Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го но не на някой който познаваш, а на непознат, който си го заслужава.
Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Петър. Мога ли да говоря с Димитър Цветанов?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Димитър и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с него, отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках
- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „КЛИП" започна да се предлага и от БТК, се замислих че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Иван Иванов от БТК. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „КЛИП".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си ГЪЗ!!!
...
Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някаква мутра с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота се обърна и ми показа среден пръст. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца, така че си преписах телефонния номер от нея.
След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ" (сложил съм си номера му на бутон за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна и на беемве гъза.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на ул. "Гурко" № 34. Бяла сграда и колата е паркирана точно отпред.
- Извенете, вашето име е?
- Казвам се Братан Вичев. - отговори ми той.
- Братане, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Братане, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Братане, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня.
След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Нама пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Братан Вичев.
- Така ли? И къде живееш?
- ул. "Гурко" № 34, ГЪЗ ТАКЪВ! В бялата сграда и черния ми баварец е паркиран отпред.
- Ей сега идвам, Братане. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Муа-ха-ха! Като че ли ме е страх от теб, ГЪЗ смотан!
След това звъннах на гъз N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе, ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да се видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на ул. "Гурко" № 34 и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините, за да ги уведомя, че двама гейове се бият на ул. "Гурко" № 34.
Бързо отидох до колата и тръгнах към адреса. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 3 патрулки, линейка и репортерски екипи от две телевизии!
Ето сега се чувствам добре. Управлението на стреса наистина работи!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар