отрицание и отказване.
От казаното дотук би трябвало вече да бъде ясен и отговорът на това кой трябва да решава въпросите на атомната енергетика. Естествено, че от икономисти и енергетици относно необходимостта от нови енергетични мощности и от специалисти по безопасната работа на АЕЦ. Този въпрос не бива да се решава на референдум, където еднаква стойност ще имат гласовете на компетентните и на некомпетентните, които биха могли да се влияят от тенденциозна агитация. Ако на избори всеки има право да гласува, защото всички сме членове на обществото и всеки се смята за знаещ по въпроса кой и как да ни управлява, то по специалните проблеми, особено като тези на атомната енергетика, глас трябва да имат само компетентните. Затова тези проблеми трябва да се решават от експерти, които могат да носят отговорност за мнението си.
    И накрая, по конкретния въпрос за АЕЦ "Белене". Много е важно да се изхожда от принципи, защото принципните решения винаги са правилни, за разлика от безпринципността, която води в задънена улица. Факт е, че от гледна точка на енергетиката принципно всички страни са "равни" в смисъл, че за производството на всички трябва енергия. Тук икономическият принцип е прост - който има своя евтина енергия, ще има и силна икономика. Нашите съседи Румъния и Турция се съобразяват с него, разбират предимствата да имат атомни централи и имат намерения да ги строят. Защо на тях да бъде изгодно строителството на АЕЦ, а на нас да не е? Изглежда те не се страхуват от земетресения, а проектите им ще се реализират недалеч от Белене. За всеки, който малко разбира от сеизмология, би трябвало да е ясно, че от Родопите до Карпатите е почти една и съща земетръсна зона. Когато земетръсна вълна се разпространява, тя "не гледа километражните стълбове", а нанася поражения според строителните мерки за безопасност. Щом като други разчитат за безопасност на антисеизмичното строителство, ние също трябва да имаме основание да разчитаме на него.
    Физиката е фундамент на всички природни науки, а за нея енергията е равна на работата. Ако икономиката иска да се съобрази с това положение, нека да не забравя, че има ли енергия, ще има работа - производство и изобщо икономика. Затова бъдещето на всяка страна преди всичко зависи от перспективите на нейната енергетика и, по-точно казано, от нейната атомна енергетика, защото няма по-евтина енергия поне засега и едва ли ще има в близко бъдеще. Следователно АЕЦ "Белене" трябва да се изгражда и то не само безопасно, но и бързо, тъй като забавянето води до поскъпване на строителството. Всяко забавяне ще бъде вредно за нашата икономика и за народа ни, който се храни от нея, т.е. ще бъде вредно за всички. Може само да се предполага какво ще бъде експертното заключение по въпроса на лондонската банка, но тя е далече, а правителството, което ще вземе решение и ще носи отговорност за него, е тук.
    Разни "съображения" против не могат да бъдат обосновани икономически и освен това нямат научен характер. Те са мотивирани политически и нищо чудно да защитават и скрити чужди и "наши" финансови интереси, включително и корупция. Някои политици и социолози обявиха, че се страхуват от "засилване на руското влияние". В света на Нова Европа тази остаряла русофобска теза може да бъде само вредна. Европейският съюз не се притеснява от руското влияние, а защо България като част от него да се страхува? Какво бъдеще може да има глобалният свят, ако в него се подклаждат страхове, вместо да се отглежда разбиране и толерантност?
Политическата сила, която сега активно работи против АЕЦ "Белене", трябва да си дава сметка, че опитите да се решават политически въпроси по икономически път говорят за политическо безсилие. И за да се избягва подобно смесване и оплитане, за да не се решават проблеми с несвойствени за тях методи, е необходимо към тях да се подхожда според характера им - към икономическите по икономически, към политическите - политически. Така както в една уредена държава съществува разделение на властите според задачите им, така трябва да има и разделение на методите съобразно характера на проблемите. Иначе ще продължават да страдат и икономиката, и политиката.

Още за Райна Княгиня

2011-05-02T22:58:00.001+03:00

http://www.facebook.com/notes/%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2/%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%8F/10150557804030456

от Йордан Василев на 02 май 2011 г. в 11:29

Гледах снощи по телевизията тържествата за Априлското въстание. Всичко добре. Райна Княгиня ушила знамето и го развяла. И дотук. А после? Поразрових се и стигнах до тъжни, да не кажа ужасни факти и заключения за нашенската немара и неуважение към достойни хора и техните потомци.

Ето какво намерих по архиви, спомени и т. н.:

Странни истории от българското минало

ТРАГИЧНАТА УЧАСТ НА РАЙНА КНЯГИНЯ И НА НЕЙНИТЕ СИНОВЕ

Името на Райна Княгиня е легенда, чуваме го още в училище – тя е развяла знамето при обявяването на Априлското въстание, възседнала върху кон. А не знаем какво е станало с нея след това.

Но сега – отначало – Райна поп Георгиева Футекова от Панагюрище е била на 20 години, когато поема риска да бъде с революционерите. Тя заедно с пет други момичета ушива знамето, Бенковски я покачва на бял кон, за да го развее в първия ден на въстанието, прекарва ужасните месеци след поражението във влажно мазе на затвор в Пловдив, след унизително разкарване с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца, тухли и камъни по главната улица в южния ни град през лятото на 1876 година. Големият ангийски журналист Мак Гахан я сравнява с Жана д,Арк.

Била е с горд, независим дух, дори опърничава. Като ученичка има отличен успех и ниско поведение – все непослушна.

Освободена е от турския арест след намесата на американския консул Скайлер, а след това я поема консулът на Русия в Пловдив, българинът Найден Геров. Изпраща я да учи в Русия. Тя избира – според нейния си опак нрав странна специалност – акушерство. Причините – най-кратко следване и най-бързо ще се върне в Родината. Без да подозира, че тогава мечтата й ще бъде вече изпълнена – ще пристигне в свободна България. И без да знае, че теглилата й тепърва започват.

Трябва да напомня, че Райна Княгиня не е от случаен род. Нейният брат Захари Футеков е автор на ценни речници – немско-български, на чуждите думи. И те са преиздавани многократно.

Връща се в Родината, но кой е чул тогава думата “акушерство”? Има си за тази работа хора – бабите, нали и до днес денят на родилната помощ се нарича “бабинден”.

Залавя се Райна с учителство в Търново. Как може да се върне в родното Панагюрище, когато там я възпримат като леко момиче, казано на днешен език – направо курва. При еснафския морал на ХІХ век така се гледа на жена, яхнала кон и развяла знаме...

Докато учи в Русия получава няколко писма от учителя Васил Дипчев. Отговаря му и тя. След Освобождението се виждат през ваканцията в Панагюрище. Той вече е кмет. През юли 1882 година се оженват, тя напуска учителството и се превръща в къщовница на своя грубичък съпруг, който е приел съдбата да вземе такава ”пропаднала” жена, при това навършила цели 26 години – за тогавашните нрави – стара мома. Не чува съветите на близки да се разведе, а ражда пет момчета. Едното умира.

А другите? Добре, че не е била жива да види техните трагедии.

Остава вдовица през 1898 година с четири малки деца на ръце, болна – последици от влагата в затвора, туберкулоза. Преселва се в София, тук има чужди дипломати, които не признават нашенските баби при раждане. Почва да акушерства – бедна, направо мизерстваща, куцука с бастун и фенерче през тогавашното село Орландовци – да помага на родилки. Името на този днешен квартал на София иде от някакъв каменоделец Орландо, италианец, заселил се там и майсторил надгробни паметници.

Райна Княгиня, която сега е легенда за нас, си оставала бедна, нямала средства, за да изучи своите сираци и ги изпраща на държавна издръжка – във военни училища. Не е могла да си въобрази на какво бъдеще ги обрича.

Първият син – Иван Дипчев участва в Балканската и в Първата световна война, стига до чин генерал и се пенсионира през 1936 година. Но комунистическата власт го изпраща в концлагер, а след това и го изправя на старини на съд за въображаеми престъпления отпреди 30 години. Помня това - процесът бе в Троян, а аз бях там изселен и учех в гимназията. Присъда няма, но офицерът не може да понесе унижението и угасва в болница. Гробът му не се знае.

По-сносна е съдбата на втория син – Георги Дипчев. Той завършва морско училище, като машинист на торпедоносеца “Дръзки” участва в потопяването на турския кръстосвач ”Хамидие”, после се заселва в Бургас и умира там от рак.

Трагедия е погубването на третия син – Владимир Дипчев, както и съдбата на цялото му семейство. Офицер, герой от Балканската война с три ордена за храброст, напуска войската след съкращението й според Ньойския договор, става чиновник и директор на кинематографията. След идването на комунистическата власт през 1944 година изчезва, убит незнайно къде като бивш офицер. И гробът на този син на легендарната Райна Княгиня не се знае. Но пък потомците му са изпратени по време на комунизма в концлагер.

Четвъртият син на знаменоската – Асен Дипчев – също е офицер, полковник. Макар отдавна да е напуснал армията, по време на комунистическото управление е изпратен в концлагер.

Слава Богу, Райна Княгиня не е могла да види всичко това, защото заболява тежко, загубва представа за реалността (полудява) и умира през 1917 година, преди да се случат трагедиите с потомците й. Тленните й останки намират покой през 1976 година, когато са пренесени от София в родното Панагюрище и са препогребани там в двора на бащината й къща.

Нейният внук ми даде смъртния акт, издаден тогава от софийската община, аз го преснимах и му го върнах. Тъй че сведенията са достоверни, освен от архиви, всичко бе потвърдено от внука на Райна Княгиня.

Йордан Василев

Раят на земята

2010-12-18T10:27:00.001+02:00

"Служението на Фини достигнало свой апогей през 1831 година, когато служейки в Трета презвитерианска църква в Росчестър / щата Ню Йорк/.Градът се преобразил по удивителен начин .По свидетелство на очевидци, към Христос се обърнали 100 000 човека.,включвайки много високопоставени граждани на града-банкери, юристи, доктори, съдии. Кръчмите останали без постоянните си посетители, театърът опустял,а нивото на престъпност намаляло с две трети. В течение на следващите две години градския затвор бил празен. Събранията в Рочестър били наречени“най-голямото съживление в историята на света.“, а 1831 година влязла в историята на Америка като година на велико духовно обновление."
"Под ръководството на Уесли много методисти поемат важни обществени постове. Смята се, че влиятелния методизъм оказва влияние и предизвиква много социални реформи, в това число и поставяне на основите на аболиционизма./Политическо движение за отмяна на робството -главно през 18–19 в./"
Това е важно-на кого принадлежи земята и има ли място в нея за Небесното царство-за Рая!?
Човечеството целокупно се стреми да изгради един по-добър свят. Но не и ние християните. През вековете сме се карали и спорили за какво ли не, но не сме се стремели да направим светът по-добър. Занимавали сме сме ума си с какво ли не, с какви ли не теории, откровения,дълбоки неща, но да направим живота на ближните си по-лек -не. Всъщност можем да им дадем 5 лева, но нещо трайно в състоянието на обществото -не.
Защо?
Ами защото като прочетем в Новия Завет, колко са лоши хората , просто си казваме-така им се пада!
И след като християните се отказаха да правят обществото по добре, щом се отказаха да бъдат водачи на нациите ,се превърнаха от глава в опашка. Това го констатира и Маркс ,който е казал през 1872 г. пред Хагския конгрес:“Работникът трябва един ден да завземе властта, за да издигне нова организация на труда. Той трябва да премахне от пътя си старата политика, която подкрепя старите институции, ако не иска да загуби РАЯТ НА ЗЕМЯТА, както направиха старите християни, които го пренебрегнаха и презряха.“
След като християните докараха нещата до отнесени спорове,отвратените философи, оставяйки без надежда,взимат нещата в свои неща, мислейки как да построят Рая на земята и родиха Просвещението, Френската революция, комунизма. Доколкото си спомням и Гео Милев в поемата „Септември “има такава надежда-да свалят рая на земята. Вапцаров мечтае:“ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя.“
И докато непросветените хора се лутат, опитвайки се да възобновят Небесното царство на земята, хората, които имат ключовете на Небесното Царство , пъшкат като раждащи жени-“злото идва!“
Обаче ние се молим-“Татко наш, нека бъде Твоята воля както на небето ,така и на земята.“
Ние искаме Божието, Небесно Царство на земята, ние искаме Божия Рай на земята.
-Защо?
-Ами просто защото да си мазохист е дълбоко болестно състояние-пълна лудост!Всеки човек иска добро от Бога!
-Защо?
-Защото обичаме себе си и другите като себе си!
-Защо?
-Защото Господ Исус Христос плати цената и ни изкупи!
Защо оставяме земята на сатана, при положение ,че проповядваме ,че сатана е победен враг! Нали ние сме силата на планетата, а не сатана . Нали Исус Христос е Царят на царете и Той направи Църквата Свое тяло!
-И Какво прави Църквата на земята?
-Царува!
-Надделява над портите на ада!
Ако ние искаме хората да отиват на небето, а не в Ада то тогава ние трябва да изграждаме рая на земята.
Защото хората от рая на земята, ще отидат в рая на небето.
Но, ако оставим земята притежание на сатана, то хората от ада на земята, ще отиват във вечния ад!
Ако Божията воля е само за небето,и нашето земно пребиваване е само да проповядваме и да се молим с молитви, то тогава ние не би трябвало дори да влезем в манастир, защото там здраво се работи.
Би трябвало да сме като птиците, да се храним с каквото намерим и да обличаме каквото намерим и да проповядваме Царството.
Но ако Божието Царство е и за Небето и за Земята, то нека изграждаме царството на Земята.
През 2008 г. Непал обявява Рождество Христово за Национален празник на страната. Ето, това е да изграждаш Божието царство на земята. Това добро ли е? Добро ли е? Ами да го направим!
Ако Църквата не царува в училище, в образованието, то как децата ще станат християни?Сега, в учебниците за 6 клас,за човешката предистория има три изречения за съществуваща теория за сътворение от Бог и две,три страници за произхода ни от маймуната. Е, как тези деца ще станат християни?
Ако църквата не царува в политиката, страната е обречена на войни, глад, мафия, престъпност и корупция.
Ако Църквата не царува в икономиката, икономиката е заплашена от постоянни кризи,несигурност и кражби.
Ако ние не вярваме, че Бог желае да участваме в политиката на страната, ние няма да чуем Божия призив да станем управляващи политици..
Ако ние не вярваме, че Бог желае да ни даде прекрасна работа, то ние няма да чуем Неговото водителство относно бизнеса ни.
Ако ние приемем ,че Бог не действа в определени области на живота, то ние ще останем глухи и слепи относно Божието действие в тези области.
Маркс, Енгелс, Ленин, Хитлер чертаеха на хората път в този свят, давайки им надежда и смисъл на усилията. Вяра, че могат да изградят един по-добър свят. И днес, слушайки новините, виждам, че това е основната теза на всички политици. Политиците и философите дават на хората посока и надежда, но Християните не дават, защото...
според Пророчествата/така както ги разбираме/....
Бог не иска земята да си изпълни с правда, а иска злото да тържествува и да става все по-голямо .Интересно, дали не бъркаме Бог с дявола?
Из „Християнството през вековете“ от Ърл Кернс:
През първата половина на 18 век в Англия смъртността се увеличава, тъй като долнокачествения джин убива мнозина, я други изпраща в „лудницата“.Хазартът става необуздан. Измъчването на биволи,мечки, лисици и петли е обичайно занимание, а серията екзекуции чрез обесване , провеждани на Тибър н Хил,става гала спектакъл за цялото семейство. Това настина е едно „болнаво столетие“, скептично по отношение на богословието и без никакъв плам.
Уесли твърди, че Благовестието трябва да има въздействие върху обществото и никой не може да отрече въздействието на Методисткото съживление върху английското общество. Той се обявява против спиртните напитки, робството и войната. Има известно основание да се смята,че английските работници също биха въстанали,подобно на тези във Франция, ако вниманието им не беше привлечено към Христос. Търговията с джин е спряна отчасти поради влиянието на Съживлението.
Евангелското съживление в Англиканската църква, която е резултат от Методиското съживление, трябвало да трансформира висшата класа в Англия и помага на страната да се превърне в предводител на народите и пазител на световния мир през 19 век. Религиозните сили породени от съживлението на Уесли и по-късните Евангелски съживления, произвеждат такива практични плодове на социална реформа и мисионерска ревност, че Латурет нарича 19 век “Великото столетие“ на мисионерските усилия.
Съживлението от началото на 18 век в най-голяма степен повлиява на личната религия на работниците и селяните в Англия. Към края на века обаче висшата класа е повлияна от едно по-скоро калвинистко съживление.
Чарлз Симеон 1759-1836-превръща Кеймбридж в Университетски център на евангелските сили в Англиканската църква.
Така наречената Калафамска група, състояща се от заможни християни, които живеят в Клафам, дава много водачи на социалната реформа от 1792 до 1813г. под ръководството на техният благочестив свещеник Джон Вен.
Влиянието на евангелистите се разпростира и върху правителството чрез известната група от Ексетър хол. Тази група така повлиява на евангелското обществено мнение ,че правителството често е принудено да действа в полза на мисионерските интереси.
Повечето от социалните реформи в периода 1787-1850 г. са резултат от евангелските усилия в полза на бедните. Уйлям Уилбърфорс 1759-1833 посвещава живота си на премахването на робството в Британската империя. През 1772г. с решение на съда се отменя притежаването на роби в Англия. През 1807г. Парламентът прокарва закон, който забранява на англичаните да участват в търговията с роби. Евангелското обществено мнение , действащо чрез английският делегат на Виенския конгрес през 1815 г., успява да постави търговията с роби извън закона в повечето европейски страни. Това струва много на английския данъкоплатец, защото Испания и Португалия дават съгласието си само в случай ,че Англия им заплати по 700 000 лири. Указ издаден през 1833 точно преди смъртта на Уилбърфорс, слага край на робството в Британските владения. Укъзът осигурява близо 100 милиона долара, обезщетение за собствениците, което дава свобода на 700 000 роби.
Друг евангелист от второто поколение е лорд Шафтсбъри. Той посвещава живота си в служба на бедните и подтиснатите. През 1840 година той прокарва закон, според който момчета под 16 години нямат право да упражняват тежък и опасен труд като коминочистачи. През 1842 г. той успява да прокара наредба, която забранява , с която се забранява на на момчета под 10 години и на жени да работят в мините. Пренасеите жилища, в които се ширят болести и разврат се превръщат в част от миналото, благодарение на успешните му усилия за осигуряване на успешно законодателство.
Джон Хауърд отдава своя живот на затворническата реформа. Той пропътува 50 000 мили и изхарчава 30 000 лири собствени пари за затворническата реформа. Благодарение на неговата реформа на тъмничарите са осигурени заплати и бюджет за храна , така че да престанат да изнудват за пари затворниците. Неговото дело е продължено от Елизабет Фрей.

http://www.pobeditelite.narod.ru/fan221.html

Творчеството – културна ценност

2010-11-28T22:17:00.001+02:00

В изследването на творческото мислене съществуват две основни направления. Едното, чисто психологическо, поставя за основа изследването на самия творчески акт. Другото се стреми да изследва резултатите от творческата изява на разни личности.

Възможно ли е творческия процес да се управлява? Възможно ли е творчеството да е точна наука? Такова е заглавието на една от книгите на Г. Алтшулер – „Творчеството като точна наука”.

Погледната малко по-друг начин въпросът е почти хамлетовски: „да мисля или да не мисля”? След знаменитото – „мисля, следователно съществувам” (изразяващ възторга от осъзнатото предимство на човека над останалия свят, от онова, което носи светлина и знание, изведнъж се оказва: „знам, че мисля, но не знам как мисля...”

Основно място в творческия процес се пада на новите идеи. Източник на новите идеи е определена информация, в това число и почерпената от общуването. Идеите идват от опита или от по-общи теоретически съображения.

„Основи на творческото мислене” е с тематика създаване на нови идеи и тяхното приложение в практиката на всеки човек.

Под „творческо мислене” се разбира не само създаването на нови идеи, а също така разбор и моделиране на проблемната ситуация, пред която е изправен отделен човек, независимо от професията и образованието му (бизнесмен, политик, учен, преподавател и т.н.).

В предлаганият курс се разкриват начините на управление на творческия процес, които се основават на анализ и разбор на осъществени творчески актове. Разкрива се такава технология при която процесът на мислене не е хаотичен, а организиран и управляем. Посочени са основните принципи, (а не конкретни формули и правила), както и множество задачи, част от които от ежедневието ни предлага в доста голямо количество. Чрез тях човек ще се научи не само на управление на мисленето, но и как да преодолява психологическите бариери, като се възползва от вложените в курса задачи.

Томографските изследвания показват, че в нашият мозък (човешкият) няма обособен “център на творчеството”.

Това може би свидетелства, че нашият мозък принципно е настроен за творчество!

За удобствата (или неудобствата), които ни заобикалят, трябва да благодарим (или виним) и склонността на хората към творчество.

Онова, което ни заобикаля почти никога не ни задоволява и вечно търсим нещо ново.

Благо или не творчеството е съществена, ако не и една от най-важните страни на човешкия живот. Това налага тази страна да бъде изучавана и усъвършенствана.

Заветът (завещанието) на Свети Йоан Рилски към неговите ученици

2010-10-19T21:46:00.001+03:00

Аз, смиреният и грешният Иоан, който не е сторил никакво добро на земята, когато дойдох в тая Рилска пустиня, не намерих в нея човек, а само диви зверове и непроходими гори. Заселих се в нея сам със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив. Небето ми беше покрив, земята постелка и билките храна. Обаче благия Бог, заради любовта на Когото всичко презрях и търпях глад и жажда, мраз, слънчев пек, и телесна голота, не ме остави, но като благоутробен и човеколюбив баща награди цялото мое лишение с изобилие. Какво да въздам на Господа за всичко, което ми даде. Много са благодеянията Му към мене, тъй като погледна от Своите свети височини към моето смирение и ми даде помощ да претърпя всичко, да претърпя не аз, но силата Христова, която е у мене, защото от Него е всяко добро даване и всеки съвършен дар идва отгоре.
И сега като ви гледам събрани в Господа тук, където, както казах, по-рано човек не обитаваше, а само диви зверове, и като чувам, че скоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, ви оставям това мое бащинско завещание, както и плътските родители оставят на своите чеда земно наследство от сребро и злато и друго богатство, та да помните вашия, по Дух Свети, баща и да не забравяте неговото завещание.
Зная, възлюбени в Господа чеда, добре зная, че вие като новоначеващи, още сте неукрепнали в монашеския живот. Не бойте се обаче, защото силата Божия в немощ се проявява. Ето защо намислих да ви напиша това грубо и просто мое завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепявате духом и телом в Господа и да успявате в добродетелите със страх Божий. Вярвам в моя Бог, на Когото служа от младостта си и усърдно се потрудих, вярвам, че след моето заминаване, тая пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от много пустинни граждани и над нея ще се изпълни написаното: “Чедата на неплодната са повече, отколкото у раждащата.”
Ето защо, моля ви, мои чеда, които събрах в Господа, моля ви, моя утробо, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, който заедно с апостола казва: “Заради вас боледувам, докато се отобрази във вас Христос.” Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, нищо да не разорите или да изоставите след моята смърт, но всичко, както написах, точно да изпълните, както се и обещахте пред Бога. А който престъпи или разори нещо от това, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Светия Дух и да няма дял със светиите, които от века са угодили на Бога, но неговият дял да бъде с ония, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда. Да се заличи името му от книгата на живите и да не бъде записан при праведните.
Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна от всякакво злословие, както приехте от светите отци, без да я примесвате с чужди и разни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, но ходете по дадения път. Пазете се внимателно от светските пристрастия и всякога помнете за какво сте излезли от света и защо сте презрели света и което е в света.
Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всяко зло според апостола. Същият го нарича второ идолослужение. Защото богатството на монаха не се състои в сребро и злато, а в съвършено нестяжание и отсичане на волята си и в голямото смирение. Не ви говоря това по заповед, но Христовите заповеди ви напомням. Христос говори на светите си ученици, а чрез тях и на всички, които са се отказали от света: “Не събирайте злато, нито сребро, нито мед” и пр. Златото и среброто са голям враг на монаха и като змия гризат оногова, който ги има. Ако имаме твърда надежда на Бога, Той няма да ни остави лишени от нищо, защото Сам Той говори: “Даже ако майката забравяше своите чеда, аз няма да ви забравя.” И пак: “Преди всичко търсете царството Божие и неговата правда, а всичко друго ще ви се прибави.” Когато в началото дойдох в пустинята, лукавият враг се опита да ме изкуси със сребролюбието: благочестивият цар ми прати много злато. Когато се отказах даже да го видя заради Господа, разбрах, че тая зла хитрост беше от дявола. Не го приех, но го върнах на царя, който го беше пратил, като помислих в себе си така: ако исках да имам злато, сребро или други подобни, защо тогава дойдох в тая страшна и непроходима пустиня, където не намерих човек, освен диви зверове.по тоя начин се избавих от примките на лукавия изкусител, който се стараеше да ме спъне с онова, от което самоволно се бях отрекъл. Заради това и вие не търсете нищо от тия неща; вашият Небесен Отец, преди да Му попросите, знае какво ви трябва.
Също така не търсете да бъдете обичани от земни царе и князе, нито да се надявате на тях, като забравяте небесния Цар, войниците на Когото се записахте да бъдете, както и да воювате не против плът и кръв, но против началника на тъмата в тоя век. И пророк Иеремия ни заплашва, като казва: “Проклет да е човекът, който се надява на човек” и пр. И като изброява разни примери на зли хора, доказва, че е “благословен човек, който се надява на Господа.” “Не говорете какво ще ядем или какво ще пием, или в що ще се облечем, защото всичко това езичниците търсят. Погледнете на небесните птички, че нито сеят, нито жънат, нито в житниците събират, и вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-добри от тях.” Сами (без нищо) излязохте от света, не се връщайте отново нито с тяло, нито с ум, защото никой, както е казано, който сложи ръката си на ралото и гледа назад, няма да влезе в Царството Небесно. И затова апостолът учи: “Миналото да забравяме към предстоящото да се стремим”. Какво значи,чеда мои: “миналото да забравяме” – нищо друго, освен дълбоко да забравяме и никак да не се предаваме на всичко онова, което оставихме и презряхме заради Бога, когато излязохме от света: да се трудим в предстоящия ни подвиг, в който бяхме призовани от Подвигоположника, нашия Господ Иисус Христос, нашия преблаг Бог, Който ни удостои да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и бремето Му леко.
Както ви събра благодатта на Светия дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено – единодушно като гледате само на вечното въздаяние, което Бог е приготвил на ония, които Го любят. Общежителното пребивание е много по-полезно за монасите, отколкото уединението. Мнозина не могат да изпълняват уединения живот, но само твърде малцина, и то съвършените в монашеските подвизи. Общият живот е полезен във всичко, както и отеческите книги ни говорят и учат доста за това. Боговдъхновеният пророк Давид го хвали, като казва: “Ето колко е хубаво и прекрасно е, кога живеят братята наедно.” И друг боговдъхновен църковен песнописец прибавя: “За тия Господ обеща живот вечен.” И самичък нашия Господ Иисус Христос не говори ли със Своите пречисти уста: “Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и аз сред тях.” А богоносните наши отци за уединения живот казват: “Горко на самия, защото, ако падне, няма кой да го вдигне.” Ето защо, чеда, не пренебрегвайте общежителния живот, който се възхваля от Духа Светаго, чрез пророческите уста, но още повече го закрепете и бъдете като едно тяло в Господа, имащо различни членове – едни представляват главата, която се разпорежда, други – нозете, които работят и носят, трети – другите членове на тялото, та всичко да съставлявате в Господа едно духовно тяло, водено и управлявано от една разумна и словесна душа (в духовен смисъл говорим) и нищо разделено да няма. И когато устрите такова пребиваване и такъв живот в Бога, тогава и Сам Той ще бъде сред вас, като ще ви управлява невидимо със Своята благодат.
Не търсете да сядате на първо място и да началствате, но помнете Оня, Който е казал: “Който у вас иска да бъде най-голям, да ви бъде слуга.” Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония, които Бог ви покаже, тоест ония мъже , които от всички са засвидетелствани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения и които могат добре и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасището на благочестие и на животворящите Христови заповеди. За такива трябва да се търси повече указания от Бога, отколкото да се разчита на свое мнение. Ако ли пък, както казва великият наш отец и монашески наставник преподобният Ефрем Сирин, всички почнете да желаете началство и председателство и да станете игумени, наставници, учители, ще разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварване, клевети, омрази, завист и други неприлични за монасите страсти. Тогава ще стане ясно, че го няма Христа сред вас, тъй като Христос не е учител на раздори и несъгласия, но на мир и съединение. Той се моли на Бога и Отца за Своите свети ученици да бъдат едно, тоест единомислени, и не само те, но и всички, които чрез тях вярват в Него, като казва така: “Отче Свети, запази ги в Твоето име да бъдат едно, както сме и ние”, и пак: “Не само за тия се моля, но и за вярващите в Мене поради думите им – всички да бъдат едно.” Също така и вие бъдете едно, имайте мир в себе си, защото Христос говори на учениците Си: “Мир ви оставям, Моя мир ви давам.” А какъв е, чеда мои, тоя мир Христов? Сам Христос казва: “Аз ви давам не както светът дава.” Мирът Христов превъзхожда всеки ум. Този мир е оня, за който пророкът казва: “Неговият мир няма граница.” И апостолът ни учи, като казва “Имайте святост и бъдете в мир с всички, защото без това никой не може да види Бога.” Такъв, прочее, мир имайте между себе си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко по Бога, за да не прогонвате благия наш владика Бога.
Ако ли пък се намери между вас някой, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв бързо извадете вън от вашето събрание, та гангрената да не намери тлъстини според апостола и да не се разпространи злото между добрите и като горчив корен да не произрасте високо, и да направи пакост, та мнозина да се осквернят. Злият вълк да не разтрои мирното стадо Христово, защото и такива ще се явят. За тях Христос предсказва, като казва: “Трябва да дойде съблазън, но горко на света от съблазните.” Ето защо, чеда, пазете се от такива и не ги допускащайте да живеят между вас, но ги отстранявайте по-далеч от себе си, както пастирът отстранява краставите овце от чистото стадо.
Като живеете пък заедно заради Господа и един на другиго като носите теготите, не пренебрегвайте и живеещите в уединение и скитащите се в пустините, и във вертепите, и в земните пропасти, за които не беше достоен целият свят, но им помагайте, с което можете, за да ги имате за молитвеници към Бога, защото много може да направи усърдната молитва на праведника.
Ден и нощ се поучавайте в закона Господен, често четете книгите на светите отци и се старайте да подражавате на светите наши отци: Антония, Теодосия и пр., които със своите добри дела просияха като светила в света. Здраво се придържайте о църковните правила, като не изоставяте и не пренебрегвате нищо от онова, което светите отци са установили.
Да не пренебрегвате ръкоделието, но в ръцете ви всякога да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния.” Всякога помнете в ума си смъртния час. Така правеха древните пустинни отци и не ядоха напразно своя хляб, и не само хранеха себе си от труда на ръцете си, но и даваха и на търсещите и така не бяха излъгани в своята надежда.
“Добро е, казва апостолът, в благодат да се укрепва сърцето, а не с храна, която не са получили полза ония, които са ходили по тоя път.” Същият казва: “Пребъдвайте в братолюбието, не забравяйте страннолюбието, защото чрез него едни, без да знаят, приемаха ангели.”
Новопросветени люде, утвърждавайте своя еднокръвен народ във вярата и го наставлявайте да остави глупавите езически обичаи и лоши нрави, които държи и след приемането на светата вяра. Това прави поради своето неразвитие, заради това е нужно и вразумяване.
Още много има да ви говоря, мои възлюбени чеда в Господа, но не ми е възможно всичко да ви напиша. Предавам ви на Оногова, Който е източник на всяка премъдрост и разум и Който е истински Утешител, Светия и Животворящ Дух. Сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко добро дело.
Сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий вместо мене за наставник и началник, на когото всички сте свидетели, че е достоен да управлява добре по Бога, и единодушно го избрахте за началник, макар той и да не искаше, но от послушание и смирение се подчини на вашата молба. После Бог ще ви посочи кого да изберете.
Аз пък отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги споменавайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, та да намеря милост в съдния ден, тъй като не можах да направя никакво добро на земята и се страхувам от деня на съда и мъките, приготвени за грешници като мен. Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
Написа се в 6449 (941) година от сътворението на света, месец март, 25-и ден.
Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, с подписа на своята ръка потвърждавам писаното по-горе.

Отговарят ли българските хотели на звездите си?

2010-08-23T00:56:00.001+03:00

Голямото надлъгване с летните почивки започна.
Повечето хотели и ресторанти в България са изрисували на видно място звезди, които трябва да убедят клиента, че при тях всичко е качествено.
В България хотелите и ресторантите имат от една до пет звезди, хижите от един до три еделвайса, плажовете са А, В и С. Категоризацията е задължителна и тя се прави от държавата и общините. Но част от заведенията и хотелите са си сложили звезди, въпреки че още не са категоризирани и не са вписани в регистъра на Държавната агенция по туризъм. Други, едва започнали процедурата за категоризация, вече се рекламират с желания брой звезди по туристическите изложения.

Не са малко местата за нощувка, в които уж всичко е наред с категоризацията, имат си изискваните помещения, басейни, легла, има градина, нощни лампи, завивки, кърпи и т.н., но когато се запътиш да поплуваш в басейна, се оказва, че той е с размера на локва, колкото да си потопиш краката, стаите са тесни, няма телевизор, банята е като кутийка, има само една кърпа на легло и т. н.

Ако пътува човек в чужбина, може да попадне в хотел, където всяка вечер ще намира примерно бонбон върху възглавницата си и всяка сутрин – вестник пред вратата. Примерно в Китай в хотел с 5 звезди могат да те изненадат всеки ден с различна картичка с животно от китайския зодиак с фъншуй пожелание. Това са част от елементарните похвати на добрата практика за ухажване на клиента.
Броят на звездите на хотелите у нас за съжаление често не гарантира на клиента обслужване и околна среда на ниво.

Как лъжат потребителя

Когато пътува или отива на почивка, средният българин е свикнал по броя на звездите да се ориентира горе-долу какво ще получи към леглото като услуга. За българското Черноморие българите имат някаква традиция или се информират от приятели къде е евтино и хубаво. Но мнозина шарят из Интернет, търсейки да резервират места и хванат добри цени за почивката. Лъскавите снимки и изписаните звезди на хотелите на място се оказват нещо различно. Подвеждаща информация пускат не само собствениците на апартаменти, къщи, семейни и хотели със звезди, но и туроператорите, предупредиха от Държавната агенция по туризъм. Затова в Интернет страницата на агенцията е достъпен регистърът на хотелите с категория, телефон за връзка и с фирмата собственик или наемател.
На сайта има данни за заличените туроператори, както и списък на туроператорите, които работят. Така човек може да провери дали дадена туроператорска фирма е регистрирана. Масово фирми без офиси и регистрация предлагат екскурзии, предупреждават от агенцията.

Всяка държава има собствени изисквания за категоризирането на обектите. Няма общоевропейски правила и засега не се обсъжда да се въведат, обясни Рилка Кандиларова, началник управление “Категоризация на местата за нощувки и хранене” в Агенцията по туризъм.

Тези фамилни хотели също претендират за 2 звезди. Снимка: Светослава Банчева

Всички подове, стени, тавани и елементи от обзавеждането трябва да бъдат изправни, без следи от замърсяване и захабяване, пише в действащата наредба за категоризиране.
Но в момента категоризацията на хотелите е безсрочна – тоест, когато един хотел получи своите 3 или 4 звезди, няма повторно категоризиране след няколко години.
Ако един 4-звезден хотел, обновяван преди 7 години, се сравни с нов хотел, построен преди 1-2 години, той няма да отговаря по комфорт на него, въпреки че има същия брой звезди. Обща е констатацията, че българските хотели не се поддържат.
Ако оставим категорията им да е безсрочна, нивото им ще падне, обясни Кандиларова. Например в Турция, големия конкурент на България в областта на туризма, хотелите са много добри и поддържани. В Гърция са овехтели, но за тях полагат грижи и имат огромни поддържани градини.
Практиката у нас показва, че при безсрочната категоризация, веднъж минали ли са процедурата за категоризиране, собствениците спират да инвестират в хотелите.

Какви са изискванията за 1,2,3,4 и 5 звезди?
Ето какво изисква действащата наредба за категоризиране:

Хотел 1 звезда

В него задължително трябва да има места за паркиране или гариране, асансьор, ако сградата е над три етажа. Трябва да има универсална инвалидна количка, автомат за почистване на обувките и четка за почистване на пясък за летните хотели. Долу във фоайето специално табло трябва да информира всеки ден за температурата на въздуха и морската вода или за снежната покривка за зимните хотели. Във фоайето трябва да има телевизор, метална каса, телефон, компютър. План-схема на обекта е задължителна. Единичните стаи трябва да са най-малко с площ 9 кв. м. , а двойните - 12 кв. м. Ако има балкон - стаите могат да са с 10% по-малка квадратура.
Леглото трябва да е не по-малко от 1 на 2 метра, да има шкафче и нощна лампа с насочваща светлина. В гардероба трябва да са закачени по три закачалки на легло, да има обувалка, четка за дрехи и обувки. Душът в банята да е със завеса, хавлиените кърпи трябва да са по две на легло, да има кутия с тоалетна хартия и дезодорант. Задължително трябва да се зарежда пакетиран или течен сапун, като за тази категория шампоанът не е задължителен. Подмяната на спалното бельо трябва да става на 3 дни, а стаите и сервизните помещения да се почистват всеки ден. Длъжностните лица да бъдат с униформено облекло. Туристът трябва да може да получи информация за разписанието, маршрутите и тарифите на транспортните средства, работното време на културно-историческите и търговските центрове, за културните мероприятия. Хотелът да предоставя пощенски и телефонни услуги, поръчка на такси, спортни, лекарски и медицински услуги.
Това са част от минималните изисквания за всеки хотел от най-ниската категория, а в реалността еднозвездните хотели приличат на туристически спални и не покриват и половината от тези изисквания.
С увеличаване на звездите стаите, коридорите, стълбищата се увеличават като размер и брой.

Хотел 2 звезди

Към изискванията за 1 звезда вече трябва да има обезопасен балкон, телефонна инсталация, щандове за стоки и сувенири. Да има градински и водни декоративни площи. Освен метална каса, трябва да са осигурени индивидуални касети за съхраняване на ценности на гостите по една на всеки 5 стаи, да има телефони за вътрешна връзка, стенни часовници. В стаите да има телефон, радио, стенно огледало за цяла фигура, на балкона - масичка с леки столове и простор или сгъваема сушилка за дрехи. Да има заведение за хранене. Хотелът трябва да е назначил охрана и да има технически средства за охрана. При пристигане пиколо взима багажа на госта, изчаква го докато се регистрира и го придружава до стаята му. Към услугите се прибавят пране, гладене, съхранение на ценности, екскурзии и други забавления. Има изисквания за минимални познания на чужд език за камериерки, администратор и др. Има изисквания за камериерки и др. да имат познания и по български език.

Хотел “Серенити бей”, построен заедно с група от още десетина хотела на мястото на бившия къмпинг “Нестинарка”. За да отговори на изискванията за 3 звезди, такъв хотел трябва да има асансьори, заведения, градина, балкон за всяка стая и т. н. Снимка: Светослава Банчева

Хотел 3 звезди

Към изискванията за горните две категории се добавят:
За стаите - антре с вграден гардероб и балкон, мека мебел и салонна масичка, телефон, вентилатор, ако няма климатик, мини бар, телевизор, картина на стената и ваза за цветя. Папка с телефонен указател и рум сървиз. В банята вече трябва да има вана или душ кабина, хавлиените кърпи да са по три на легло плюс по една кърпа за вана. Спортно занимателният бокс става задължителен и към него да има детска занималня. Климатикът е задължителен за общите помещения на хотелите, построени след 1 юни 2003 г. Трябва да са осигурени телевизионна, видео и сателитна инсталация. Заведенията за хранене и развлечения са вече най-малко две.
Портиер посреща и изпраща гостите. Персоналът трябва да говори чужд език, да има професионална квалификация в съответната област. Хотелът предоставя бизнес услуги, химическо чистене, занимание с деца, рентакар, купуване или заверка на билети за страната и чужбина, резервиране на места в заведение за хранене и забавление, купуване на билети за концерти, театър, кино и спортни мероприятия. Трябва да има и специален подход за хора с увреждания.

Хотел 4 звезди

Плюс изреденото за категория с 3 звезди, трябва да има бръснаро-фризьорски и козметичен салон. Басейнът става задължителен - открит за летните хотели и закрит за зимните. Трябва да има масажна зала и сауна, детски басейн. Трябва да има устройства за безналично плащане, стенни часовници за часовите зони по света. Хотелът трябва да осигурява техническа възможност за включване на Интернет във всяка стая. Да има бизнес център с всички необходими устройства и конферентен блок. В стаите вече се предлагат халати и чехли за еднократна употреба, сешоар, гребени, козметиката се обогатява със соли за вана. Хотелът предлага транспорт до основните транспортни и бизнес зони в селището или курорта. Изискванията за познания на чужди езици и професионална квалификация се увеличават конкретно за различните длъжности в хотела.
Хотел 5 звезди

Към всичко изредено за горните категории има изисквания за още услуги, магазини, задължителни стават летен, зимен и детски басейн. В стаите трябва да има едновременно вана и душ кабина. Има специални изисквания за униформите и броя на персонала, размерите на коридори, стълби, фоайетата на хотела, входа, козирката му дори, климатични инсталации и т. н.

Хотел 4 звезди в египетския курорт Хургада. Тук няма хотел, по-висок от три етажа и без огромна, добре поддържана градина. Снимка: Иван Бакалов

”Не трябва да робуваме на категоризацията. Аз съм малко скептичен към тези звезди, защото за мен най-силният фактор е клиентът, той одобрява или не даден хотел. Отивайки в заведение, той не гледа звездите, а как го посрещат, какво е качеството на продукта и каква е цената”, коментира Благой Рагин, председател на Българската ресторантьорска и хотелиерска асоциация. Според него прекалено високите изисквания могат само да оскъпят продукта, но ако липсват реклама, инфраструктура, култура на обслужване, луксозните хотели няма да привлекат скъпите туристи. Хубав хотел, хубава стая, а наоколо мръсотия, неуредици, дупки по пътищата, обяснява Рагин.

“Качеството на продукта трябва да бъде повишено във връзка с невероятната конкуренция в туризма, която се оформя в България”, коментира Анелия Крушкова, председател на Държавната агенция по туризма в отговор на исканията на част от бранша за по-ниски базови критерии при категоризирането или въвеждане на доброволна категоризация. “В България имаме над 900 000 легла и трябва да отсеем по някакъв начин тези, които предлагат действително качествен сервиз на определена категория, от тези, които са по-ниска категория и може би имат също добро обслужване, но са просто по-ниска категория. В това няма нищо лошо.

Градина на четиризвезден хотел в Хургада. Снимка: Иван Бакалов

Трябва да има целия спектър от категоризирани обекти, който да бъде достъпен за всеки от нас, който където пожелае да отиде”, казва Крушкова.
В България всички хотели, заведенията за хранене, туристическите хижи трябва да се категоризират, за да могат да работят, според изискванията на Закона за туризма. Агенцията по туризъм е подготвила промени в закона, с които предлага хотелът или ресторантът да получават категорията за 3 или за 5 години, а не както е в момента - без срок. След изтичането им, тя да се подновява, като пак се направи преглед на състоянието на обекта.

Кой как слага звездите?

Хотелите с 2, 3, 4 и 5 звезди и заведенията за хранене се категоризират от председателя на Държавната агенция по туризъм. Средствата за подслон с една звезда и прилежащите към тях ресторанти, барчета и кафета, семейните хотели, пансиони, къщи и самостоятелни стаи и заведения с категория 1 и 2 звезди, се категоризират от кмета на общината, на територията на която се намира съответният обект.
Не може да започне категоризация на обекта преди той да бъде напълно завършен и да има документ за въвеждане в експлоатация, акт 16, документи за квалификацията на персонала и др.
Временното удостоверение дава право хотелът да работи, но той още не е получил категория. В рамките на трите месеца експертна група на агенцията минава на място, за да провери дали обектът съответства на исканите звезди. Инспекторите проверяват дали това, което собственикът е заявил, отговаря на изискванията на закона. Категорията не определя цената за нощувката. Поне нормативно няма пряка зависимост.

Хотел в Слънчев бряг. Снимка: Булфото

Според зам.-ректора на Висшия колеж по туризъм, Асен Чаушев, категоризацията е станала чисто формална в последните години. „Това че някой ще отиде и провери лъжиците, ножовете, вилиците, чиниите и басейна на даден обект, е формално. Въпросът е да има пълна и непрекъсната инспекция как се изпълняват изискванията, а такава няма, възмущава се Чаушев - достатъчно е да се видят дрехите на хората, които работят в ресторантите и заведенията за хранене. Нямат униформи, а те са задължителни по норматив. Не трябва да се гледат само курортите, в градовете също има туристи. Навсякъде трябва да се въведе поголовно обучение на кадрите. Защото в туризма в момента работим с 50% необучени хора. Погледнете сервитьорския състав - колко елементарно, етично неподготвени хора има сред тях. Срещал съм и в други държави такива, но му виждаш усмивката, защото той е призван да бъде такъв. Българинът не е призван да работи цял живот сервитьор или барман. Има си едно наум, че ще се издигне, че тук е временно”, казва Чаушев.

В много случаите се оказва, че хотелите нямат категория, а се предлагат с някаква. Имат си брошури с нарисувани много звезди, а всъщност не са минали процедурата, не са одобрени. Това е наказуемо. Санкциониращ орган е Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Агенцията по туризъм няма контролни функции. И тук се оказва големият проблем с разминаването между категория и действително качество на българските хотели.
Държавната агенция прави само предварителната проверка за категоризиране на обекта. Лошото е, че те не правят последваща проверка, за да установят, че наистина хотелът е изпълнил изискванията за всички минимални неща за съответната категория.
Комисията за защита на потребителите може да затвори хотела, след това да направи предложение до ДАТ за намаляване или отнемане на категорията, ако установи несъответствие.

Къде да се оплаче клиентът?

Потребителите могат да подадат сигнал, че даден хотел не отговаря на съответните звезди, защото липсват определени неща, но само до Комисията за защита на потребителя. Ако подадат сигнала до Агенцията по туризъм, тя го препраща пак в комисията.
Най-честите пропуски са, че в хотелите няма място за обслужване на хора с увреждания, няма инвалидни колички, няма детски столчета в ресторантите, няма място за багаж. Няма телефони. Много често срещан пропуск е липсата на план-схема на обекта. Тя е изключително важна при пожар и авария. В летните хотели масово няма апарат за почистване на пясък, за почистване на обувки.

Има 5-звездни хотели, в които няма и душ кабина, и вана. Това вече не подлежи на предписание. Това е несъответствие, което е основание да се свали категорията. Ако е кандидатствал за 5 звезди - да му се намали на 4. Докато, ако липсва завеса на душ-кабината, или халат, чехли за еднократна употреба в хотел с висока категория, се предписва срок, в който трябва да се осигурят.
Но ДАТ е вписал хотела в регистъра и му е дал звездите. Експертите от агенцията не проверяват втори път как е изпълнено тяхното предписание и точно тук възникват проблемите, обясни Рилка Кандиларова.

Не е случаен фактът, че 58-те браншови организации в туризма не зачитат Агенцията по туризъм. Просто от нея в момента нищо не зависи… след като хотели могат да си слагат звезди без да са категоризирани, а други, категоризирани, не отговарят по качество на звездите, които им е дала ДАТ.

http://e-vestnik.bg/3975

НАкъде с деца на почивка?!

2010-07-27T23:11:00.001+03:00

"Да си неестествен се е превърнало в твоя естествен живот. Разбира се, че да си естествен, е истинско чудо, най-великото чудо: просто да се наслаждаваш на обикновените неща, храната, съня, пиенето, вятърът, който подухва... Да се радваш на обикновените неща, наслаждавайки им се, це лият живот се превръща в празник.
ОШО
Изборът е извор на Благодат!
И сега изборът е между престой в 5звезден хотел или да наблюдаваш падаща звезда сред природата...поводи за първото и доводи за второто...
Участието ми в семинара с дъх на смола на Чатъма беше съчетание от другарство, природозащита и каменоделство.А за Жоро това място за медитация е свързано с баба му, а в съня за бъдещето му там е пълно със щастливи млади хора, деца и бебета. Там сега се провежда първият детски лагер и това е поредното разчупване на рамката и завръщане сред приРОДата. Имаме М.И.Р., ТРИНОГА, Приземни хора , родови имения и още и още се роим...
Каква е разликата между това да се пренесеш и през почивката заедно с удобствата. Днешната цивилизация се гради на трите У-та- удобство, удоволствие, ура.Човек си създава удобство, за да изпита удоволстие и вика :УУУУУУУУУУРРРРРРРРАААААААААААА...колко съм велик...Истнски велик е онзи , който в един лик е съчетал земното и вечното, а това става естествено и всецяло сред природата. Когато добием чистота на вътрешната природа имаме честота на проявление във външната..и изразяване на истинската ни същност.
По-рано бяхме прродозащитници,сега сме еколози, а имаме Министерство на околната среда и водите/което има твърде често дейност:вреди./.
В своята книга" Бодливата роза " Николай Хайтов споменава една арбска поговорка:
"Ако яйцето удари камъка-язък за яйцето.Ако камъкътудари яйцето-язък за яйцето. " и продължава:"Дано само някои не са си въобразили, че ние хората сме камъкът , а Природата яйцето. "/" Риломанастирски гори"-Г. Георгиев и К. Тюфекчиев 1898 с. Зениздат , стр.130/

http://dialspe.blog.bg/zabavlenie/2010/07/25/nakyde-s-deca-na-pochivka.581958

Живот = риск

2010-06-30T00:05:00.001+03:00

Владимир Буковски: Гейове и феминистки превзеха властта. Започна нова Оруелска епоха

2010-06-26T21:04:00.001+03:00

http://e-vestnik.bg/7218

С първото си посещение в България известният руски писател и дисидент Владимир Буковски разбуни духовете. Според Буковски, зад термина „политическа коректност“ се крие пъклен план за разрушаване на обществата, който бързо и успешно се реализира в световен мащаб от активистите на различни малцинствени групи – хомосексуалисти, феминистки, религиозни общности и др. Обикновените граждани стават жертва на репресивни закони, приети под натиска на малцинствените групи. „Налага се масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите. Започва някаква нова Оруелска епоха“, казва Буковски.

Владимир Буковски е роден през 1942 година и е убеден противник на комунистическата идеология от 14-годишен. Прекарва над 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии (”психушки”), използвани от съветския режим като специализирани затвори. Въпреки репресиите, организира различни демонстрации срещу властта. Събира над 150 страници с доказателства за зверствата на комунистическия режим и успява да ги предаде на Запад, с което привлича вниманието на правозащитници от цял свят. Автор е на “Наръчник по психиатрия за инакомислещи”.

През 1976 година Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. През 1977 година се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.

През 2007 г. е издигнат от руската либерална опозиция като кандидат за президент на Руската федерация.

Владимир Буковски посети България по покана на издателство „Факел експрес“, Нов български университет и Международната организация на франкофонията. Заедно с известните руски писатели и правозащитници - Юз Алешковски, който представи новия си роман “Предпоследен живот”, издаден най-напред у нас, и Олга Шамборант той взе участие в дискусия за политическата коректност. Ето откъси от неговото изказване:

„Събитията, на които отбелязваме 20-годишнина - крахът на Съветския съюз, разпадането по националности и републики - не ни изненадаха. Те се очакваха и Оруел правилно ги бе предвидил в романа си “1984 година”. Това, което се случи впоследствие обаче, бе неочаквано за мнозина. Вместо светът да осъзнае комунизма като страшен феномен в историята на човечеството на 20-и век, погубил стотици милиони по цял свят, станаха някакви нелогични неща.

Сякаш след приключването на Втората световна война, след краха на нацизма, политическият спектър на света се измести наляво. Това е донякъде оправдано – фашизмът и нацизмът се отъждествяват с десни идеологии (напълно несправедливо впрочем, но това е друга тема). Но рухва комунизмът и сякаш политическите настроения трябва да се преместят надясно. Нищо подобно не се случи. През 1992, 1993, 1994 година на власт в цяла Европа започват да идват леви партии и политици. Тоест, имаме ново преместване наляво, което е абсолютно необяснимо.

Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи - не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе“. Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влезнах в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: „Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се раждат всички ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени“.

После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените също няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до позитивни резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Както момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, така си и останало.

Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория можеха и да се смеят през 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за джендър изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове - ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.

И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.

Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.

Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. - червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…

Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. „Отело“ - тук става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.

Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай - член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.

Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не - става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. - изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.

Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре ще бъдат лидерите им - по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на Марксизма.

Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление, не ни позволиха. Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен - против това беше Западът.

Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини. Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд. Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи. Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свърхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения. Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма. Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност.

Идеологията ни се натрапва. Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи. Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

Бивш гей защитава брака

2010-06-25T22:28:00.001+03:00

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=22&Itemid=54

Предистория: На 2-ри ноември 2004 г. жителите на американския щат Охайо гласуват чрез референдум към конституцията на щата да се добави поправка която изрично да дефинира брака като съюз между мъж и жена. С цел да защити брачната институция, поправката също така забранява юридическото признаване на всякакви форми на съвместно съжителство освен брак между мъж и жена.

Ето и текстът на поправката:

Само съюз между един мъж и една жена може да бъде брак валиден и зачитан от този щат и неговите политически подразделения. Този щат и неговите политически подразделения няма да създават или зачитат със законен статут взаимоотношенията на неженени лица когато те за подобни по дизайн, качество и значимост на брака.

Според официалното преброяване, в подкрепа на конституционната поправка за гласували 3,202,272 (61.64%). Против за гласували 1,992,561 (38.36%).

В подкрепа на закона свидетелства Г-н Грег Куинлан. Неговата реч (със съкращения) е поместена тук.

Г-н Председател и членове на сенатския Комитет по финанси и финасови институции, благодаря ви за възможността да свидетелствам в подкрепа на охайовския закон за защита на брака.

Аз съм Грег Куинлан и това е моята красива жена Шерил.

Аз се отказах от хомосексуалния начин на живот преди повече от 11 години. Жена ми стори същото преди повече от 4 години.

Хомосексуализмът е разстройство на половата идентичност. Има много научни изследвания по темата и хиляди отделни случаи, които доказват, че хора с хомосексуални чувства могат да се променят чрез терапия и квалифицирана помощ. Няма нито биологично доказателство, нито пък изследване, което да е било повторено, нито пък генетичен тест, който да придава валидност на тезата, че хомосексуализмът е вроден. Никой не е роден гей, никой! Хомосексуализмът е емоционално разстройство, патология, която може да бъде променена когато човек е силно мотивиран.

Ние с жена ми сме били жертви на сексуално тормоз като деца. От първа ръка знаем, че да си гей не е весело, а начин на живот, в резултат на който се чувстваш отпаднал и подтиснат.

Много хомосексуалисти са преживели емоционални травми като развод или смърт на родител, сексуален тормоз или други катаклизми по време на своето детство.

Като фелдшер аз гледах как 100 от моите приятели и познати умряха от СПИН и други болести. След това спрях да броя. Неизчислима е вредата, която хомосексуалното поведение е нанесло и продължава да нанася.

Аз живях като хомосексуалист повече от 9 години. Основах Дейтънския комитет на Кампанията за човешки права и събрах хиляди долари за най-голямата американска гей организация.

През 1998 г. основах организацията Про-фамили нетуорк. Почнах и да помагам на тези, които искат да се откажат от хомосексуалния начин на живот.

Какво общо има всичко това със закона за защита на брака в Охайо?

Десетки хиляди хомосексуалисти са се променили и много други искат да се променят. Хомосексуализмът е поведение, не генетична особеност. Въз основа на доказаните факти няма никакво основание за еднополов брак, еднополови съжителства и партньорста. Никакво.
Ние с жена ми, заедно с хиляди други, сме доказали, че лица с хомосексуални наклонности могат да се променят и следователно имат правото да сключват брак. Ние сме избрали да следваме указанията на нашия Създател. Това означава, че сме обвързани един към друг като мъж и жена.

Охайо трябва да защити своите граждани като защити брака, не да поощрява хомосексуализма.

Политиката на този щат трябва да бъде да помага на тези, които искат да им се помага.

Вие, членовете на Комитета по финанси и финансови институции, имате задължението да не поощрявате пагубно поведение.

Благодаря ви,
Грег и Шерил Куинлан

Млада плячка

2010-06-25T22:25:00.001+03:00

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=53&Itemid=57

Предистория

В края на 2002 г. възрастовата граница за хомосексуални сношения беше свалена от 18 на 14 години. В употреба влезе аргументът "равноправие", тъй като възрастовата граница за хетеросексуални сношения е 14 години.
В момента България има една от най-ниските възрастови граници в Европа!

Анализ

Поставянето на равен знак между нормалното хетеросексуално поведение и еднополовото поведение не отчита безспорните разлики между двете, както и негативни медицински последствия на еднополовото поведение, особено когато става въпрос за младежи. В случая не става въпрос за "права". Единственият резултат от свалянето на възрастовата граница е, че едно нездравословно поведение стана достъпно за деца и подрастващи.
Последствия на законовата промяна са изцяло отрицателни. За съжаление, много от тях вече са налице.
Тази мярка, заедно с превръщането на еднополовото поведение в "мода" и усиленото рекламиране на хомосексуализма (особено сред подрастващи момчета и момичета), може да доведе до развращаване и вербуване на деца и младежи.

Факти

Факт: “Ранните "тийн" години са критичния период, когато потенциално хетеросексуален младеж може да пробва еднополово поведение и да се пристрасти към опасни поведенчески навици.”

Източник: Dr. Joseph Nicolosi, Executive Director of the National Association for the Research and Therapy of Homosexuality (NARTH), NARTH Bulletin, August, 1997.

Факт: "Сексуалните съблазнявания по време на детството са очевидна причина за хомосексуализма. Когато тези съблазнявания дават удоволствие и удобство, еднополовото поведение може да причини пристрастряване, особено за някой с проблеми в семейството си."

Източник: Charles Socarides M.D. в книгата Homosexuality, A Freedom Too Far.

Факт: "Според едно изследване на хомосексуални мъже проведено през 1990 г., 37% са били съблазнени към еднополовото поведение в ранна възраст от чичо или някой значително по-възрастен. Или, в случая с лезбийките, съблазнени от по-възрастна жена."

Източник: Charles Socarides M.D. в книгата Homosexuality, A Freedom Too Far.

Факт: 25.9% от 12 годишните момчета и момичета се чувстват "несигурни" каква им е сексуалната ориентация.

Източник: Alan P. Medinger, “Adolescents and Homosexuality - Close Look at a Major Study,” pp. 1-2, Regeneration News, February, 1993. Изследването е проведено сред 34,000 деца.

Анализ: Тъй като хомосексуалистите са 1-2 процента от пълнолетното население, почти всички "несигурни" момчета и момичета ще пораснат хетеросексуални.

За съжаление, напоследък сме свидетели на две обезпокоителни промени: ниската възрастова граница за хомосексуални сношения и рекламирането на еднополовото поведение именно на подрастващите.

Психиката на едно 14 годишно дете (независимо дали е момче или момиче) не е укрепнала и тепърва му предстои немалко психическо и емоционално развитие. С приетите промени в НК парламентът позволява на хомосексуалисти да предлагат секс на девойки и юноши, които не са готови за това и чиято психика все още е в процес на развитие.

Ако гейовете и лесбийките се възползват от това “право”(!), броят на хомосексуалистите със сигурност ще се увеличи.

За някои младежи ранните тийнейджърски години са периода, по време на който се определя тяхната бъдеща сексуалност. С новите промени има опасност един потенциално хетеросексуален младеж да пробва хомосексуално поведение и по-късно да развие такива наклонности. Свалянето на възрастовата граница за хомосексуални сношение изложи на риск много младежи, особено тези, които са несигурни в своята сексуалност.

Освен това, много от мъжете хомосексуалисти имат влечения към момчета и в момента в България има момчета, които поради беднотия и безизходица продават телата си на възрастни педерасти, така че да припечелят някой лев. Новите промени в НК ще ускорят и задълбочат тази отвратителна тенденция, от което ще пострадат най-вече засегнатите деца и техните семейства.

Факт: Според проучване проведено сред британски младежи на възраст от 15 до 19 години, 35% от момчетата и 9% от момичетата са били търсени за секс от пълнолетни хомосексуалисти. 2% от момчетата и един процент от момичетата са се съгласили.

Източник: Schofield, M., The Sexual Behavior of Young People, Boston, Little, Brown: 1965.

Факт: През 1976 година излиза книгата "За пари или любов: Проституцията на момчета в Америка" (For Money or Love: Boy Prostitution in America) на разследващия журналист Робин Лойд (Robin Lloyd).

Лойд пише следното: "Сигурно половин милион безпризорни момчета в тази страна (на възраст от 10 до 16) продават телата си на по-възрастни мъже, които желаят [момчета]."

"Момчешката проституция се появява с приемането на хомосексуализма."

Факт: Американският сенатор Бирч Баух (Birch Bayh), либерален демократ и бивш Председател на сенатския под-комитет за разследване на младежката престъпност, нарича информацията на Лойд " страшна в своята точност," и добавя, че проституцията на момчета е "досега необсъждана страна на хомосексуалния свят."

Изследователят Клифорд Линдекър (Clifford Lindecker ) потвърждава разкритията на Лойд: "Проституцията на момчета...се разраства и става по-очевидна докато хомосексуалистите се разкриват и създават гей-организации...момчетата научават, че могат да изкарат пари правейки нещо, което те и техните приятели са приели за нормално поведение."

