19 април 2013

Детски стаи от различни краища на света

 

Проектът „Къде спят децата“ на английския фотограф Джеймс Молисън показва леглата на деца от различни точки на света – Кения, Сенегал, Китай, Индия, САЩ и др.

Разликите са потресаващи. От една страна, виждаме момиченце от Токио, чиято майка харчи по 1000 долара на месец за дрехите й, а от друга син на бедуински овчар, който спи с козите навън. Непали от Индия пък работи в кариера за добив на гранит от 3-годишна възраст.

From a teahouse for geishas-in-training to a hut in the Amazon, a book captures the diversity of kids'-room interior design

11-year-old Joey, who killed his first deer when he was seven, lives in Kentucky with his family.

On the heels of my recent homage to where children read and learn comes a curious look at where they sleep. That's exactly what Kenyan-born, English-raised, Venice-based documentary photographer James Mollison explores inWhere Children Sleep—a remarkable series capturing the diversity of and, often, disparity between children's lives around the world through portraits of their bedrooms. The project began on a brief to engage with children's rights and morphed into a thoughtful meditation on poverty and privilege, its 56 images spanning from the stone quarries of Nepal to the farming provinces of China to the silver spoons of Fifth Avenue.

"From the start, I didn't want it just to be about 'needy children' in the developing world, but rather something more inclusive, about children from all types of situations. It seemed to make sense to photograph the children themselves, too, but separately from their bedrooms, using a neutral background." — James Mollison

Perhaps most interestingly, the book was written and designed as an empathy tool for nine- to 13-year-olds to better understand the lives of other children around the world, but it is also very much a poignant photographic essay on human rights for the adult reader.

7-year-old Indira works at a granite quarry and lives in a one-room house near Katmandu, Nepal, with her parents, brother and sister.

4-year-old Jasmine has participated in over 100 child beauty pageants and lives in a large house in the Kentucky countryside.

4-year-old Romanian boy who shares a mattress with his family in the outskirts of Rome.

8-year-old Justin plays football, basketball and baseball. He lives in a four-bedroom house in New Jersey.

Alyssa lives in a small wooden house with her family in Appalachia.

8-year-old Ahkohxet belongs to the Kraho tribe and lives in Brazil's Amazon basin.

9-year-old Dong shares a room with his parents, sister and grandfather, growing rice and sugar cane in China's Yunnan Province.

9-year-old Delanie aspires to be a fashion designer and lives with her parents and younger siblings in a large house in New Jersey.

9-year-old Tsvika and his siblings share a bedroom in an apartment in the West Bank, in a gated Orthodox Jewish community known as Beitar Illit.

9-year-old Jamie shares a top-floor apartment on New York's Fifth Avenue with his parents and three siblings. The family's two other homes are in Spain and the Hamptons.

10-year-old Ryuta is a champion sumo-wrestler living in Tokyo with his family.

12-year-old Lamine sleeps in a room shared with several other boys in the Koranic school in their Senegalese village.

14-year-old Irkena is a member of the semi-nomadic Rendille tribe in Kenya and lives with his mother in a temporary homestead in the Kaisut Desert.

14-year-old Prena is a domestic worker in Nepal and lives in a cell-like room in the attic of the house where she works in Katmandu.

14-year-old Erien slept on the floor of her favela abode in Rio de Janeiro until the late stages of her pregnancy.

15-year-old Risa is training to be a geisha and shares a teahouse with 13 women in Kyoto, Japan.

Mollisey is represented by MAP and Flatland Gallery, and published by Chris Boot.

Where Children Sleep is reminiscent of Peter Menzels's voyeuristic tours of the world through people's diets and possessions, and JeongMee Yoon's look at the conditioning of children's gender identity through the color schemes of their bedrooms. The book's glow-in-the-dark cover, a la Radioactive, is a wonderfully playful cherry on top.


This post also appears on Brain Pickings.
Images: Courtesy of James Mollison via The New York Times

11 април 2013

Как хората оформят своите мнения, желания и решения

Преди време 70 процента от американците дали своето мнение при едно национално проучване на общественото мнение за деяние, което не съществувало.

Някои чувствали, че щатите трябвало да поемат отговорността, други чувствали, че това трябва да направи правителството. (Хората имали мнение за неща, които даже не съществували!)

Над 40 процента от американците избрали последната от трите възможности, които им били предоставени, когато ги попитали за тяхното мнение относно това, колко лесно трябва да бъде в САЩ получаването на развод.

Независимо кое мнение било предложено последно, те избирали именно него.

  • По-големият избор увеличава пробването, а не продажбите…!

Продажбите на конфитюр в един магазин се увеличили 10 пъти, когато хората могли да пробват до 6 вида конфитюра, в сравнение с предишните дни, когато магазинът предлагал 20 вида.

  • Какво хората казват и какво правят – това са две много различни неща!

Студентите заявяват, че преписването е лошо нещо в анонимни анкети. Ако им се предостави възможност, даже студентите, обявили се категорично против преписването по време на изпити, незабавно преписват.

  • Хората не ви казват, какво мислят; те избират от възможните отговори, които вие сте им дали

При проучване на общественото мнение, когато питат хората, кой е най-важният въпрос за нацията, те дават стотици напълно различни отговори.

Наблюдава се голяма разлика в процентите, когато на хората се предлага списък с възможни отговори на същия въпрос.

  • Оформлението променя всичко!

Когато питат хората по такива актуални теми, като ядрените оръжия, те дават противоположни отговори, в зависимост от това, как е формулиран въпросът.

Въз основа на тези и десетки други сериозни и надеждни изследвания стигаме да следните заключения:
  1. Мненията на хората, техните мисли и желания често се формират от въпросите, които им се задават.
  2. Мислите на хората, техните мнения и желания често се създават в момента и почти нямат връзка с това, което хората всъщност правят или в какво ще вярват по-късно.
  3. Много хора имат убеждения за неща, които не са истински и се основават не на познания, а на въпроси за такива неща
  • Важен Ключ 1:

Повечето хора действат доста автоматично в своето поведение.

Виждат реклама по телевизията и, тъй като безкритично вярват на това, което виждат, решават, каква напитка да пият, в кой ресторант да се хранят, какъв данъчен консултант да използват, всичко това се основава на предложението.

  • Важен Ключ 2:

Щом повечето хора изберат нещо, запишат нещо, кажат нещо, независимо дали е смислено или не, независимо дали отговаря на техните жизнено важни интереси или не, те се хващат здраво за това решение, без да се интересуват, как е било взето то.

  • Важен Ключ 3:

Хората не харесват когнитивния дисонанс.

Повечето от тях не могат да задържат две противоположни мисли в съзнанието си и затова просто избират мисълта/решението/ убеждението, към което са придържали преди най-кратък период от време и отхвърлят останалите без повече размишления.

Това се нарича закон на последователността и той гласи следното:

„Когато един човек обявява писмено (или, в по-малка степен, устно), че заема позиция по всеки въпрос или гледна точка, той е много склонен да защитава това убеждение, независимо от неговата точност, дори да е изправен пред категорично доказателство в подкрепа на противоположния възглед.”

Предишните решения на вашите клиенти или хора, с които сте общували, обсъждайки някакъв проблем оказват силно влияние на техните убеждения и нагласи.

Щом човек публично е казал „Аз никога не X”, той обикновено никога не го прави. Много хора правят необмислени публични изявления, които често се превръщат в убеждения и постоянни нагласи.

Причината е много проста. Учили са ни, че дадената дума ни задължава. Когато казваме нещо, можете да разчитате на нас.

Супер ключ – кой не се разделя със своите решения?

При едно проведено неотдавна изследване участниците трябвало да вземат решение и да избират между различни възможности.

Помолили хората от група А да „запомнят решенията си”. Хората от група Б били помолени да „напишат решенията си и после да ги изтрият“. На хората от група В казали да напишат решенията си на хартия и да ги предадат на изследователите.

Какво мислите, участниците от коя група държали най-много на своите решения? Точно така. Хората от група Б останали верни на своите решения през 75% от времето.

Тези от група В държали на решенията си през половината от времето, а хората от група А били склонни да променят решенията си.

От това следва, че трябва да накарате своя клиент да записва нещата, докато участва например в процес на продажба /характерна тактика за финансовите консултанти, когато продават застраховки и други финансови продукти/.

Човек може да пише каквото си иска , от целите си през следващата година до това, какво харесва в една кола, къща, папка с ценни книжа или екскурзионен пакет.

Най-важното е да го накарате да вземе писалка в ръцете си и да пише! И запомнете: Никога не задавайте въпрос, който ще го накара постоянно да отговаря с „не”.

Експеримента с няколко предсмъртни писма!

При едно изследване на участниците в него казали да се досетят, кои предсмъртни писма на самоубийци са истински и кои фалшиви.

След като отговорили, кои писма смятали за истински и защо, а после за кои чувствали, че са фалшиви и защо, им казали, дали са познали.

По-късно, когато ги попитали, дали са мислели, че ще се справят в началото на задачата,участниците казали нещо много интересно.

Онези, на които съобщили, че са се справили зле, си спомнили, че, когато им поставили задачата, си помислили, че няма да се справят.

Другите, на които казали, че са се справили добре, си спомнили, че при поставянето на задачата, си помислили, че ще се справят.

Участниците получили правилните отговори в случаен ред. Редът на техните отговори обаче съвсем не бил случаен.

Те си спомняли как мислели, предвиждали, целеполагали, преценявали, какво всъщност се случило в противовес на това, какво са мислили, че ще се случи.

Подобно изследване било повтаряно няколко пъти, в различни контексти, и всеки път резултатите били същите.

Ако лицето не съобщава публично своите мисли/чувства преди някакво събитие, можете да бъдете сигурни, че той ще си спомни, че е предвиждал истинския резултат, а не това, което си е мислел в началото.

Лесно ли променят хората своите убеждения?

През 1981 година на участници в експеримент била показана статия. Това била ретроспекция за президента Ричард Никсън, озаглавена „Беше ли Никсън мошеник?“.

Статията напълно отхвърляла идеята, че Никсън е бил мошеник. Участниците в експеримента направили извода, че Никсън наистина е бил престъпник.

Уигнър и Ербър (1992, 1995) разкрили в различни изследвания, че да кажеш на някого да не мисли за нещо, означава, че е много по-вероятно той да мисли за него.

При маркетинга, продажбите, терапията и взаимоотношенията вашата задача е да го възпрепятствате, ако можете!

В противен случай, човекът ще формира убеждение, което ще стане филтър за цялата бъдеща комуникация по въпроса.

Да се опитвате да промените филтъра е като да ме накарате да сменя филтъра за маслото на колата, трудна работа.

Лара, Рос и Лепър (1979) нарекли това „търсене на потвърждение”. Хората търсят потвърждение на своите убеждения. Много е просто!

Авторите открили също така, че хората, които вярвали в нещо, да го наречем X, не търсят доказателство, опровергаващо тяхното мнение, а когато „го видят”, те го омаловажават.

Когато психолозите получават ‘Информация, която създава 1 убеждение (тип изследване, което е много по-добре контролирано сега, отколкото в миналото, поради огромния дългосрочен ефект от създаването на лъжливи убеждения у хората), а после им съобщят измислена информация, то те, психолозите, все още са склонни да вярват на първоначалната информация или да , не я отхвърлят напълно на етапа на оценката.

А това са хората, за които се предполага, че знаят, как работи съзнанието…какво остана за всички нас, нормалните…?

10 април 2013

Лимон и сода бикарбонат - 10 000 пъти по-силен ефект от химиотерапията!



Пийте лимонов сок всеки ден, ако му добавите една лъжичка сода бикарбонат е още по-добре.

Лимонът е един вълшебен плод, който има способността да убива раковите клетки. Той е 10 000 пъти по-силен от химиотерапия. Защо не знаем за това? Защото има организации, които нямат интерес да знаем за чудните качества на лимона. За това, от сега нататък можете да помогнете приятел, който има нужда, да разпространите това знание - трябва да се пие сок от лимон с малко сода бикарбонат за предотвратяване заболяването. Без захар или подсладители, вкусът е приятен – натурална лимонада. И разбира се, не предизвиква ужасно ефектите от химиотерапията. И ако можете да го направите, засадете си едно лимоново дръвче. Всички му части са полезни.
Колко хора умират докато тази тайна се пази внимателно, за да не бъдат поставени в рискове печалбите на големите корпорации.
Както добре знаете лимоновото дърво е ниско. Той заема много пространство, известно е под името на лимон, лима, limoeiro (gal.), llimoner (cat.), limoiaritz (eusk.). Този плод има силен анти – канцерогенен ефект. Освен това има много други свойства. Има много силен ефект върху кисти и тумори. Този плод лекува от рак, тестван е за рак на всички видове, а ако се добави бикарбонат е още по- добре, защото ще се промени стойността на рН на тялото.
Лимонът притежава много силен анти - микробен ефект с много широк спектър на действие против бактериални инфекции и гъбички – те обикновено живеят на места с висока киселинност, добавянето на бикарбонат към вашият Лимонов сок вие ще промените стойността на рН на тялото към алкална, каквато в същност трябва да бъде , за да сте здрави. Лимонът е ефикасен срещу вътрешни паразити и червеи, регулира високо кръвно налягане и е Антидепресант, намалява стреса и нервните разстройства.
Интерес представлява източника на тази информация: идва от един от най – големите производители на лекарства, който казва, че след повече от 20 лабораторни тестове, извършени от 1970 до сега данните сочат че:
Лимонът унищожава злокачествените клетки в 12 типа рак, включителноно дебелото черво, гърдите, простатата, бял дроб и панкреас.
Вещества от това дърво забавят растежа на раковите клетки и оказват 10 000 пъти по-добър ефект от продукти като Adriamycin, химиотерапия, и наркотичните продукти, които се използват обикновено в света.
И това, което е още по - изненадващо: този вид лечение, с екстракт от лимон и бикарбонат, унищожава само злокачествените ракови клетки и не засяга здравите клетки.

//Институт на науките на здравето, L.L.C. 819 н. Чарлс Стрийт Балтимор, MD 1201
Instituto de Ciencias de la Salud, L.L.C. 819 N. Charles Street Baltimore, MD 1201//

ГОЛЯМАТА ТАЙНА НА СОДАТА


Сода бикарбонат само за 0.42лв
СОДАТА - Превод на статията на ДЕЙВИД АЙК, чийто оригинал на английски е на сайта
www.davidicke.com
Един от тези, които открито тръгнаха против системата, е италианецът Тулио Симончини. Той бе оплют от всички страни и хвърлен в затвора, защото успешно е лекувал хора в последния стадий на рака. Престъплението му се е състояло в това, че той е разбрал, че злокачествените образувания са разраснала се гъба кандида (подобна на дрожди гъба, с паразитна природа, живееща в организма на здравите хора, чийто силен имунитет я държи под контрол, но при отслабването му, гъбата се разпространява по цялото тяло и води до образуването на злокачествени тумори.). Гъбичките и особено кандида живеят за сметка на тялото на стопанина. На този организъм, както и на всеки друг паразит, за да се възпроизведе, му е нужен приемник. Продуктите от жизнеността на кандидата отслабват имунната система и водят до това, човек да се чувства зле, както физически, така и психи-чески. Тулио Симончини счита, че традиционното тълкуване на природата на рака е изцяло неправилно. Сам специалист в онкологията и метаболичните нарушения, той е тръгнал против интелектуалния конформизъм на традиционната медицина, против традиционните методи за лечение на глобалната епидемия на рака. Симончини решил да отхвърли всичко, което е знаел за онкологията и да започне собствено независимо изследване. Открил, че всички видове рак се проявяват еднакво, независимо от това в какъв орган или каква тъкан се е образувал туморът. Всички злокачествени новообразувания са били с бял цвят. Той се замислил, на какво прилича раковото образувание. На гъбата кандида? Нима това, което традиционната медицина смята за неконтролируемо деление на клетките, е старти-ран от организма процес за защита от кандидозата? Ако се изходи от това предположение, то развитието на болестта протича по следния сценарий – гъбичката кандида, обикновено контролирана от силния имунитет, започва да се размножава в отслабналия организъм и образува собствена колония. Когато някой орган се заразява с кандидоза, имунитетът се опитва да го защити от чужди завоеватели. Имунните клетки построяват защитна бариера -точно това традиционната медицина нарича рак. Счита се, че разпространението на метастази в организма е нахлуване на злокачествените клетки в органите и тъканите. Но Симончини твърди, че метастазите са предизвикани от това, че гъбичката кандида се разхожда в организма. Тези гъбички могат да бъдат унищожени само от нормално функциониращ имунитет. Имунната система е ключът към оздравяването. . Имунитетът се подкопава с хранителните продукти, хранителните добавки, пестицидите и хербицидите, ваксините, електромагнитните и микровълнови технологии, фармацевтичните препарати, стресът от съвременния живот и т.н. Децата до 2 годишната си възраст получават около 25 ваксини. А в това време имунитетът само се формира.
Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, започнал да търси ефективен фунгицид. Тогава му станало ясно, че противогъбичните препарати не работят. Кандида мутира бързо и дотолкова се приспособява към препарата, че дори започва да се храни с него. Оставало само старото, проверено, евтино и достъпно средство срещу гъбичките – сода бикарбонат. Основна съставка на хранителната сода. Неизвестно защо, гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат. Пациентите на Симончини пият разтвор на содата или натриевия бикарбонат се вкарва непосредствено в тумора с помощта на приспособление, наподобяващо ендоскоп (дълга тръбичка, която използват за изследване на вътрешни органи). През 1983 г. Симончини лекувал италианец на име Генаро Сенгерма-но, на когото лекарите давали само няколко месеца живот, вследствие рак на дробовете. След кратко време този човек се излекувал изцяло. Ракът изчезнал. Окрилен от успеха и с други пациенти, Симончини представил данни на италианското министерство по здравеопазване, с надеждата, че ще започнат клинични изследвания, за да се провери, как работи метода му. Какво било удивлението му, когато италианското медицинско общество не само не разгледало изследванията му, но и го лишил от медицинския му лиценз заради лекуване на пациенти с неодобрени лекарства. Масмедиите започнаха кампания против Симончини, с подигравки към него и изливане на помия към неговия метод. И по спешност този талантлив лекар влиза за три години в затвора, заради това, „че е убивал пациентите си”. Симон-чини е обграден от всички страни. Авторитетите в медицината заявяват, че методът му за лекуване на онкологичните заболявания чрез сода бикарбонат е „налудничаво и опасно”. За щастие не им се отдава да изплашат Симончини. Той продължава работата си. Сега за него може да се чуе благодарение на интернет. Този лекар твори чудеса и лекува дори най-изоставените случаи в онкологията чрез простичкия и евтин натриев бикарбонат. В някои случаи процедурите продължават с месеци, в други (примерно при рак на гърдата) – само за няколко дни. Често Симончини просто казва по телефона или чрез електронната поща какво да правят хората. Дори лично не присъства при лечението и въпреки това резултатът винаги е над очакванията.
Раковите клетки имат уникален биомаркер – ензимът CYP1B1. Ензимите са белтъци, които катализират химичните реакции. CYP1B1 променя химическата структура на веществата, наречени салвестрол, и които се съдържат в много плодове и зеленчуци. Химическа-та реакция превръща салвестрола в компонент, който убива раковите клетки. Ензимът CYP1B1 се изработва само в раковите клетки и реагира на салвестрола на плодовете и зеленчуците, като образува субстанция, убиваща само раковите клетки. Салвестролът е естествената защита, намираща се в плодовете и зеленчуците за борба с гъбичките. Колкото повече растението е нападнато от гъбично заболяване, толкова повече салвестрол съдържа то. Към такива плодове и зеленчуци се отнасят: ягодата, боровинката – черна и червена, малината, гроздето, черното и червено френско грозде, къпината, ябълките, прасковите, зелените зеленчуци (броколи и всякакъв вид зеле), артишока, червената и зелена чушка, авокадото, аспарагусът и патладжаните. Но агро- и фармацевтичните компании знаят за това. И ето какво предприемат – произвеждат химически фунгициди, които убиват гъбичките и спъват образуването на естествена защита (салвестрол) в растенията като отговор на гъбичното заболяване. Салвестрол съдържат само плодовете, които не са химически обработени с фунгициди. Най-разпространените фунгициди блокират изработването на CYP1B1. Затова, ако се храните с химически обработени плодове и зеленчуци, не получавате очакваният оздравителен ефект.
А гъбичките започват да се размножават в организма, когато в човека възниква окислителен (оксидативен) стрес. Този стрес, за който говори Люк Монтание и който води до СПИН. Следователно всичко е в киселинно-алкалния баланс в организма. Ролята на содата и основата при защита здравето на хората и растенията - http://my.mail.ru/community/sila-v-trezvosti/1B65B2318E195689.html - 22 януари 2009 г.
КЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ СОДАТА?

  1. Профилактика и лечение на рак. 
  2. Лечение на алкохолизъм. 
  3. Отвикване от цигарите. 
  4. Лечение на всички видове наркомания и токсикомания. 
  5. Изчистване от олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и други тежки метали в организма. 
  6. Извеждане на радиоактивните изотопи от организма, профилактика на радиоактивното заразяване. 
  7. Извличане и разтваряне на вредните натрупвания в ставите, гръбначния стълб, камъни в жлъчката и бъбреците, т.е. лечение на радикулитите, остеохондрозата, полиартрити-те, подаграта, ревматизма, бъбречно-каменната болест, жлъчните камъни, разтваряне камъчетата в черния дроб, жлъчните канали, стомаха и бъбреците. 
  8. Прочистване на организма за подсилване на вниманието, съсредоточеността, равновесието и растежа на неуравновесените деца. 
  9. Прочистване на организма от отрови, отработени при яд, злоба, ненавист, завист, съмнения, недоволства и други вредни чувства и мисли на човека (Границите на Агни Йога т.8, с.99-100)

СЪВРЕМЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
В организма на човека, животните и растенията ролята на содата е да неутрализира киселините, да повишава алкалните резерви на организма, да поддържа киселинно-алкалния баланс. За човека показателят за киселинност рН в кръв-та трябва да е в рамките на 7.35-7.47. Ако е по-малък от 6.8 (много киселинна кръв, силна ацидоза), то настъпва смърт за организма (Голяма съветска енциклопедия, т.12, с.200). В днешно време повечето хора страдат от повишена киселинност в организма (ацидоза) с рН по-ниско от 7,35. при рН по-малко от 7.25 (силна ацидоза) трябва да се назначи алкализираща терапия – прием на сода от 5 до 40 г. в денонощие (Справочник на терапевта, 1973, с.450, 746). При натравяне с метанол, дозата за инжекция сода във вената достига 100 г (Справочник на терапевта, 1969 г., с.468). Причините за ацидозата се намират в храната, водата, въздуха, лекарствата и пестицидите. Голямото самоотравяне на хората с психически отрови става чрез страха, безпокойството, раздразнението, недоволството, завистта, злобата, ненавистта, които сега са много засилени благодарение на нарастващи-те вълни Космически Огън. При загубата на психическа енергия, бъбреците не могат да удържат високата концентрация на содата в кръвта, която се губи заедно с урината. Това е другата причина за ацидозата – загубата на психическа енергия, води до загубата на осно-ви (сода) За коригиране на ацидозата се назначават 3-5 г сода в денонощие (Машков-ский, М.Д. Лекарствени средства, 1985, т.2, с.113). Содата унищожава ацидозата, повишава алкалните резерви на организма, раздвижва киселинно-алкалния баланс към алкалната му страна (рН примерно с 1,45 и повече). В алкалния организъм се активизира водата, т.е. раз-падането й на йони Н+ и ОН- за сметка на аминните основи, аминокиселините, белтъците, ферментите, нуклеотидите на РНК и ДНК. В активираната вода, наситена с огнената енергия на организма, се подобряват всички биохимични процеси, ускорява се синтезът на белтък, по-бързо се обезвреждат отровите, по-активно работят ферментите и аминните витамини, по-добре действат аминните лекарства, които са с огнена природа и биологически активните вещества. За преработване на храната здравият организъм изработва силно алкални преработващи сокове. Храносмилането в дванадесетопръстника става в алкална среда под въздействието на сокове – панкреатичен, жлъчка, сок от брутенеровата жлеза и сок от лигавицата на дванадесетопръстника. Всички сокове имат висока алкалност (Голяма Медицинска енциклопедия, изд. 2, т.24, с.634). Панкреатичният сок има рН между 7,9 и 9,0. ферментите на този сок действат само в алкална среда. Жлъчката като норма има алкална реакция рН 7.50-8.50. Секретът на дебелото черво има силно алкална среда рН 8.9-9.0 (ГМЕ, изд.2, т.12 ст. Киселинно-алкален баланс, с.857). при силна ацидоза жлъчката става кисела рН 6.6-6.9 вместо нормалната рН 7.5-8.5. Това влошава храносмилането, което