03 май 2011

За или против атомната енергетика

http://mail.duma.bg/duma/node/13769

Вредите от нея са по-малки, отколкото от автомобилите

20. Април 2011, брой 91

Атанас Стригачев


    Проблемите за бъдещето на атомната енергетика винаги са стояли пред обществото още от самото й зараждане преди повече от половин век, но сега особено се изостриха след бедствието, сполетяло Япония. Те са на дневен ред пред всички страни, като у нас станаха още по-актуални във връзка с въпроса за изграждането на АЕЦ "Белене". По този кръг проблеми взимат отношение не само енергетици, икономисти и еколози, а дори и политиците - специалисти по всичко. Изказват мнения и некомпетентни хора, които имат известно основание, защото при евентуално нещастие всички ще сме равни.
Макар сега да нямам пряко отношение към атомната енергетика, мисля, че имам не само право, но и задължение да изразя определена позиция. Първият наш учебник по ядрена физика, преиздаван няколко пъти, е написан от мен и по него се подготвяха за работа първите наши специалисти в АЕЦ "Козлодуй". Мои разработки по ядрена физика са цитирани в енциклопедични справочници както в СССР, така и в САЩ.
Основните въпроси са три. Първо, съществува ли някаква опасност от развитието на атомната енергетика? Второ, кой и как трябва да решава нейните проблеми? И трето, какви съображения може да има против строежа на АЕЦ "Белене"?
    Да, има известна опасност от ядрените реактори и за нея е писано много, дори сe пише и говори тенденциозно повече, отколкото би трябвало за нормалното информиране на обществото. Но има ли някаква друга активна трудова дейност, свързана с получаване и разход на енергия, която да е съвсем безопасна? Опасна е работата в мините, опасно е пътуването със самолети, с автомобили, опасно е да се ходи на лов, опасно е да се работи на полето, когато гърми. Статистиката показва, че нещастните случаи при лов са колкото и от гръм в полето - около десетина годишно. Десетки са трудовите злополуки, стотици са жертвите от автомобилните катастрофи годишно само у нас. А жертвите от земетресенията по света са хиляди. И въпреки това човечеството не мисли да се отказва от всички тези дейности, защото без тях не би могло да съществува в съвременния си вид, нито да търси друга планета "без земетресения", тъй като такава планета няма. В течение на векове обществото е свикнало със съответния риск и го приема. А атомните централи са нещо сравнително ново и за щастие авариите в тях стават много рядко. Но това, като всичко извънредно, с което не сме свикнали, ги прави "особено страшни". Както казват, "очите на страха са големи!" Ако се пресметне колко много са атомните централи сега по света и какви са жертвите, с които обществото плаща за тяхната работа, и ако това се сравни с жертвите и вредните последствия от автомобилните потоци, ще се види, че за определен период вредите от атомната енергетика са по-малки.
И най-важното е, че както във всяка дейност, така и в атомната енергетика съществуват мерки за безопасност, които могат да сведат риска практически до минимум. Още повече че специално в тази област мерките за безопасност винаги са били прецизирани и са в ръцете на добре подготвени специалисти. Ужасът от атомните бомби и печалният опит от Чернобил са показали на всички, че атомната енергия е феномен сериозен и към него трябва да се отнасяме изключително отговорно.
  Най-убедителното доказателство за правилността на тази теза е самата практика. Известно е, че повече от половината енергия в страните с високо развита икономика се получава от атомните реактори. Ако тяхната работа реално и ежедневно застрашаваше живота на населението, сигурно те биха били отдавна изключени. Но те продължават да работят успешно. Така че теоретично опасности има, но практически те са пренебрежими. Случаят сега в Япония е нещо изключително - аварията е на остаряла централа в резултат на много силно земетресение и цунами. Изключението трябва да бъде повод за повишено внимание и особен урок, но не и за абсолютно отрицание и отказване.