Източник: Clifford Linedecker, книгата Children in Chains, публикувана през 1981 г.

Факт: Едно от най-мащабните изследвания на хомосексуализма в Америка е проведено през 1979 г. и е публукивано в книгата The Gay Report. Разпитвани са 5000 гейове и лезбийки. Любопитно е, че авторите на доклада са хомосексуални активисти, но въпреки това спокойно споделят информация, която може сериозно да навреди на каузата им.
Така примерно на страница 275 пише, че 23% от запитани са правили секс с деца на възраст 13 - 15 г.

Опасност:

Оправдани опасения вдъхва фактът, че един гей пътеводител в интернет дава съвети къде могат да бъдат намерени момчета са секс.

(Пътеводителят е проверяван за последно през 2005 г. По очевидни причини адресът му не е публикуван тук.)

20 факта за еднополовото поведение

2010-06-25T22:18:00.001+03:00

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=52&Itemid=29

1.) Според изследване проведено в Холандия, еднополовото поведение значително увеличава риска от психически и емоционални разстройства.

Източник: (Study of 5,998 Dutch adults) Theo G.M. Sandforde et al., "Same-sex sexual behavior and psychiatric disorders: Findings from the Netherlands Mental Health Survey and Incidence," Archives of General Psychiatry 58, 10 (2001): 85-91.

2.) Епидемиолози предполагат, че половината от мъжете, които правят секс с мъже, ще се разболеят от ХИВ [вирусът, който причинява СПИН]. Мъжете, които почнат да правят секс с мъже докато са по-млади са по-склонни към заразяване с вируса ХИВ.

Източник: N. Hessol et al., "Prevelance, incidence, and progression of human immunodeficiency virus infection in homosexual and bisexual men in hepatitis B vaccine trials, 1978-1988," American Jounal of Epidemiology 130, 6 (1989): 1167-1175. D. Hoover et al., "Estimating the 1978-1990 and future spread of human immunodeficiency virus type 1 in subgroups of homosexual men," American Jounal of Epidemiology 134, 10 (1991): 1190-1205. M. Morris and L. Dean, "Effects of sexual behavior change on long-term human immunodeficiency virus prevelance among homosexual men," American Jounal of Epidemiology 140, 3 (1994): 217-232.

3.) Епидемиолози предполагат, че 30% от 20-годишните хомосексуално активни мъже ще са или заразени с ХИВ или умрели преди да навършат 30.

Източник: E. Goldman, "Psychological Factors Generate HIV Resurgence in Young Gay Men," Clinical Psychiatry News, Oct. 1994.

4.) Според изследване проведено сред 425 мъже на възраст между 17 и 22 години, които са правили секс с други мъже: 15,2% от 79те мъже, почнали да правят секс с мъже преди да навършат 15 години, са серопозитивни. 11,6% процента от тези, започнали да правят секс с мъже докато са били на възраст между 15-19 години, са серопозитивни.

Източник: G. Lemp et al., "Seroprevalence of HIV and risk behaviors among young homosexual and bisexual men," Journal of the American Medical Association 272, 6 (1994): 449-454.

5.) Хепатит B и C, прекомерно пушене на цигари, злоупотреба с алкохол и наркотици, проституция и СПИН се срещат значително по-често сред жени, които правят секс с жени.

Източник: Katherine Fethers et al., "Sexually Transmitted Infections and Risk Behaviors in Women Who Have Sex With Women," Sexually Transmitted Infections 76, 5 (2000): 345-349. T. Myers et al., "The Talking Sex Project: Descriptions of the Study Populations and Correlates of Sexual Practice Baseline." Canadian Journal of Public Health 83, 1 (1992).

6.) Според американския център за контрол на заболяванията (Centers for Disease Control), повече от три четвърти от хомосексуалните мъже, участвали в изследването, не са знаели, че са заразени с ХИВ.

Източник: CDC Media Relations, Centers for Disease Control, 7-12 July 2002. (http://www.cdc.gov/od/oc/media/pressrel/archives/2002.htm)

7.) 32% от хомосексуалните мъже и жени злоупотребяват с алкохол. Сред хетеросексуалните процентите са съответно 10 и 5.

Източник: L. Field, J. Latham and C. Philips, "Alcoholism in the Gay Community: The Price of Alienation, Isolation, and Oppression." (1977)

8.) Според изследване проведено през 1991 г., гейовете имат средно по 308 партньора през живота си.

Източник: H. Meyer-Balburg et al., "Sexual Risk Behavior, Sexual Functioning and HIV-Disease Progression in Gay Men," Journal of Sex Research 28, 1 (1991): 3-27.

9.) Според изследване на женския и мъжкия хомосексуализъм на A.P. Bell и M.S. Weinberg, 43 процента от белите хомосексуалните мъже са имали над 500 партньора, а 28% са имали над 1000 партньора.

Източник: A.P. Bell and M.S. Weinberg, Homosexualities, A Study of Diversity Among Men and Women (New York: Simon and Schuster, 1978), 308-309; A освен това: A.P. Bell, M.S. Weinberg и S.K. Hammersmith, Sexual Preference (Bloomington: Indiana University Press, 1981).

10.) Едва 2.7% от възрастните гейове са имали само един партньор през живота си.

Източник: Paul Van de Ven et al., "A Comparative Demographic and Social Profile of Older Homosexually Active Men," Journal of Sex Research 34 (1997): 35.

11.) Според изследване на американското министерство на правосъдието, има епидемия от насилие между хомосексуалисти: Средно по 13740 мъже годишно стават жертви на насилие от страна на своите хомосексуални партньори. Средно по 16900 жени стават жертви на насилие извършено от еднополовите им партньорки.

Източник: Callie Maire Rennison, "Intimate Partner Violence and Age of Victim, 1993-99," Bureau of Justice Statistics: Special Report, Oct. 2001.
(Случаите на насилие между хомосексуални лица са значително повече от случаите на насилие извършени от хетеросексуални лица срещу хомосексуалисти.)

12.) Според друго изследване, повече от поливината лезбийки са били обект на физически, психически, словесен и емоционален тормоз от страна на жена-любовница.

Източник: Gwat Yong Lie and Sabrina Gentlewarrier, "Intimate Violence in Lesbian Relationships: Discussion of Survey Findings and Practice Implications," Journal of Social Service Research 15 (1991): 41-59.

13.) Тормоз и насилие са съществен проблем за еднополовите двойки. 44% от гейовете се оплакват, че са били обект на насилие; 13% се оплакват от сексуално насилие и 83% се оплакват от емоционален тормоз. 55% от лезбийките са били обект на физическо насилие, 14% се оплакват от сексуален тормоз, а 84% са били жертва на емоционален тормоз.

Източник: (Study of 499 ethnically diverse homosexual, bisexual, and transgender teenagers and adults) Susan C. Turrell, "A Descriptive Analysis of Same-Sex Relationship Violence for a Diverse Sample," Journal of Family Violence 13 (2000): 281-293.

14.) Макар че много хомосексуални мъже не търсят млади сексуални партньори, немалък процент от гейовете търсят юноши или момчета за секс.

Източник: Zebulon A. Silverthorne and Vernon L. Quinsey, "Sexual Partner Age Preferences of Homosexual and Heterosexual Men and Women," Archives of Sexual Behavior 29, 1 (2000): 73.

15.) 73% от хомосексуалните мъже са правили секс с момчета на възраст 16-19 г., или по-млади.

Източник: Karla Jay and Allen Young, The Gay Report: Lesbians and Gay Men Speak Out about Sexual Experiences and Lifestyles (New York: Summit Books, 1979), 275.

16.) Тези, които са привлечени от лица от същия пол, са 1%-3% от населението, но извършват около една трета от всички сексуални престъпления срещу деца.

Източник: Timothy J. Dailey, "Homosexuality and Child Sexual Abuse,"

17.) Много изследвания доказват, че хомосексуалистите са по-склонни към блудства с малолетни.

Източник: W.D. Erickson et al., "Behavior Patterns of Child Molesters," Archives of Sexual Behavior 17 (1988): 83. K. Jay et al., The Gay Report: Lesbians and Gays Speak Out About Sexual Experiences and Lifestyles (New York: Summit Books, 1979,) 275. Eugene Abel et al., "Self-reported sex crimes of non-incarcerated Pedophiliacs," 2 J. Interpersonal Violence 3 (1987): 5. ("Child molestation, by comparison, was a relatively infrequent crime, occuring from an average of 23.2 times by a pedophile (nonincest) with female targets, to an average of 281.7 times by a pedophile (nonincest) whose targets were male.") R. Blanchard et al., "Fraternal Order and Sexual Orientation Among Pedophiles," Archives of Sexual Behavior 29 (2000): 464. K. Freund and R.I. Watson, "The Proportions of Heterosexual and Homosexual Pedophiles Among Sex Offenders Against Children: An Exploratory Study," Journal of Sex and Marital Therapy 34 (1992): 34-43.

18.) Според статия в Journal of Homosexuality (академичния журнал на гей движението) сексуалните отношения между мъже и момчета, и жени и момичета, са част от "гей и лезбийския живот".

Източник: Helmit Graupner, "Love Versus Abuse: Crossgenerational Sexual Relations of Minors: A Gay Rights Issue?" Journal of Homosexuality 37 (1999): 23, 26.

19.) 12% от децата на лезбийски "семейства" стават лезбийки. Процентът е многократно по-висок от процента на обратни жени в обществото.

Източник: Tasker and S. Golombok, "Adults Raised as Children in Lesbian Families," American Journal of Orthopsychiatry 65, 2 (1995): 213.

20.) Според изследване, сравнило група деца израснали в нормално "традиционно" семейство с група деца израснали в лезбийско "семейство": 29% от момичетата и 13% от момчетата с еднополови родители са имали поне една хомосексуална връзка. Нито едно от децата с хетеросексуални родители не е имало хомосексуална връзка.

Източник: Susan Golombok and and Fiona L. Tasker, "Do Parents Influence The Sexual Orientation of Their Children? Findings from a Longitudinal Study of Lesbian Families," Developmental Psychology 32 (1996): 7.

Последствията от еднополовите бракове в Масачузетс, САЩ

2010-06-25T22:12:00.001+03:00

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=55:2010-02-04-23-03-06&catid=36:docs&Itemid=54
Положението е по-стряскащо отколкото някой може да си представи!

(Знамената пред кметството в Бостън)

Всеки, който си мисли, че еднополовите “бракове” са една безобидна ексцентричност, която не би повлияла на останалите от обществото, трябва да погледне какви са последствията от хомосексуалните бракове в Масачузетс. Приемането им от обществото се превърна в едно насилствено налагане върху всички нормални хора. Това, за което ще прочетете в тази статия е само началото.

Как започна всичко

На 18 ноември 2003 г., Върховният съд на Масачузетс провъзгласи за противоконституционно да не се позволяват браковете между партньори от един и същ пол. Шест месеца по-късно, хомосексуалните „бракове” станаха реалност.

Държавните училища

Яростното пропагандиране на хомосексуалните „бракове” в щата започна скоро след решението на съда през номеври 2003 г.

В гимназията на моите собствени деца имаше училищна инициатива, която ги приканваше да празнуват легализирането на еднополовите „бракове”. Това се случи в началото на декември 2003 г. Събитието включваше група от водещи, включително и учители от гимназията, които обявиха, че смятат да се „оженят” за хора от техния пол и да създадат семейства и потомство чрез осиновяване на деца или изкуствено осеменяване. На децата бяха раздадени пропагандни брошури, в които се обясняваше как “да си хомосексуалист е нещо нормално за нашето общество“.

Няколко месеца след това инициативата се пренесе в средните училища. През септември 2004 г., една „госпожа” преподаваща на 8-и клас съобщи по Националното радио, че разрешаването на еднополовите „бракове” е премахнало задръжките за преподаването на хомосексуализъм в училищата. „Мнението ми е, че аз ЗНАМ, че сега това е напълно законно. Ако някой иска да ме предизвика на тази тема бих му казала „Остави ме на мира. Сега всичко е законно“. Това бяха нейните думи в ефира на радиото. Тя също така разказа, как вече дискутира темата за гей секса със своите ученици до степен, до която тя пожелае. Например, била разказвала на децата, че лесбийките могат да се задоволяват вагинално със секс играчки.

(Хомо-пропагандата в детските градини)
До следващата година пропагандата се пренесе и в началните училища и детските градини. В градините беше раздаденакнижка с картинки, в които се обясняваше как еднополовите „семейства” са напълно нормални семейства както всички други. През 2005 г., Дейвид Паркър, родител с дете в детската градина (Лексънтън, Масачузетс), настоял да бъде уведомен, когато учителите дискутират хомосексуализъм или транссексуалност с неговия син. В резултат на тези си искания бил арестуван.

На учениците втори клас в същото училище беше прочетена книжката, „Крал и Крал”, в която се разказва за двама мъже, които се влюбили и се оженили. Когато родителите Роб и Робин Уиртлин възразили срещу това, училищните власти им казали, че нямат задължение да ги уведомяват или да им позволяват да изтеглят децата си от тези часове.

През 2006 г. двете семейства, Паркър и Уиртлин, завели дело с исканията да им бъде позволено да изтеглят децата си от час, когато се преподават предмети с хомосексуална насоченост. Федералните съдии отхвърлили иска. Тяхното заключение било, че щом еднополовите „бракове” са позволени в щата, училището всъщност има задължение да разяснява хомосексуалните взаимоотношения на децата! Приемането на хомосексуализма се бе превърнало във въпрос на това да си добър гражданин!

Помислете за това: Само защото еднополовите бракове са „легални”, федералният съдия отсъжда, че училищата имат задължението да пропагандират хомосексуализма на деца, без значение от мнението на техните родители!

През 2006 г. в началното училище, в което моята дъщеря ходи на детска градина, родителите на децата в трети клас бяха принудени да ги спрат да ходят на училище, защото мъж претърпял операция за смяна на пола бил доведен в училището да разяснява на децата, че вече има “различни видове семейства”. Училищните власти официално казали на една от майките, която изразила възражения, че държането й е „неподходящо”.

Радикална промяна настъпи и в училищните библиотеки. В целия щат, от началните училища до гимназиите, в библиотеките изобилства от литература обясняваща хомосексуализма и държанието на обратните, като в част от книгите дори има открито порнографско съдържание. Оплакванията на родителите, разбира се, са игнорирани или прието враждебно.

През последната година хомосексуалистки групи използват парите на данъкоплатците, за да разпространяват една голяма книжка с името „Съдебно равенство”, в която се разказва как и защо трябва да се празнува разрешаването на еднополовите „бракове”. Тази книжка се разпространява и във всички училищни библиотеки на щата. В Масачузетс, вече е обичайна практика учителите да показват снимки на своите хомосексуални „съпрузи” и дори да ги водят в училищата и да ги запознават с учениците. И двете училища в моя град имат директори, които са „женени” за хора от техния пол и които водят със себе си на работа.

(Училищен хомо-марш в Бостън)

В училищата има „гей дни”, които се приемат като необходимост, която да бори „нетолерантността”, която би могла да възникне в резултат от естественото отрицание на еднополовите връзки. Стотици гимназии и дори средни училища в целия щат организират„гей, лесбийски и транссексуални” дни. Те „празнуват” хомосексуалните бракове и пропагандират травеститизъм и трансесксуализъм. В моя град, член на училищните настоятелства скоро заявиха, че борбата с „хомофобията” вече е един от главните им приоритети.

Щом веднъж хомосексуализмът се приеме за нещо нормално, всички граници ще паднат. Училищата вече работят по възприемането на транссексуализма (включително травеститизма и смяната на пола). Организираната от властите на щата Комисия на Гей, Лесбийската, Бисексуалната и Транссексуалната Младеж има транссексуални членове.

Здравеопазването

Комисарят на Масачузетската служба по обществено здраве е „женен” за друг мъж. През 2007 г. на мероприятие организирано от щата, той заяви на една група от младежи, че е „прекрасно да си гей” и че иска да се увери, че има достатъчно СПИН тестове за всички.

Откакто хомосексуалните бракове станаха „легални” (и съответно хомосексуализма се пропагандира яростно), случаите на заразени със СПИН нарастнаха значително в нашия щат.Тази година средствата, които се отделят за борба със СПИН-а са завишени с близо $500 000. След като хомо-лобистката група MassEquality уреди тези пари да бъдат отпуснати от законодателната власт на щата, те заявиха на своите подръжници „След като случаите на заразени със СПИН зачестяват, ясно е че, борбата с болестта е далеч от своя край“.

Цитирайки „правото да се оженим“, като едно от „най-важните предизвикателства” във време, в което е „прекрасно да си гей“, щатската служба по обществено здраве помогна за издаването на Малката черна книжка, Педалът на 21 век, която представлява една грозна порнография, която бе раздавана на деца от Бруклинската гимназия на 30 април, 2005 г.

(Какво по-”нормално” от това да правиш орална любов или фистинг на сексуален партньор от твоя пол?)

В тази книжка са дадени указания как момчетата могат да правят свирки на други момчета, да им мастурбират, как може някой съвсем „безопасно” да уринира върху теб с цел сексуално удовлетворение. Също така в нея се включва списък на барове и заведения в Бостън, където можете да срещнете млади мъже с цел анонимен секс.

Домашно насилие

След като узаконни дисфункционалната природа на хомосексуалните връзки, съдебната власт на щата Масачузетс почуства, че трябва да харчи повече пари на година, за да се пребори с невероятно бързо растящото домашно насилие сред хомосексуалните връзки. Тази година за това бяха отделени $350 000, в сравнение със $100 000 отделени през миналата година.

Бизнесът

Всички застрахователи в щата Масачузетс са задължени да признават “омъжените” еднополови двойки под и да им осигуряват безплатни застраховки, здравно осигуряване и т.н.

Различните бизнес индустрии трябва да признават всички права и привилегии „оженените” еднополови двойки. Това се отнася, както за служителите във фирмите, така и за клиентите на фирмите.

Сватбената индустрия е задължена да обслужва хомосексуалното общество, ако от страна на хомосексуалистите се прояви такова желание. Сватбени фотографи, сватбени зали, кетъринг услуги и т.н. - техните услуги трябва да са достъпни за хомосексуалиститежелаещи да сключат брак. Всички отказали да работят за хомосексуалисти се преследват с цялата сила на закона и биват съдени за „дискриминация”.

Различните фирми редовно биват подлагани на „тестове” за толерантност от хомосексуални активисти. Групи от хомосексуални активисти посещават различни ресторанти или барове и публично се целуват или опипват, за да разберат дали заведението гарантира задоволително ниво на „равенство“, след като хомосексуалните бракове са вече легални. В действителност, все повече и повече явни изрази на хомосексуално поведение могат да бъдат забелязани на публични места в целия щат. Това се прави с цел подсилването на „брачното равенство”.

Юридически професии

Адвокатите в щата, които искат да упражняват своята професия държат изпит наречен „Bar exam”, в който трябва да отговарят на въпроси и да докажат своята компетност по въпросите отнасящи се до еднополовите “бракове”. През 2007 г., Стефан Дюн, жител на Бостън, бе скъсан на този изпит, защото отказал да отговаря на въпросите отнасящи се до хомосексуалните бракове.
Въпросите отнасящи се до хомосексуалните „семейства” вече са здраво установени в правната система на щ

ата Масачузетс. В много адвокатски кантори, практикуващите адвокати са задължени да организират семинари за хомосексуални „бракове”. Вече има и няколко съдиии хомосексуалисти в щата.

Осиновяване на децата от еднополови двойки сключили „брак”

Хомосексуалистите, които са сключили „брак” могат да изискват да осиновяват деца, точно като нормалните двойки. По тази причина организацията Catholic Charities реши изцяло да отрече осиновяването на деца, пред перспективата да бъде задължена да приема осиновяване на деца от хомосексуални семейства.

През 2006 г., Масачузетската служба по социални услуги награди двама мъже, които са се „оженили”, за „Родители на годината“. Двамата мъже вече бяха осиновили детенце с помощта на щатската служба (въпреки изричното неодобрение от страна на генетичните родители на детето). Според информацията изнесена от медиите, ден след това осиновяване същата служба предложила на мъжете да осиновят второ детенце.Хомосексуалистите изглежда се ползват с привилегии при осиновяването на деца в сравнение с хетеросексуалните родители от щатските власти.

Щатските власти

През 2004 г., Губернаторът на Масачузец Мит Ромни нареди на Съдиите на Мира да сключват хомосексуални бракове, когато има желаещи. В противен случай ги грози уволнение.

Благодарение на същия губернатор, в брачните свидетелства на щата има „участник А и участник Б”, вместо „съпруг и съпруга”. Губеранаторът всъщност нямаше законовото право да извършва такива промени и го направи на своя глава.

Откакто хомосексуалните взаимоотношения са официално „нормални”, щатските власти отпускат огромни суми пари от данъците, за да подпомагат хомосексуални активистки групи. В частност, щатската Комисия на Гей, Лесбийската, Бисексуалната и Транссексуалната Младеж е съставена от радикални и войнствени хомосексуалисти, чиято цел на пропаганда са децата в училищата. Тази година те получиха $700 000, за да извършват пропаганда в училищата
През 2008 г., щатските власти промениха здравните закони в щата, така че да покриват здравното лечение на „омъжените” хомосексуалисти.

Общественото пространство

(“Жена” с брада. Транссексуалните
са толкова “нормални”.)

(“Жена” претърпяла операция за смяна
на пола с гордост показва белезите си.)

С узаконяването на гей „браковете”, зачестиха годишните гей прайд паради. В тях участват все повече политици и корпорации, дори полицейски организации. И не се стига само до тук. Вече се организира и един профански марш наречен Dyke March, който минава през центъра на Бостън и парад на транссексуалните в гр. Нортхемптън.

В този парад можете да видите изродски гледки, като жени, които са премахнали гърдите си, за да станат „мъже” и с гордост демонстрират операциите си.

Медиите

Медиите в Бостън и по-точно вестникът „Boston Globe”, често включват истории за хомосексуалисти, които са се „оженили”, но не включва истории за нормални двойки. Те оправдават това с тяхното разбиране за „равенството”. Според тях всички са равни, така че е без значение дали историите са за хомосексуалисти или нормални двойки. Също така, колонките със съвети към читателите вече изобилстват със съвети към хомосексуалните двойки и съвети към нормалните как да ги приемат по-лесно.

Все повече се увеличава групата на репортери или телевизионни водещи, които са открито „омъжени” за хомосексуалисти и участват в парадите пропагандиращи „гейска гордост”.

В действителност гей браковете разрешени ли са в Масачузетс?

Както навсякъде в САЩ, налагането на еднополовите бракове на хората от Масачузетс е в резултат на действието на радикални и арогантни съдии и подли политици.

Как стоят нещата в действителност: Според конституцията не е позволено на властите да не позволят гей браковете, за това те дадоха срок от 6 месеца да се изрази категорично становище по този въпрос. Това се случи през 2003 г. Трябва да се отбележи, че конституцията на щата Масачузетс забранява съдилищата да правят или променят съществуващи закони или да нареждат на техни подклонове да действат по определен начин. Конституцията забранява „правното преразглеждане” - т.е. съдът да променя или анулира определени закони. Фактите сочат, че съдът запази мълчание и не промени закона за браковете! Въпреки това, въпреки препоръките на мнозина, губернаторът Ромни промени брачните свидетелства и нареди признаването на хомосексуалистки бракове, но технически те все още са НЕЛЕГАЛНИ в Масачузетс.

Въпреки, че е незаконно, ние сме задължени да понасяме.

В заключение

Хомосексуалните „бракове” са надвиснала над обществото ни опасност и това е само началото.

Пределно ясно ни е, че хомосексуалното движение и тяхната мания да сключват бракове в действителност не се дължи на тяхното желание да се женят помежду си. Проучванията показват как хомосексуалистките взаимоотношения са изначало дисфункционални на много нива, и „бракът” както ние го познаваме не е нещо постижимо за тях, дори за мечтите им. В действителност през последните три месеца няма нито една снимка на хомосексуалисти сключили брак в брачната секция на вестника Synday Boston Globe, а преди беше пълно с тях.Тяхната борба всъщност е в това хомосексуализмът да бъде признат като нещо нормално или по-точно да бъде натрапен на едно общество, което не желае да го приеме, с редица политически и социални законови средства.

КРИЛАТИ ФРАЗИ

2010-06-24T22:31:00.001+03:00

Апетитът идва с яденето.

Изречението е от романа на Франсуа Рабле (ок. 1494 - 1553) "Гаргантюа", част 1, глава 5.

Балзаковска възраст

Изразът се разпространил след излизането на романа на Оноре Балзак (1799-1850) "Тридесетгодишната жена" (1831); употребява се като шеговита характеристика на жените на възраст 30-40 години.

Бяла врана

Този израз посочва човек, който се отличава от другите и се среща рядко; използван е в сатирите на Ювенал (средата на І век - след 127 г.сл.Хр.); Съдбата дава царства на роби, на пленници подхвърля триумф. Но такива щастливци се срещат по-рядко от бяла врана.

Вечният град

Това устойчиво название на Рим в световната литература идва от 5-тата елегия на римския поет Тибул (ок. 50-19 г. пр.Хр.). Стихотворението е своего рода химн на Аполон, който в качеството си на покровител на Рим предвещава чрез Сибила необикновено величие на града. Мотивът за вечността на Рим се среща и в творчеството на късните римски поети Клавдий Клавдиан, който е сигурен, че Рим няма да има край и Клавдий Рутилий, който напускайки Рим, възкликва: "Бъдещият ти живот ще е безкраен". Към тази традиция се присъединява и историкът на разпадащата се Римска империя Амиан Марцелин: "Рим ще живее, докато съществува човечеството". Независимо, че всички писатели от древността, говорейки за вечността на Рим, са имали предвид неговото политическо могъщество, наименованието "вечният град" просъществувало и по-късно. Съдържанието му обаче претърпяло съществено изменение. Под "вечният град" започнали да разбират Рим като огромен културен комплекс, включващ античността, християнството и Възраждането.

Вълк в овча кожа

Изразът идва от Евангелие от Матея (Нов завет): "Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители (Мат. 7:15). Използва се като характеристика на лицемер, скриващ своите лоши намерения под маската на добродетелност.

Гордиев възел

Според легендата, разказана от древните историци, оракулът заповядал на фригийците, измъчени от вътрешни междуособици, да изберат за цар първия, когото срещнат на колесница с впрегнати волове по пътя към храма на Зевс. Те срещнали простия земеделец Гордий и веднага го провъзгласили за цар. За да засвидетелства своята признателност, той основал град Гордий и поставил колесницата, която променила съдбата му, в храма на Зевс. Към ока й завързал толкова сложен възел, че предсказвали господство над вселената за този, който един ден би могъл да го развърже. Александър Македонски (ІV в.пр.Хр)., минавайки през Гордий, изтеглил меча си и разсякъл "Гордиевия възел". Оттук идва и изразът"гордиев възел" за всяко объркано преплитане на обстоятелства; "да се разсече гордиевия възел" - означава да се реши някакво сложно, объркано дело, затруднения по насилствен, праволинеен, радикален начин.

Дамоклев меч

Изразът е възникнал от древногръцкото предание, разказано от Цицерон в съчинението му "Тускулански беседи". Дамокъл, един от приближените на сиракузкия тиран Дионисий Старши (432-367 г.пр.Хр.) започнал завистливо да говори за него като за най-щастливия сред хората. Дионисий за да даде урок на завистника, го поставил на своето място. По времето на богат пир Дамокъл видял, че над главата му виси на конски косъм остър меч. Дионисий му обяснил, че това е символ на онези опасности, на които той като владетел е подложен постоянно, независимо че отстрани животът му изглеждал щастлив. Оттук идва изразът "дамоклев меч", означаващ надвиснала, заплашителна опасност.

Парите не миришат

Изразът идва от думите на римския император Веспасиан (69-79 г.сл.Хр.), които той изрекъл, както разказва за това Светоний в неговите жизнеописания, по следния повод. Когато синът на Веспасиан Тит упрекнал баща си, че е въвел налог върху обществените тоалетни, Веспасиан поднесъл към носа му пари, постъпили от този налог и го попитал дали миришат. На отрицателния отговор на Тит, Веспасиан казал: "И все пак те са от урина". Към думите на Веспасиан се добавя и стихът на 14-та сатира на Ювенал: "Мирисът на дохода е хубав, какъвто и да е произходът му".

Драконовски мерки (наказания)

Така наричат непомерно суровите закони по името на Дракон, първия законодател на Атинската република (VІІ в. пр.Хр.). Сред наказанията, определени от неговите закони, видно място заемало смъртното наказание, с което наказвали такава постъпка като кражбата на зеленчуци. Съществувало предание, че тези закони били написани с кръв (Плутарх, Солон). В литературата изразите "драконовски закони, мерки, наказания" имат устойчиво значение на сурови, жестоки закони.

Щом планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината.

Съществуват различни обяснения за произхода на този израз. Предполагат например, че той е свързан с един от шеговитите разкази за Настрадин Ходжа, любим герой от близкоизточния фолклор. Веднъж, когато той се представял за светец, го попитали с какво чудо той може да докаже твърдението си. Настрадин отговорил, че ще заповяда на палмовото дърво да се приближи до него и дървото ще го послуша. Когато чудото не се състояло, Настрадин тръгнал към дървото с думите: "Пророците и светците не са високомерни. Щом палмата не идва при мен, аз отивам при нея". Този разказ се намира в арабски сборник, датиран приблизително към 1631 година.
Друг разказ се намира в записките на Марко Поло (1254-1324), чието първо издание на латински език излязло с непосочено място и година на издаване. Предполага се, че това е Венеция или Рим, 1484 г. Марко Поло разказва, че някакъв багдадски обущар се заел да докаже на халифа Ал-Муетасим преимуществото на християнската вяра и уж сътворил чудо: по неговия зов планината се преместила към него. Един от изследователите предполага, че европейският вариант на тази източна легенда е заменил палмовото дърво с планина, подчинявайки я на християнската традиция, утвърждаваща, че вярата премества планини (Първо послание на Павел към коринтяните 13:2 - "ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам"). И още, през 1597 г. английският философ Френсис Бейкън (1561-1626) в своите "Нравствени и политически очерци" в "За смелостта" разказва, че Мохамед обещал на народа със сила да премести планината и когато не успял, казал: "Е, какво пък, щом планината не иска да дойде при Мохамед, Мохамед ще отиде при нея".

Да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш.

Този афоризъм, принадлежащ на Сократ (469-399 г.пр.Хр.) бил често цитиран от древните писатели (Квинтилиан, Диоген Лаертски и др.) и предаден от Плутарх в неговото съчинение "Как младият човек трябва да чете поетите".

Желязна завеса

Желязна завеса, отделяща театралната сцена и близките до нея помещения от зрителната зала била използвана с противопожарна цел за първи път във Франция, в Лион, в края на 80-те - началото на 90-те години на ХVІІІ век. В продължение на следващото столетие тази предпазна мярка станала задължителна при построяването на театралните сгради. Почти едновременно с появяването на техническия термин "желязна завеса" в редица европейски езици (отначало в средата на театралите) се развива и преносното му значение. Отначало изразът "желязната завеса" се използвал като характеристика на психическа изолираност, откъснатост от живота. По време на Първата световна война този израз проникнал и в публицистиката. С него започнали да обозначават политическата изолация и идеологическите бариери между народите.

Жълта преса

Този израз, употребен със значението на долнопробен, лъжлив, свързан с евтини сензации печат, е възникнал в САЩ. През 1895 г. американският художник график Ричард Ауткоулт (Richard Outcault) поместил в няколко последователни броя на ню-йоркския вестник "The World" серия фриволни рисунки с хумористичен текст; сред рисунките имало и едно дете със жълта ризка, на него му приписвали различни забавни изказвания. Скоро друг американски вестник - "New York Journal" започнал да отпечатва серия подобни рисунки. Между тези два вестника започнал спор за правото на първия, публикувал "жълтото момченце". През 1896 година Ървин Уордман, редактор на "New York Press", отпечатал в своето списание статия, в която презрително наричал двата конкуриращи се вестника "жълта преса". Оттогава изразът станал популярен.

Здрав дух в здраво тяло

Изразът идва от 10-та сатира на древноримския поет Ювенал, в която се казва: "Трябва да се молим, за да бъде здрав духът в здраво тяло". Използва се като формула за хармонично развитие на физически и духовни сили.

Златната среда

Така казват за някакво решение, начин на действие без риск, без крайности. Изразът "aurea mediocritas" е от книга 2-а на римския поет Хораций.

От две злини да избереш по-малката

Изразът се среща в съчиненията на древнотръцкия философ Аристотел "Никомахова етика" в следния вид: "Трябва да се избира по-малкото зло". У Цицерон (в съчинението "За задълженията") е казано: "Следва да се избира от злините най-малката, но и да се извлича от самите тях онова, което може да е добро в тях."

От мухата да се направи слон

Изразът се използва в смисъл "силно да се преувеличава нещо" и се отнася към най-древните изрази. Той се използва от гръцкия писател Лукиан (ІІ в.пр.Хр.), който завършва своята сатирична "Похвала на мухата" така: "Но аз прекъсвам моето слово, макар че още много мога да кажа, за да не си помисли някой, че аз като в пословицата правя от мухата слон."

По-добре пръв на село, отколкото последен в града

Плутарх ("Изречения на царе и пълководци, Юлий Цезар, 5") разказва, че преминавайки през едно градче в Алпите, Цезар казал: "Аз бих искал по-добре да бъда пръв тук, отколкото втори в Рим". Тази фраза на Цезар, характерна за честолюбивите личности, малко променена, станала наистина крилата фраза.

Бързай бавно

По думите на Светоний този израз често повтарял римският император Август (Гай Юлий Цезар Октавиан, 63 г. пр.Хр.). Френският поет и теоретик на класицизма Буало използвал този афоризъм в своята поема "Поетическото изкуство". Често се цитира на латински "Festina lente".

Меден месец

Мисълта за това колко бързо първоначалното щастие в брака се сменя с горчиво разочарование, образно изказана в източния фолклор, използвал Волтер за своя роман "Задиг или съдбата (1747). В 3-та глава той пише: "Задиг опита, че първият месец на брака, както той е описан в книгата на Зенд, е меден, а вторият - горчив като пелин." От романа на Волтер изразът "меден месец", с който се обозначава първият месец на брака, влязъл в много езици. По-късно този израз започнали да използват и за началната фаза на някакво явление, когато още не се е проявило нищо, което да предизвика разочарование, недоволство.

Мълчанието е знак на съгласие

Израз на римския папа Бонифаций VІІІ (1294-1303) в едно от неговите послания, влязъл в каноничното право (сборник постановления на църковната власт). Изразът ни отвежда към Софокъл (496-406 г. пр.Хр.), в чиято трагедия "Трахинянки" се казва: "Нима не разбираш, че с мълчание ти се съгласяваш с обвинението?"

Новото е добре забравено старо

През 1824 година във Франция излезли мемоарите на модистката на Мария Антоанета мадмоазел Бертен, в които тя казва тези думи по повод една преправена от нея стара рокля на кралицата (в действителност мемоарите й са фаршифицирани - техен автор е Жак Пеше (Peuchet), 1758-1830). Тази мисъл била възприета като нова само защото също била добре забравена стара. Още Джефри Чосър (1340-1400) е казал, че "няма нов обичай, който да не е бил стар". Този цитат на Чосър бил популяризиран с книгата на Валтер Скот "Народни песни от Южна Шотландия".

За мъртвите или хубаво, или нищо

Изразът често се цитира на латински "De mortuis nil nisi bene" или "De mortuis aut bene aut nihil" и по всяка вероятност е от съчинението на Диоген Лаертски (ІІІ в. сл.Хр.) "Живот, учение и мнения на прославени философи", в които е приведено едно изречение на един от "седемте мъдреци" - Хилон (VІ в. пр.Хр.) - "Не злослови за мъртвите".

Една лястовичка пролет не прави

Този израз, станал пословица, е от баснята на Езоп, в която се разказва за един разточителен юноша, който пропилял цялото бащино наследство, останал му само един плащ, но когато видял, че една лястовичка вече се е върнала, той сметнал че скоро ще е пролет и продал и него. Но настъпили студове, лястовичката загинала, а разточителният младеж с негодувание я обвинил в лъжа. Пословицата идва от баснята, но може би и самата басня е написана по друга древна пословица, която се среща в една от комедиите на Кратин (умрял 423 г.пр.Хр.). Аристотел също цитира тази пословица.

http://margaritta.dir.bg/2uli/07krilatifrazi.htm

25 организации излязоха с отворено писмо по повод гей-парада

2010-06-22T01:26:00.001+03:00

June 21, 2010

О Т В О Р Е Н О П И С М О

Уважаеми Дами и Господа,

Ние, долуподписаните организации, като представители на различни прослойки и групи на българското общество, искаме да изразим своето дълбоко безпокойство относно провеждането на насрочения на 26 юни т.г. гей-парад в нашата столица. В този акт виждаме не друго, а пореден целенасочен опит да се размият общоприетите граници в обществото ни и да се ерозират нагласите му по отношение на българското семейство.

Свидетели сме на грубо манипулиране на общественото мнение с цел промяна на изконните ценности и традиции на нашия народ. Парадиращите умело маскират исканията си под формата на „граждански права и свободи”, като фактически призовават към ограничаване на правата и свободите на всички различно мислещи.

Непрекъснато ескалиращите искания на гей-активистите будят нашата сериозна тревога и загриженост – декриминализирането на хомосексуализма и гарантирането на гражданските права на хомосексуалистите се използва като основа за последваща заявка за легализиране на хомосексуалните бракове, които дори да имат право да осиновяват и отглеждат деца.

През последните години сме свидетели на все по-агресивно и масово промотиране чрез медиите, културата, изкуството* и образованието на хомосексуалните взаимоотношения, без да се говори за последствията и рисковете от тях за отделния човек и обществото като цяло. Чрез развлекателната индустрия и медиите хомосексуализмът се налага като «мода» и като един «безобиден» начин да си различен от другите. В училищата и детските градини под формата на обучения за толерантност на децата се представя само едната страна, като същевременно умишлено се премълчават известни статистически данни и медицински факти, доказващи вредата и риска от хомосексуалното поведение, като например:

- Многократно по-широко разпространение на HIV/СПИН, психични разстройства, депресия, самоубийства;

- Драстично скъсяване на средната продължителност на живота (от 79 на 45 години при жените и от 75 на 43 години при мъжете**);

- Връзка между хомосексуалното поведение и криминогенния фактор, в т.ч. склонност към насилие, проституция, педофилия.

Ние не отричаме правото на личен избор на всеки човек, но сме против агресивното едностранчиво натрапване на това противоестествено поведение под формата на парад по улиците, чрез медиите и образователната система. Категорично възразяваме срещу обвиненията на хомосексуални активисти в омраза само защото не приемаме да плащаме за моралните, духовните и здравните последствия на хомосексуализма. Обективните факти не могат да бъдат наричани омраза, а призивите за ограничаване на свободата на словото са признак на интелектуално безсилие.

Нашето желание е българското общество и най-вече децата да живеят в страна, която утвърждава семейните ценности и поощрява изграждането на здрави и щастливи семейства. Психолозите, лекарите и педагозите са единни в мнението си, че най-доброто за едно дете е то да бъде възпитавано в хетеросексуално семейство с един баща и една майка. Здравите семейства са залог и основа за здраво общество. Според Конституцията на Република България моделът на българското хетеросексуално моногамно семейство няма алтернатива.

Ние може да сме различни по етнос и вероизповедание, но сме единодушни, че бъдещето на България - нашите деца - е немислимо без мама и татко. Не можем да седим безучастно при опитите за обезличаване и унищожаване на българското семейство, както и когато на децата и младите хора у нас се пропагандира и натрапва обществено опасно хомосексуално поведение.

Във връзка с гореизложеното апелираме към вас да положите всички усилия, според дадените ви по Закон правомощия, за утвърждаване традиционните семейни ценности, правата на децата и за ограничаване агресивното и едностранчиво налагане на деструктивно за личността и обществото ни поведение, чрез «гей-фестивали», «гей-паради», медиите и образователната система.

С уважение,

Име, фамилия

Организация

Петър Вълков, психолог и Росен Йеротеев

Граждански форум за защита на детето и семейството

Стоян Георгиев, председател

Гражд. сдруж. Асоциация Общество и ценности

Адв. Диана Даскалова, съучредител

Фондация «Център за правна помощ – Глас в България»

Д-р Благодатка Ангелова

Българска Християнска Медицинска Асоциация

Радослав Илиев, изпълнителен директор

Фондация «Бъдеще и надежда»

Мария Терзиева

Фондация «Светлина за живот»

Николай Неделчев, председател на УС

Сдружение «Обединени евангелски църкви»

Елена Дянкова, координатор

ГИ «Справедливост 21»

Мария Цонова Иванова

Сдружение „ХА Нова надежда за хора с увреждания”

Иво Койчев, председател на УС

Фондация «Мост на любов – България»

Д-р Петър Стоянович, председател

ПП Движение Гергьовден

Георги Иванчев, председател

Грaждански к-т за възраждане на Видинския край

Кирил Методиев, председател

ПП Общество за нова България

Епископ Христо Пройков

Католическа църква в България

Иван Вълков, представляващ

Фонд. «Светлина на Балканите»

Филип Рашев, управител

Фондация «Мисия възстановяване»

Огнян Чипев, председател

Сдружение «Нови хан – Европейско селище»

Снежинка Цветанова, предс.

СНЦ «ЕКО МРАМОР»

Гроздан Стоевски, изп. дир.

Сдружение «Краун България»

Георги Бакалов

Апостолска реформирана църква

Димитър Димитров

ХЦС «Реката»

Любо Генчев Петков

ХЦ Месия

Светослав Петров

Национален християнски център

Людмил Ятански

БЕЦ Блага вест

Владислав Тригонов

Храм Свети Георги

-------------------

За контакт:

Росен ЙЕРОТЕЕВ, тел. 0895 446 826

Петър ВЪЛКОВ, тел. 0895 632 139

Граждански форум за защита на детето и семейството

email: forum_za_zashtita@mail.bg www.mamaitatko.com

На вниманието на :

Г-н Георги Първанов, Президент на Република България

Г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

Г-н Цветан Цветанов, Министър на Вътрешните Работи на Република България

Г-н Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката

Г-жа Цецка Цачева, Председател на Народното Събрание на Република България

Г-н Йордан Бакалов, Председател на Парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите

Г-н Анастас Анастасов, Председател на Парламентарна Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред

Г-жа Даниела Петрова, Председател на Парламентарната Комисия по културата, гражданското общество и медиите

Г-н Лъчезар Иванов, Председател на Парламентарна Комисия по здравеопазване

Г-н Огнян Янакиев, Председател на Парламентарна Комисия по образованието, науката и въпросите за децата, младежта и спорта

Г-жа Йорданка Фандъкова, Кмет на град София

Г-н Георги Лозанов, Председател на Съвета за електронни медии

Г-н Гиньо Ганев, Омбудсман на Република България

Българските медии

Проф. Христо Георгиев: Продават ни фуражни домати, подходящи за говеда

2010-06-16T21:31:00.001+03:00

http://e-vestnik.bg/4451

Проф. Христо Георгиев. Снимка: Светослава Банчева

Проф. Христо Георгиев е 81-годишен. Завършил е генетика на доматите и от 55 години работи в тази област. Последните 15 години живее и работи в Лас Палмас, Гранд Канария - Канарските острови, където е научен консултант по селекция на доматите. Специализирал е в Швеция. Работил е като научен сътрудник в различни западни фирми. Специалист е по F1-хибридите. Това са домати, които проявяват по-голяма жизненост като обединяват наследствени добри заложби на подбрани сортове. Има създадени около 15 директни сорта домати, които масово се произвеждали в ТКЗС-тата по времето на социализма в България. Днес семена за отглеждането на тези сортове („Бела“ - за консерви, „Венера“, „Меркурий“, „Дружба 1300“, „Трапезица“, „Болоня“ и др.) се продават от фирма „Геосемселект“, която проф. Георгиев създава веднага след промените през 1989 година. От хибридните сортове, които също се продават и до днес от фирмата, голямо приложение в селското ни стопанство преди 1989 година е имал сортът „Кристи“. Проф. Георгиев е негов съавтор заедно с академик Даскалов (патронът на селекцията на домати в България). Заедно с акад. Даскалов са съавтори и на много ранен сорт домати, който се нарича „Теста” и се отглежда без колове, направо на земята. Други известни сортове домати, създадени от проф. Георгиев, са „Балкан“, „Ком“ и „Салат“, „Рила“, „Бонус“. Има над 180 научни публикации в областта на селекцията на доматите и семепроизводството.

- Къде изчезнаха хубавите домати?

- Да започнем с това какво е доматът. Първо, доматът не е зеленчук, както много специалисти и учени твърдят. Доматът е плод. И то плод - тип ягода. А какво е ягодата и кое е най-характерно за нея – сочността. Всички нежни, сочни плодове трябва да се топят в устата, а не да ги дъвчеш мъчително и да ти хрупат. Това е най-важното във вкуса на домата – да е сочен.
Не само в България, но и във всички страни, едно време производителите чакаха да узрее плодът в собствената им градина или някой градинар в рамките на селището произвеждаше и продаваше на пазара. Обере ги вечерта и на другата сутрин отиде на сергията. Това са пресни, сочни и узрели на корен домати. Обаче времето се мени. Започна голямото, концентрирано производство на домати. Големите пазари и търговците вече искат домати, които да издържат на дълъг транспорт и на манипулации. А това не е като да го откъснеш, да го сложиш в щайгата и да го занесеш на пазара.