води до отравяне на организма с несмляните продукти, образуването на камъни в жлъчка-та, жлъчния мехур, червата и бъбреците. В киселата среда спокойно си живеят глистите: опистархоза, остриците, аскаридите, тениите. В алкалната среда те загиват. В киселинния организъм слюнката е кисела рН 5.7-6.7, което води до бавното рушене емайла на зъбите. В алкалният организъм и слюнката е алкална рН 7.2-7.9 (Справочник на терапевта, 1969, с.753) и зъбите не се рушат. За лечението на кариес трябва да се приема два пъти на ден сода (за да стане алкална слюнката). Содата неутрализира излишната киселина, повишава алкалните резерви на организма, прави урината алкална, което облекчава работата на бъбреците (съхранява психическа-та енергия), запазва глутаминовата аминокиселина, предотвратява отлагането на камъни в бъбреците. Забележителното свойство на содата е това, че нейният излишък лесно се отвежда от бъбреците като дава алкално свойство на урината (ГМЕ, изд.2, т.12 с.861). „Но тялото трябва дълго да се приучва към нея (М.О. ч.1, с.461), тъй като алкализирането на организма води до извеждане на голямо количество отрови (шлаки), натрупали се в организма през многото години киселинен живот. В алкална среда с активираната вода многократно нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1 (тиамин, кокарбоксилаза), В4 (холин), В5 или РР (никониномид), В6 (пиридоксал), В12 (кобимамид). Витамините с огнена природа (М.О., ч.1 205) могат да се проявят изцяло само в алкална среда. В киселинната среда на отровения организъм, дори най-добрите растителни витамини, не могат да проявят най-добрите си качества (Бр., 13). „Мускус и горещо мляко със сода е добро предпазващо средство. Колкото хладното мляко не се съединява с тъканите, толкова пък горещото със сода прониква в центровете” (М.О. ч.1, п.58). Затова, за подобряване всмукването на содата от червата, тя се приема с горещо мляко. В червата содата реагира на аминокиселините на млякото, като образува алкални натриеви соли на аминокиселината, които по-лесно, отколкото содата, се всмукват в кръвта и повишават алкалните резерви на организма. Големите дози сода с вода не се всмукват и предизвикват разстройство, затова се ползва като слабително. За борба с аскаридите и остриците се приема аминната основа пиперазин, допълнени с клизми със сода (Машковский, М.Д, т.2 с.366-367). Содата се приема при натравяне с метанол, етилов спирт, формалдехид, малатион, трихлорфон, бял фосфор, фосфороводород, флуор, йод, живак и олово (Справочник на терапевта, 1969). Разтворът на содата, натриев хидроксид и амоняк се приемат за унищожаване (дегазация) на бойните отровни вещества (Кратка Химическа енцикопедия, т.1, с.1035). За отвикване от цигарите – изплакване на устата с гъст разтвор сода или омазване на устната кухина със смесена със слюнка сода– содата се слага на езика, разтваря се в слюнката и предизвиква отвращение към цигарите при пушене. Дозите са малки, за да не се нарушава храносмилането. Живата Етика за содата: В Учението за Живата Етика, записано от Елена Рьорих, нееднократно се говори за нуждата от прием на сода, за благотворното й влияние върху човешкия организъм. В писмо от 1 януари 1935 г. Е. Рьорих пише: ”Въобще Владиката настоятелно ни съветва да се научим да приемаме два пъти на ден сода. Това е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, в частност и от рак” (писма на Елена Рьорих, т.3 с.74). На 4 януари 1935 – „Приемам я ежедневно, понякога при силно напрежение до осем пъти на ден по кафяна лъжичка. При това просто я изсипвам върху езика си и пия вода. Също действа забележително добре при всички простуди и напрежение на центровете, горещо, но не прекипяло мляко със сода” (Писма, т.3 с.75). „Добре е и на децата да се дава сода в горещо мляко” (П6, 20,1). 18 юли 1935 „После ви съветвам ежедневно да приемате по два пъти на ден сода бикарбонат. При болки под лъжичката (напрежение в слънчевия сплит) приема на сода е незаменимо. Изобщо, содата е най-благодетелното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, започвайки от рака, но трябва да се научите да я приемате ежедневно без пропуски... Също при болки и парене в гърлото горещото мляко е незаменимо, но не прекипяло, а също и със сода. Обичайната пропорция е кафена лъжичка на чаша. Съветвайте всички за содата. Също следете жлъчката да не се обременява и червата да са чисти” (П, 18.06.35). Великият Учител съветва, ежедневно да се приема по два пъти сода от всички. „Правилно е като не забравяте значението на содата. Не без причина я наричат пепел от Божествения Огън. Тя е от тези широко приложими лекарства, които са изпратени за полза на цялото човечество. Трябва да се помни за содата не само при болест, но и при благополучие. Като връзка с огнените действия, тя е щит срещу тъмнината и разрушението. Трябва да приучвате тялото си към нея дълго. Всеки ден трябва да я приемате с вода или мляко и при приема трябва да я направлявате към нервните центрове. Така постепенно имунитетът може да се възстанови” (МО2, 461). „За отслабване на диабета се приема сода,... млякото със сода винаги е добро” (МО3, 536). „Явленията на преизпълване с психическа енергия предизвикват много симптоми, както в крайниците, така и в гърлото и стомаха. Содата е полезна за освобождаване от депресията, също и горещото мляко” (С, 88). „При раздразнение и вълнение ви съветвам мляко във всякакъв вид като про-тивоотрова. Содата укрепва действието на млякото” (С. 534). „При вълнение - преди всичко, недохранване и валериан, и разбира се мляко със сода” (С, 548), „Содата е полезна и смисълът й е толкова близък до огъня. Содовите полета са наричани пепелта на Великия Пожар. Така в древността хората са познавали особеностите на содата. Повърхността на Земята е покрита със сода за широка употреба” (МО3, 595) „Запекът се лекува по различни начини, но се пропуска най-простия и естествен, а именно – простата хранителна сода с горещо мляко. В този случай действа металът натрий. Содата е дадена за широка употреба на хората. Но те не знаят за това и често приемат вредни и разрушаващи лекарства” (ГАЙ11, 5151). „За обичайното прочистване на червата може да се добави редовен прием на питейна сода, която има способността да неутрализира много отрови...” (ГАЙ12, 147, М.А.Й.) На 1 юни 1936 г. Елена Рьорих пише: „Но содата получи повсеместно признание и сега по нея много са увлечени в Америка, където тя се приема едва ли не против всички болес-ти... Указанията са за прием два пъти на ден, също като при валериана, без да се пропуска ден. Содата предпазва от много заболявания, включително и рак” (Писма, т.3, с.147). „Това е изумително предпазно средство против много болести, в частност и рак. Чувала съм за случай на излекуване на дългогодишен открит рак чрез посипването му със сода. Когато си спомним, че содата е главната съставка на кръвта ни, то ще ни е лесно да разберем благотворното й действие. При огнени явления содата е незаменима”
За дозите на приемане Елена Рьорих пише: 
Ако все още не сте приемали сода, то започнете с малки дози – по половин кафена лъжичка, два пъти на ден. Постепенно дозата може да се увеличи. Лично аз приемам дневно по 2-3 пълни кафени лъжички. При болки в слънчевия сплит и тежест в стомаха приемам много повече. Но винаги трябва да се започне от малки дози.
(Писма т.3 с.309 Содата трябва да се приема на гладно – 20-30 минути преди ядене (не трябва веднага след храна, ефектът може да е обратен) Започва се с малки дози – 1/4 чаена лъжичка, с постепенно увеличаване на дозата до ½ чаена лъжичка. Содата може да се разтвори в една чаша гореща преварена вода (горещо мляко) или да се приема в сух вид, изпита задължително с гореща вода или мляко (една чаша). Приема се от 2 до 3 пъти на ден.

ООН с резолюция срещу събарянето на антифашистките паметници

  ООН прие резолюция срещу героизирането на нацизма. В нея изрично се осъжда оскверняването и събарянето на монументи, в памет на хората, ко...