От казаното дотук би трябвало вече да бъде ясен и отговорът на това кой трябва да решава въпросите на атомната енергетика. Естествено, че от икономисти и енергетици относно необходимостта от нови енергетични мощности и от специалисти по безопасната работа на АЕЦ. Този въпрос не бива да се решава на референдум, където еднаква стойност ще имат гласовете на компетентните и на некомпетентните, които биха могли да се влияят от тенденциозна агитация. Ако на избори всеки има право да гласува, защото всички сме членове на обществото и всеки се смята за знаещ по въпроса кой и как да ни управлява, то по специалните проблеми, особено като тези на атомната енергетика, глас трябва да имат само компетентните. Затова тези проблеми трябва да се решават от експерти, които могат да носят отговорност за мнението си.
    И накрая, по конкретния въпрос за АЕЦ "Белене". Много е важно да се изхожда от принципи, защото принципните решения винаги са правилни, за разлика от безпринципността, която води в задънена улица. Факт е, че от гледна точка на енергетиката принципно всички страни са "равни" в смисъл, че за производството на всички трябва енергия. Тук икономическият принцип е прост - който има своя евтина енергия, ще има и силна икономика. Нашите съседи Румъния и Турция се съобразяват с него, разбират предимствата да имат атомни централи и имат намерения да ги строят. Защо на тях да бъде изгодно строителството на АЕЦ, а на нас да не е? Изглежда те не се страхуват от земетресения, а проектите им ще се реализират недалеч от Белене. За всеки, който малко разбира от сеизмология, би трябвало да е ясно, че от Родопите до Карпатите е почти една и съща земетръсна зона. Когато земетръсна вълна се разпространява, тя "не гледа километражните стълбове", а нанася поражения според строителните мерки за безопасност. Щом като други разчитат за безопасност на антисеизмичното строителство, ние също трябва да имаме основание да разчитаме на него.
    Физиката е фундамент на всички природни науки, а за нея енергията е равна на работата. Ако икономиката иска да се съобрази с това положение, нека да не забравя, че има ли енергия, ще има работа - производство и изобщо икономика. Затова бъдещето на всяка страна преди всичко зависи от перспективите на нейната енергетика и, по-точно казано, от нейната атомна енергетика, защото няма по-евтина енергия поне засега и едва ли ще има в близко бъдеще. Следователно АЕЦ "Белене" трябва да се изгражда и то не само безопасно, но и бързо, тъй като забавянето води до поскъпване на строителството. Всяко забавяне ще бъде вредно за нашата икономика и за народа ни, който се храни от нея, т.е. ще бъде вредно за всички. Може само да се предполага какво ще бъде експертното заключение по въпроса на лондонската банка, но тя е далече, а правителството, което ще вземе решение и ще носи отговорност за него, е тук.
    Разни "съображения" против не могат да бъдат обосновани икономически и освен това нямат научен характер. Те са мотивирани политически и нищо чудно да защитават и скрити чужди и "наши" финансови интереси, включително и корупция. Някои политици и социолози обявиха, че се страхуват от "засилване на руското влияние". В света на Нова Европа тази остаряла русофобска теза може да бъде само вредна. Европейският съюз не се притеснява от руското влияние, а защо България като част от него да се страхува? Какво бъдеще може да има глобалният свят, ако в него се подклаждат страхове, вместо да се отглежда разбиране и толерантност?
Политическата сила, която сега активно работи против АЕЦ "Белене", трябва да си дава сметка, че опитите да се решават политически въпроси по икономически път говорят за политическо безсилие. И за да се избягва подобно смесване и оплитане, за да не се решават проблеми с несвойствени за тях методи, е необходимо към тях да се подхожда според характера им - към икономическите по икономически, към политическите - политически. Така както в една уредена държава съществува разделение на властите според задачите им, така трябва да има и разделение на методите съобразно характера на проблемите. Иначе ще продължават да страдат и икономиката, и политиката.

Няма коментари:

ООН с резолюция срещу събарянето на антифашистките паметници

  ООН прие резолюция срещу героизирането на нацизма. В нея изрично се осъжда оскверняването и събарянето на монументи, в памет на хората, ко...