Снимка: Светослава Банчева

Те ги сортират на машини, търкалят ги и т.н. Старите домати бяха нееднообразни по форма – по-плоски, кръгли, ръбати, месести, обаче бяха с голяма сърцевина. Най-вкусният български домат е сорт „Идеал“ – хубав, сочен, с едри плодове, но той има този недостатък, че е труден за пазарна продукция. Той може да се отглежда около селото, в града или на двора, обаче не дава висок добив. Пазарът не може да се крепи на дребни производители, а още по-малко – на любители, които садят за себе си. Естествено е търговците да предпочитат домати, преди всичко твърди, оформени, гладки, издръжливи на транспорт и на лагеруване. Като стои изложен на сергията, ако днес не се продаде, утре пак да изглежда здрав, че и на третия ден, и на петия, че и по седмица, по две. Накрая започнаха да искат домати, които могат да издържат до няколко седмици след откъсването от плода. Това качество на домата се нарича long shelf life (дълго живеещ на рафта) и е много добро за търговците.
Първо започнаха да правят такива домати в Израел чрез кръстосване на доматите с един ген, който забавя зреенето. Доматът остава твърд и зелен – по-трудно се наранява, по-дълго стои, но вече загубва свойството си да бъде плод тип ягода. Тази практика се хареса много от търговците и се прие и по света. Сортовете с ген за забавяне на зреенето, който ги прави годни за продажба дълго време (по 3, 6 и дори 7 седмици след откъсване на плода) много широко се разпространиха и в САЩ. Там потребителите първи реагираха като казаха: „Ние искаме пресни домати. Не ни трябва домат, отлежавал 5-6 седмици по рафтове, складове и хладилници“. И с право – доматът е хубав, когато се яде пресен, когато е узрял на корен, а не по хладилници. Отделно, търговците, за да получат по-интензивен червен цвят на неузрелия домат, започнаха да ги обгазяват с етилен, който стимулира реакциите за образуването на багрилното вещество ликопен. Така отвън се получава червен домат, все едно е зрял, но отвътре си остава зелен. Това е изкуствено зачервяване, а не узряване на домата. Същото е и с бананите – транспортират се зелени, обгазяват се и след това се продават. Когато доматът узрее на корен, се получава естествено разхлабване на връзките между клетките и затова е сочен. А когато това е постигнато изкуствено, клетките си остават неразделени и ти хрупаш нещо, но то няма нито вкус, нито сочност.

- Целият свят ли е залят от такива домати в момента?

- Да, защото това направление на селекцията се хареса много и на търговците, и на производителите. Трагедията дойде, когато супермаркетите завладяха пазара. На дребния производител вече нямаше кой да му купи продукцията. Той може да си произвежда, но после трябва сам си продава доматите. Хубаво, продава ги, но големите търговци внасят на едро и на по-ниска цена от друга държава с по-топъл климат (както тук внасяме от Турция, от Гърция, от Сирия и дори – от Канарските острови), сортове, които могат да издържат и транспорт, и хладилници, и много време на да се продават на пазара. Как може да просъществуват нашите производители, които отглеждат сочни, хубави и вкусни домати, когато онези ще внесат от една страна много по-евтини домати, от друга - много по-интересни за нашите търговци, защото той може да го държи на сергията дълго време и да го продава? Така че - това не е прищявка на някого. Вносът на домати започна като с много други неща. По цял свят се внася от места, където има евтина работна ръка и по-добри климатични условия.

Домат с голям процент неузряла “дефектна” част, която не става за ядене. Снимка: e-vestnik

- Обаче потребителят е много ощетен?

- И започна да ругае. Салатата вече не е с онзи вкус, който той познава. Но какво да направи? Като влезе в супермаркета, купува всичко наведнъж – няма да тръгне до някъде си да търси хубави домати. От друга страна - младите хора и децата вече свикват с тези домати. Те вече не познават истинския, пълния вкус на домата и не им прави впечатление, че салатата хрупа. Така се получава неравноправно положение. Когато един производител на хубави домати ги предложи на супермаркета, оттам му казват: „Абе, то хубаво, ама ние искаме от онези другите“. Така се стимулира да се произвеждат домати не по вкуса на консуматора, а по интерес на производителя и на търговеца. Разчита се, че потребителят ще свикне и той наистина свиква – и това не е само с доматите, а с всички плодове. Всички плодове загубиха вкуса си, защото се въведоха сортове, които удовлетворяват изискванията на търговците. Наскоро отивам в един ресторант в квартала, уж малко по-престижен, и си поръчвам пържола от филе и салата от домати. Първо, пържолата беше много твърда – нито можеш да я отрежеш с нож, нито да я скъсаш със зъби. Питам келнера: „Как са рязани тези пържоли, преди да ги изпечете?“, той казва: „Ами със сатърче“. Аз му казвам: „Е дайте ми и на мен едно сатърче да си я нарежа, защото с този нож не мога“. Та и месото вече започна да става такова. Доматите в салатата бяха от новия тип – long shelf life – хрупат, нямат никакъв вкус. Поръчах си нова салата - от накълцано зеле, защото доматите не ставаха за ядене. Донесоха ми зелето. Започнах да го ям – все едно се опитвам да сдъвча някакви метални стружки. Питам келнера: „А зелето с какво го режете – да не би с ножовка?“ Има такава тенденция и тя е изгодна главно за търговците, макар че не е изгодна за консуматора.

Снимка: Светослава Банчева

- Вие имате ли такива дълготрайни сортове домати във вашата фирма?

- Нашите сортове са от стария тип - вкусни, месести, сочни, сладки, сравнително твърди и трайни са, след като узреят, но държат около 1 седмица и може да се държат още 1 седмица най-много в хладилника. Понеже са много ранни, те се произвеждат главно докато навлезе масовото производство от вноса – като няма пазар в южните страни и те ги пробутат тук, в България, много евтино.
Но търговците определят нещата. Потребителят е, както го научиш. Може да се научи да яде и пластмаса, стига да му продаваш пластмаса за ядене достатъчно дълго.

- Не може ли един домат хем да е траен, хем да е вкусен?

- Вкусът се определя главно от сочността и свежестта на плода. Доматът е плод, тип ягода. Производителите искат да накарат потребителя да мисли, че доматът е вид зеленчук и може да хрупа като краставица. Вкусът, нежността на месото, сочността е много важен елемент. Друг много важен елемент за вкуса е съдържанието на захари и киселини. Вкусен е този домат, който, освен че има нежно месо и е сочен, сладни и малко киселее. Колкото е по-високо съдържанието на захар в плода и на киселини – те са главно във вид на ябълкова и лимонена киселина, толкова по-вкусен е доматът. Дори и да не е достатъчно кисел, това може да се компенсира като се добави малко лимон или оцет, но със съдържанието на захари не бива и не може да се прави компромис. Нашите сортове съдържат 5-6% разтворимо сухо вещество, от които 3-4% са захари. Останалото са пектини, киселини, други разтворими витамини, соли. Това е вкусният домат – с нежна, топяща се консистенция, сочност, с достатъчно захари, киселини и ако има и аромат на домат – вече става върхът.

Три различни домата, които изглеждат еднакво узрели, но на вкус се оказва, че са от вида long shelf life - червени, но вътре твърди и хрупат. Най-добър се оказа най-малкият отдолу, с малката чашка. Снимка: e-vestnik

Тези сортове – long shelf life, освен че са груби, твърди и имат лоша консистенция (ние им викаме фуражни домати – подходящи за говедата там да си ги хрупат), освен че нямат приятен вкус, те са с ниско съдържание на захари и киселини. Много целулоза и човек просто се чуди за какво да ги яде. Те имат 95-96% вода. По тази причина германците реагират много остро на вносните домати. Техният пазар се задоволява главно от Италия, Испания, Мароко, Турция и потребителите им казват: „Защо ние трябва да им плащаме толкова скъпо водата на испанците, италианците и т.н.?“ Да не говорим за здравословната страна на нещата. Те имат ниско съдържание на витамин С, на провитамин А, на антиоксиданти. Ти ядеш плодове и зеленчуци, не за да се нахраниш с тях, а за да получиш и нещо ценно за здравето. Захарите от доматите са много ценни – може да се ядат от диабетици, защото са монозахариди. Киселините също са много важни. А налаганите сега от западни фирми сортове отгоре са зачервени, а отвътре са зелени – дори стените им хрупат.

- Възможно ли е да се направи домат, който да задоволява и трите заинтересовани страни – производители, търговци и потребители?

- В момента се водят дискусии в Америка. Техните потребители много остро реагират и са готови да платят повече за килограм домати, ако отговарят на изискванията им. Едни казват, че е възможно, други казват, че е невъзможно всички да бъдат доволни. Ние, в „Геосемселект“ планираме след година-две да пуснем първите сортове, които имат вкуса на старите домати, достатъчно добра твърдост и трайност на съхранение минимум 2-3 седмици. Това не го постигаме на базата на този ген RIN (ripening inhibitor – ген, забавящ зреенето) и NOR (never ripening inhibitor – никога не узряващ), а на базата на друго, което засега няма да споменаваме, защото е фирмена тайна. Тази тенденция да се използва ген за неузряване тръгна от Америка, където се внасят много домати от Мексико. За да издържат на транспорт и да бъдат по-свежи, в Мексико ги берат зелени. Прекарват ги през хладилни камери, обгазяват ги с хормон – газ етилен и за 24 часа почервеняват отвън. Което е заблуда – отвътре пак е зелен.

Снимка: Светослава Банчева

- На какъв дефект се дължи това, че някои домати, като се разрежат, вътре имат бяла твърда част, която не става за ядене?

- Това са домати от модерните сортове - фуражни. Отвътре напълно зелени, а отвън – форсирани с хормони да станат червени на цвят. Апропо – вкусът на доматите не се определя само от сорта, а и от начина на отглеждане, от условията. Вие можете и от хубав сорт да получите лоши домати – ако листата му изгорят, ако не се полива редовно, ако не са наторени, ако не ги опазите от болести и насекоми, ако сте ги откъснали зелени да узряват по-късно и т.н. Ние досега говорихме за генетично-биологичните фактори за производството на домати, но има и технологични.

- Технологична характеристика ли е екологичната чистота на плода?

- Да. Американският консуматор вдига голям шум също и за това. Доматите, за да се опазят от насекоми (които не само вредят като смучат сока, но и заразяват растението с вируси), се пръскат с какво ли не, включително с пестициди. Хората искат да са сигурни, че ядат екологични домати, които не са пръскани с пестициди и с препарати, вредни за здравето. Сега доматите се пръскат интензивно със силни отрови, но производителите ги измиват след откъсването, за да могат да минат анализите. На западния пазар всеки един домат е минал през машина за измиване. Така химическият анализ не може да ги хване. А това, което е проникнало вътре в плода и се е свързало по някакъв начин с домата - никой не дава гаранция, че не е вредно за здравето. Но понеже не може изведнъж да се спре цялото производство, някакви граници на замърсеност се допускат.

- Значи сегашните домати, освен безвкусни, може и да са вредни. Контролните органи по света не са ли по-загрижени за здравето на хората, отколкото са в България?

- Това е война. Корпоративният интерес е силен и засега той надделява. Той може да те научи да консумираш, каквото си иска. И с месото е така, и с храните, и с плодовете – такава е тенденцията, за съжаление. Причината е, че това е изгодно и за производителя, и за търговеца, а само за потребителя не е, тоест, резултатът е 2:1 за тях. А иначе, всички нормативни изисквания могат да бъдат заобиколени и това се прави навсякъде по света. Първо, доматът може да се измие добре и второ, вие идвате да дадете домати за проба, тази проба може да е специално подготвена за теста и никой не ви рови хилядите тонове домати, които сте подготвили за износ. Издават ви сертификат, взимат си таксата и край. Вижте активите на големите химически корпорации по света. Техните активи са в размерите на нашия брутен вътрешен продукт плюс задълженията ни към световната банка, умножени примерно по 3. Те произвеждат торове, пестициди, семена и спокойно могат да си купуват правителства като финансират предизборните им кампании. В научните институти тези концерни не дават дребни рушвети, а правят огромни дарения за изследвания. Оттам нататък институтите трябва да докажат по безспорен начин, че продукцията на химическите концерни не е вредна за здравето на хората. Същото е с генетично модифицираните организми и др.

- Вече има много хора, които купуват по-скъпите розови домати, защото в момента няма по-добро подобие на истинските домати от тях.

 - Те са малко по-груби, производството им е ограничено (едно растение дава 2-3 домата), напукват се, омекват много бързо, скапват се, имат голяма чашка и за да го нарежеш, 1/3 от домата го изхвърляш. Въпреки това хората са готови да дадат повече пари и да си го купят, защото им прилича по вкус на старите домати. Обаче сега се изхитриха западните селекционни фирми. Разбраха, че хората търсят розовите домати, защото ги свързват със старите сортове. Потребителите си казват: „Тези поне не са ги развалили“. Може да са по-скъпи, да са пукливи, но си купуват от тях. Обаче вече и на тях им включиха този ген – да ги правят твърди, дълготрайни, и хората започнаха да се разочароват. От друга страна търговците започнаха много да лъжат. Казват: „Български домати продаваме, не турски“. Но много български производители започнаха да произвеждат същите long shelf life домати. И хората вече са объркани – кои домати са хубави, българските ли, други ли някакви. Истината е, че и в другите страни има хубави домати – това не е някакъв български монопол. Няма български домат. Има хубав и лош домат. И в България, и в Гърция, и в Турция, и в арабските страни, и в Китай, и в Япония има хубави домати, каквито потребителят иска – плод ягода, сочни, вкусни, полезни за здравето и екологично чисти, но засега не са постигнати качествата, които притежават „фуражните“ домати, а именно – да са дълготрайни и да са издръжливи на транспортиране.
Същото като розовите домати се случи и с малките доматчета – тип чери, които са големи, колкото бонбон. Те наистина бяха домати с много добър вкус, с високо съдържание на захар, киселини и витамини, много се харесаха на хората и започна масово производство, имаха висока цена, купуваха се. Обаче и там набутаха този ген. И тях ги развалиха. Получи се нещо като инерция да се експлоатира доверието на потребителите. Много му пука на този, който ще спечели. Докато потребителите разберат защо, къде, как, докато се усетят, че не е същото, той вече е изкарал много пари.

Хубава си моя горо, дюшеме ще стане скоро

2010-06-03T00:58:00.001+03:00

Хубава си моя горо, дюшеме ще стане скоро from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.

изпълнява Краси Кунчев
Посолство на Мира
6.5.2010

Отвори Очи

Защо мъжете умират по-рано от жените

Успех

Щях да чистя тоалетните в Microsoft

20 сигурни признака, че никога няма да забогатеете!

КРАСАВИЦАТА И ПОЕТЪТ (източна притча)

Живейте

Ако сте били дете

Младостта

колко малко му трябва на един ЧОВЕК

любовта

СТУДЕНТ И ПРОФЕСОР

Насърчи ме

****Ако изгубиш пари, богатство - изгубил си НИЩО! Ако изгубиш чест- изгубил си нещо. Ако изгубиш вяра- изгубил си всичко!"****-

В паметта на едно дете, което трябва да почетем

Цената на Времето

Телевизията - харакири за мозъка

Много хора вярват, че висенето пред телевизора информира, забавлява и успокоява. Все повече специалисти обаче подлагат това на съмнение, пише "Дойче веле"

Пак лошо за телевизията

Оказва се, че това е най-популярното занимание преди сън и почивката на мнозина зависи от тв програмата, а не от "природните разписания"

Проучване: Нещастните хора гледат телевизия, щастливите правят секс

Детски закони за собственост

Участвам, още не знам защо. Почти консервативен манифест

За или против атомната енергетика

Още за Райна Княгиня

Раят на земята

Творчеството – културна ценност

Заветът (завещанието) на Свети Йоан Рилски към неговите ученици

Отговарят ли българските хотели на звездите си?

НАкъде с деца на почивка?!

Живот = риск

Владимир Буковски: Гейове и феминистки превзеха властта. Започна нова Оруелска епоха

Бивш гей защитава брака

Млада плячка

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=53&Itemid=57

Предистория

Анализ

Факти

20 факта за еднополовото поведение

Последствията от еднополовите бракове в Масачузетс, САЩ

КРИЛАТИ ФРАЗИ

25 организации излязоха с отворено писмо по повод гей-парада

Проф. Христо Георгиев: Продават ни фуражни домати, подходящи за говеда

Хубава си моя горо, дюшеме ще стане скоро

Ако изгубиш пари, богатство - изгубил си НИЩО! Ако изгубиш чест- изгубил си нещо. Ако изгубиш вяра- изгубил си всичко!"-